Отразяване на въоръжени конфликти – самостоятелно или в бойно подразделение. Предимства и недостатъци на двата подхода

Габриела Наплатанова
Докторант, ФЖМК

Авторът изследва възможностите за отразяване на въоръжени конфликти от медиите самостоятелно или като част от военно подразделение. Представя се изследване на нагласите на военнослужещите да приемат медии като военни кореспонденти за период от мисията си зад граница и изискванията към тях от гледна точка на сигурността и безопасността на контингента и операцията. Изследват се нагласите на журналистите към отразяването на военни операции и ефектът от тях като се посочват препоръките към журналистическите екипи, които самостоятелно организират и осъществяват присъствието си в зоната на конфликт и неговото отразяване.

Ключови думи: медия, отразяване, въоръжен конфликт, нагласи, проучване, отразяване в рамките на военен контингент, внедрен репортер, военен кореспондент, свободно практикуващ, независим, журналист, правила, изисквания, защита

Нарастващата необходимост от подготовка на журналистите за отразяване на събития в екстремна среда и по–специално във въоръжени конфликти, налага по-отговорна, по-задълбочена и по-адекватна подготовка за отразяването на въоръжени конфликти. Този тип работа както и разследващата журналистика са най-екстремната проява на журналистическа активност, защото в конкретни случаи достоверното и правдиво представяне на събитията и стремежът да се съберат и разкажат всички гледни точки се осъществява в условия на риск за живота на журналиста.

Преценката на най-ефективното от гледна точка на събиране на информация и възможност за журналистическа работа медийно присъствие в зоната на въоръжен конфликт налага да се определи начинът, по който журналистът ще съумее да бъде на- полезен на своята аудитория без да се излага на не премерен риск. Риск съществува, защото самото присъствие в зоната на конфликта е риск, но трябва да се определи дали журналистът трябва да е внедрен в подразделение от армията или коалицията, която е в зоната или да отразява самостоятелно конфликта. Има и трети вариант, който е комбинация от двата метода, но не винаги е възможно да бъде осъществен. В тази публикация ще разкрием преимуществата и недостатъците на двата основни метода на отразяване и отношението на двете професионални общности – военнослужещи и журналисти към вариантите за медийно отразяване в условия на конфликт. Систематизирани са препоръките и изискванията за безопасност и сигурност на журналистите и в двата варианта на отразяване – самостоятелно или в рамките на военен контингент.

С оглед на необходимостта от проучване на нагласите в професионалните общности от военнослужещи и журналисти, които могат да бъдат изпратени да изпълняват своите служебна задължения в зона на въоръжен конфликт ние правим оценка на медийното влияние у нас като държава, включена в операцията на НАТО в Афганистан и в коалицията на желаещите и операцията по следвоенното възстановяване в Ирак. В рамките на изследването получихме експертна оценка от над 60 професионалисти от медиите и въоръжените сили, които отговаряха на различни по своя характер въпроси от професионално- етични, оперативни и дори технически аспекти, които биха могли да дадат яснота за способностите, вариантите и ограниченията при съвместната работа на двете професионални общности в зона на въоръжен конфликт.

Анкетираните военнослужещи са 42- 100% от мъжки пол. От тях 75% (30 човека) са участвали в мисия на Българската Армия зад граница, а 25% (10 човека) нямат опит в мисии. Средната възраст на военнослужещите е 39 години, като най-младият е на 31, а най-възрастният участник в анкетата е на 60. Средната стойност на трудовия стаж е 17 години, като минималният е 8 години, а максималният стаж е 38 години военна служба.

Изследването е обявено за анонимно, но при желание от страна на изследваните лица те са отбелязали своите години, пол , възраст, професионален опит. Попълването на въпросниците е проведено през 2017 г.В анкетната карта за военнослужещите първият въпрос е свързан с организацията и осъществяването на отразяването на въоръжени конфликти от журналиисти. Попитахме по какъв начин трябва да присъстват медиите по време на военна мисия/операция извън територията на България, възможните отговори са два – самостоятелно или внедрени в рамките на военен контингент. По отношение на самостоятелното отразяване военнослужещите запазват неутрална позиция, 32% от анкетираните. Мненията за и против са разпределени по равно. (Графика 1) 

Втората възможност за внедряване в рамките на бойната част се подкрепя от повече от половината от военнослужещите участвали в анкетата, 51.2% са отговорили утвърдително, а 14.6% са категорични, че това е форматът, в който трябва да присъства журналистът в зонта за операции.(Графика 2) 

Предвид опита на българската армия в Ирак и ситуацията свързана с разследването на терористичната атака срещу българската база Индия в Кербала, Ирак ни подтикна да зададем въпроса за самостоятелното присъствие на журналисти в зоната на бойните действия. В Ирак за две седмици след атаката от 27 декември 2003 имаше електронни и печатни медии в зоната за отговорност на българския контингент. Те бяха организирали самостоятелно придвижване до Кербала през Йордания и се оказаха на мястото на атаката при българския контингент без да имат официална акредитация, разрешение да говорят с българските военнослужещи и без гарантирана възможност да ползват охрана и логистика от военнослужещите. Тези разрешителни бяха уредени впоследствие.(Графика 3)

С днешна дата на подобни постъпки се гледа по следния начин. 36.5% с категорични срещу подобни практики, а 46.3% не са склонни да ги подкрепят. Въпросът е свързан и с готовността на командирите да реагират при подобни журналистически инициативи, когато около контингента се случват сериозни събития.

По отношение дали трябва да се разговаря с представители на български медии на терен. Резултатите са противоречиви, но 19.5% са изявили желание да осъществят контакт, само един респондент категорично обявява, че ще говори с българи пратени от редакциите им в родината да отразяват операцията. 9.7% са неутрални а 36.5% са по- скоро негативно настроени, 31.7% категорично не са съгласни да разговарят с журналисти, които се появят на портала на военната база. (Графика 4) 

На въпрос от къде трябва да получават своята информация журналистите между двата варианта на отговор – директно от командирите или от военнослужещи, част от подразделението- анкетираните са се произнесли по- скоро в полза на това, командирите да са източник на информация за случващото се в зоната на операциите. При първия отговор директно от командирите е одобрен категорично от 30% и подкрепен от 47.5% от респондентите.(Графика 5) 

Вариантът да се дава информация и от други участници в мисията в рамките на подразделението среща обаче подкрепата на едва 13 % от анкетираните, толкова запазват неутралитет по въпроса, а двойно повече участници отхвърлят тази възможност 26.3%, а още 23% категорично отхвърлят това като възможна процедура.

Изключително интересно е разпределението на отговорите на военнослужещите, на въпроса какъв трябва да е водещият принцип за присъствието на журналисти в зоната на операцията.  Необходимостта да се отразява военната операция с всичките й аспекти с цел да се представи работата на военнослужещите на терен среща подкрепата на 34 %, и категоричното одобрение на 19.5%, 12% са запазили неутралитет по въпроса, но 24% не са склонни да подкрепят потребността да се информира обществото за хода на операцията и всичките й аспекти. (Графика 6) 

Далеч по – категорични са военнослужещите при защитата на втората възможност , да се ограничи присъствието, за да не се застраши сигурността на самата операция. 16% категорично одобряват ограничението, 45% са склонни да го приемат, 10% са неутрални, 25% смятат, че по- скоро не трябва да се ограничава присъствието на журналисти, и едва 5% са категорични, че не трябва да има ограничения за журналистите. Любопитното, е че в паспорта към анкетните карти с демографските данни именно малцинството, което е дало оценка, че журналистите не трябва да бъдат ограничавани, са декларирали , че са участвали в мисии зад граница. Тези, които пък категорично подкрепят ограниченията също са участвали в мисии, офицери.

Изводът е, че няма ясно установени правила за внедряването на журналисти и за присъствието им в зоната на операциите, няма ясно разбиране за необходимостта от присъствието им и форматът на присъствието им. Вторият извод би могъл да бъде ,че те имат различен опит при работата си с журналисти и вероятно има значение в кой етап от операцията са работили с представители на медиите. (Графика 7)

В хода на изследване военнослужещите бяха помолени да степенуват и необходимостите от ограничения за снимане във военните бази в зоната за операции, които се налагат като част от мерките за сигурност. Най- голямо преимущество се дава на ограниченията, които се налагат заради сигурността на личния състав и сигурността на самата операция , по-надолу в приоритетите за опазване от публичност се нареждат комуникациите и самоличността на лица със защитен статут, персонал и преводачи, които съдействат на военнослужещите в рамките на операцията.

Докато за защитата на комуникациите по- скоро да са се произнесли 39%, а категорично забраняват снимане 48.7% , при защитата на личния състав и за забрана за снимане на мерките за сигурност са се произнесли с категорична подкрепа 68% и с сравнително висока подкрепа допълнително още 26.8%. Логично няма привърженици на обратното и дори няма колебаещи се, само двама са запазили неутрална позиция за ограничения по отношение на снимане на определен личен състав.

Най- категорична се очертава забраната за снимане заради мерки за сигурност. 68.2% са категорични, а 31.7% клонят към налагане на рестрикции заради сигурността на базата и операцията. Това е и един от най- често идентифицираните проблеми при посещение на журналисти в бази в зона на операции, внедрени като част от подразделение или като част от делегация, а именно непознаването на ограниченията за снимане във военна база. (Графика 8) 

По- слаб е акцентът в рестрикциите по отношение на защитени лица като обслужващ персонал, контрактори, бежанци и хора със защитен статут, които са обект на закрила според международното право. Сред анкетираните има 7.3%, които не идентифицират нуждата от такава рестрикция въпреки, че близо 87% смятат, че в някаква степен трябва да има закрила за останалите хора, извън контингента , които се намират в базата. Това е важно да се идентифицира като въпрос.

Именно този тип лица са обект на журналистически интерес за различни истории и репортажи, свързани с бойните действия. Причината е , че голяма част са местни или хора от региона, или хора, върнати от чужбина където са емигрирали, за да оказват съдействие на военните подразделения, разположени в зоната за операции. Самото им присъствие в базата обаче дава друг ъгъл за журналистическите репортажи, по- голяма правдивост и свидетелски разкази на това ,което се случва извън военната база, за пораженията, хуманитарните измерения на конфликта, отражението му върху хората в здравословен, битов социален и всякакъв друг човешки план.

С въпроса как трябва да се излъчва информацията от зоната на конфликта целим да получим отговор не само в технически аспект, но и в етичен аспект – на рамките, които биха могли да бъдат установени в съвместната работа, така че резултатът да отговоря на представите и на двете професионални общности. Разликата във възприемането на връзката между това, което се излъчва и последствията от показаното значително се различава в проучването сред военнослужещите и журналисти. Докато журналистите предпочитат да имат по- голяма самостоятелност и за тях е достатъчен по- скоро предварителен инструктаж и брифинг какво може и какво не да се показва, а после съдържанието да бъде оставено без намеса в етапите на подготовка и излъчване и публикуване, то при военнослужещите, които са участвали в анкетата има стремеж да се контроли всеки един от етапите в журналистическата работа, от заснемането на кадрите в суров материал през монтирания материал и готовото за излъчване и публикуване. 43.9% категорично искат да видят суровия материал във видеото, което означава контрол върху изходния материал, с който журналистът ще разполага за визуализиране на разказа си. 26.8% също са склонни да упражнят този тип контрол. Обикновено това се провежда като превантивно действие, когато с журналистите по време на работата на терен не е присъствало служебно лице, което да упражнява контрол върху това , което се снима (например входно-изходни пунктове, наблюдателни позиции, комуникации, честоти, бази данни, пунктове за управление и контрол и т.н.) Това лесно би се регулирано и с по- лека мярка като преглед на  за излъчване материал. Това е важно условие, защото много медии работят в сложни платформи за международен обмен на регионален и глобален принцип със свои партньорски медии – телевизия, радио, преса. Така съдържанието ,предназначено и адресирано за аудиторията у дома може да се окаже излъчено пред публика, която има съвсем друга нагласа във възприемането му. (Графика 9) 

43.9% от военнослужещите също идентифицират този етап като изключително важен от работата им с медиите, други 46.3%  са склонни да упражнят контрол на този етап, а 7.3% по- скоро имат доверие на това, което е подготвено за излъчване и не се месят в подбора на видео, интервюта и текст за журналистическия разказ. Практикуването на подобна техника обаче като цяло не се приема от журналистите и се разглежда като директна цензура, което би влошило съвместна работа.

Следващото разпределение на отговорите категорично потвърждава убедеността на командирите, че не са склонни да допуснат дори излъчването на репортаж без да имат представа какво ще бъде показано в него. Поравно 43.9 % са се произнесли срещу излъчването без преглед, но с различна категоричност. Това не би могло да се разглежда като високо доверие в журналистическия професионализъм или добронамереност, а по – скоро като желание да се избегнат грешки, които да застрашат сигурността както на подразделението така и на журналистите внедрени в него. (Графика 10) 

Респондентите, участвали в допитването по отношение нагласите си за работа с медиите в операции са  против в различна степен за излъчването, т.н. стрийминг в интернет и директното предаване на големи телевизии, които имат и сайтове и радиа през сателит.  Едва един военнослужещ е подкрепил тази възможност, а 41.4% са се произнесли категорично против като други 31.7% са се произнесли, че не са склонни да допуснат. Подобно е разпределението и за социалните мрежи – категорично против стрийминг са 51.2% от респондентите. Проблемът е и етичен и технически . етичен от гледна точка на аспекта какви рамки за излъчване на информация са договорени с представители на медията какво да се съобщава и какво не – трябва да е изключително прецизно проверено. Вторият технически аспект е свързан с факта , че всяка медия вече самостоятелно дали чрез сателит или през мобилен интернет може да излъчва и то с много висока резолюция. Тук вече възниква въпросът командването какви  правомощия има да осъществява по отношение на комуникациите – какви ограничения на скоростта може да бъде подадена например за интернета , къде ще са клетките на мобилните оператори в зоната за отговорност и той дали ще има контрол върху тях. (Графика 11)

Извод – По отношение на сателитната техника може да се контролира достъпа на самата техника в зоната, да се проверят възможностите им за използване на сателитен интернет или директно предаване през сателит. Тогава трябва да се постигне договореност със самата медия доколко ще се разкриват подробности и откъде ще се излъчва така, че да не се застрашават комуникациите, да не се подава чувствителна информация за плановете.Тези договорености могат да изглеждат различно спрямо техническото обезпечаване на журналистите и спрямо мястото откъдето искат да предават – различно за наземни операции и за операции по въздух и море (Графика 12)

Интересно е, че военнослужещите не са склонни да дадат голяма свобода на кросмедия- телевизия с няколко нишови канали сайтове и радио и с партньори от други държави. 14.6% са категорично против, на този въпрос няма отговорили с „да“ безусловно, клонят към позитивен отговор само 19.5% ,39% са неутрални. А останалите 26.8% не са склонни , други 14% са категорично против.  Изводът е, че не се оценява възможността с поканата към подобна медия и внедряването на журналисти от подобна медия да се таргетират внимателно послания, които да достигнат до несравнимо повече хора от различни аудитории с различни характеристики и да оформят техните нагласи спрямо случващото се в зоната за операции. Подобна медия би могла да действа като пул- платформа за достъп на други по- малки медии, които да разчитат именно на обективно отразяване от голяма и мощна медия. (Графика 13)

Военнослужещите категорично дават предимство на журналисти, които пишат за седмични или месечни издания, специализирани списания за отбрана, сайтове и блогове. 51.2% подкрепят именно отразяването в такива издания, като 29.2% са неутрални. Същият процент от респондентите дават подкрепа за отразяване в аналитични издания, специализирани блогове, които пишат за отбрана

В отговора на този въпрос дали журналистите трябва да отразяват обективно това, което се случва или трябва да изграждат репортажите и материалите си така, че да генерират подкрепа в обществото – военнослужещите са категорични,че очакват да се генерира повече обществена подкрепа и одобрение за действията им 43.9% са категорични, а 41.4% са склонни да очакват такава журналистическа роля в поддръжка на общественото одобрение за армията. 41.4%  и 43.9% – почти по същия начин очакват да има обективно отразяване . Не така обаче изглеждат нагласите на медиите. Журналистите разглеждат ролята си по-скоро на обективен наблюдател, отразяващ безпристрастно това, което се случва в хода на операцията. (Графика 14 ) 

В САЩ, където по традиция пресата е критична и с оглед на тежненията, които носи войната във Виетнам и специалната роля на пресата във войната, за позитивно отразяване се изглежда неутралното отразяване, което всъщност е и професионалния подход от гледна точка на журналистиката.(Графика 15)

Традиционно ролята на българския журналист внедрен в български контингент се разглежда в три аспекта, да информира обществото за хода на операцията , за ефекта ота операцията и за последствията от операцията. По тези три въпроса скалата на отговорите е доста шарена. Въпреки че първият основен въпрос, на който редакцията иска да получи отговор е какво се случва , това търси и журналистът, доколкото и каквито източници се добере. Сред военнослужещите обаче отговорите са много разслоени, най – голям е броят на респондентите, които са склонни да приемат, че от тях ще се търси информация за хода на операцията това са 41.4%, неутрални са 24.3% , а 19.5% смятат че по- скоро това не бива да бъде разкрито. Очевидно се разглеждат различни аспекти от операцията, които не би следвало да бъдат застрашени. (Графика 16) 

Това, което буди най- голяма загриженост са последствията от една операция- колкото по-дълга и с повече жертви е тя- толкова по-непопулярна става и акумулирането на обществена подкрепа става все по- трудно и несигурно. Това е и ключовия въпрос, към който журналистите се стремят- дали си е струвало въвличането на държавата и армията. Подобни тежнения имаше особено след включването ни в коалицията на желаещите в Ирак през 2003.  (Графика 17)

Гледната точка на военнослужещите е, че последствията трябва да се показват – твърда позиция заемат 17%, 39 % също клонят към това очакване от журналистическите материали. 14.6% са изразили мнение, че по-скоро не следва да бъдат показвани последствията.

Мнозинството от военнослужещите обаче са категорични ,че трябва да се покаже ефектът от действията им в мисията 34.1% са отговорили позитивно и други 51.2% приемат това като задача. Противната позиция в скалата заемат десет пъти по- малко респонденти.

Голяма част от военнослужещите , участвали в анкетата 43% категорично смятат за необходимо да има наръчник за работа с журналисти, права и задължения, който включва техническата специфика на различните медии и отчита новата информационна среда както културните различия в държавата или региона, където се провежда операцията. Други 43% са по- скоро позитивно настроени към идеята за изготвяне на такъв документ, който да обедини познанията и опита за работа с журналисти в зона на операции

2. Изисквания към журналистите, които ще бъдат внедрени в подразделения на собствени или съюзнически армии в зона на конфликт.

2.1 изисквания спрямо журналиста и редакцията

– да е физически и психически здрав, без хронични заболявания, да не е преминал хирургически операции и манипулации в последния месец, осигурени и направени всички необходими ваксини за инфекциозни заболявания от съответния регион

-да е преминал сертифициран курс по оцеляване и първа медицинска помощ в армията или неправителствени организации

– да е преминал инструктаж от представители на въоръжените сили и от страна на преките си ръководители за стандартите за сигурност и безопасност, които трябва да спазва, ограниченията в движение и общуване в рамките на подразделението и местното население в региона, които ще му бъдат наложени, техническите изисквания и информирано съгласие, че той и преките му родственици са информирани за рисковете от смърт, нараняване и загуба на имущество.

-да знае поне два западни езика и да има базови познания по езика в зоната на операциите

-да получи собствена балистична, химическа и бактериологична защита, които да носи в зоната на операциите с ясна идентификация, че е е представител на пресата

-да бъде снабден с мрежа от контакти в случай, че се наложи да потърси помощ

-да е обезпечен със застраховка живот, възможност да се транспортира и самостоятелно извън зоната на операциите и безотчетни средства, с които да плаща на преводачи, водачи и охрана в случай на нужда

-да има заповед за командироване и писмо от редакцията, аргументиращо целта за пребиваването му там с опис на цялата техника, екипировка и имущество

-да има осигурена международна заповед за пътуване тип NATO TRAVEL ORDER, по възможност виза от съответното посолство в приемащата страна и заповед на министъра на отбраната за включването на журналиста в състава на контингента

– да бъде изпратена информация до органите на външно МВнР, които също да бъдат активирани в случай на нужда да се помогне на журналиста или екипа му

2.2. Изисквания от гледна точка на внедряващото звено (национално или съюзническо командване )

За нуждите на сигурността в зоната за операции и за безопасността на внедрените медии трябва да се установят правила за поведение, към които представителите на пресата да се придържат. Тези правила обикновено са обсъдени и подписани предварително. Нарушаването на правилата може да доведе до незабавно прекратяване на внедряването, изземане на акредитацията и отстраняване от зоната на операцията. Тези правила удостоверяват, че медията има право да отразява военните операции с пълното осъзнаване, че те могат да бъдат негативни, притеснителни или съдържащи неблагоприятна информация. На рестрикция са подложени само данни, които могат да доведат до разкриване на чувствителна информация и детайли, които да са от полза за противника и подлагащи на риск военнослужещи или цивилно население.

В правилата за поведение на международните сили на НАТО в Афганистан е определено, че прекратяване на внедряването може да се случи при :

осигуряването на визи и входни печати в международните паспорти на представителите на медиите, които пристигат с гражданските авиолинии. Медиите трябва да получат имунизации преди внедряването в района на операцията.

Внедрените медии трябва да показват своята акредитация към силите на НАТО видимо по всяко време, от съображения за сигурност баджовете и акредитациите не трябва да бъдат снимани или мултиплицирани по какъвто и да било начин. Същото важи и за злоупотреба с пропуска за достъп от НАТО.

Медиите поканени да отразяват мисията на ISAF няма да влизат в зони забранени за достъп на неупълномощени лица без да бъдат придружавани.

Внедрените медии трябва да са отговорни за снабдяването си със защитно оборудване и екипировка, включително и на техническото си оборудване и да имат осигурени предпазен шлем и бронежилетка , които обаче да се различават от военните, да не бъдат камуфлажни.

Внедрените медии са отговорни за тяхното професионално и лично оборудване , батерии, кабели, преходни, персонална защита и т.н. Всеки представител на медия е отговорен за това да носи сам своето оборудване.

Когато приема да бъде внедрен журналистът в подразделения под командването на НАТО медията ще се съобразява с етичния код и кодовете за поведение на ISAF.

Когато медията е приела да бъде внедрена в подразделение на афганистанските сили за сигурност отново правилата на ISAF се прилагат заедно с кодовете за поведение като ISAF не отговаря за подслона, безопасността, храната и медицинската грижа докато медията отново не се върне в подразделението на НАТО.  Независимо дали е в афганистанско или подразделение на НАТО медията остава обвързана с кода за поведение и правилата на НАТО, свързани с безопасността на мисията. Силите на НАТО нямат задача да улесняват връщането на медия, която е избрала да бъде заедно с афганистанските сили за сигурност. При завръщането на представителите на пресата обаче правилата за поведение в подразделенията на НАТО автоматично влизат в сила

Всички интервюта с личен състав от подразделенията на национално или съюзническо ниво се смятат за официални изявления така нареченото on the record. Сигурността на информацията е отговорност на личния състав, който се интервюира. Не се разглежда практиката да се цитира неофициално или да се дава информация on background без да се посочва източника и без се цитира. Също така отговорност на журналистите е да дадат ясен сигнал, когато осъществяват интервю и ще използват получената информация.

От медиите се очаква да се съобразят с всички инструкции и команди, свързани с дейностите, извършвани от подразделението.

Представителите на медиите, журналисти, асистенти, продуценти или екипите за персонална охрана няма да носят оръжие.

Медийните продукти за разпространение ще се съобразяват с графика на дейностите на НАТО.

С особена строгост се следи за ограничението, свързано с използването на светлини, инфрачервено оборудване, светкавици и телевизионни прожектори. Ограниченията важат за придвижване и работа през нощта, освен ако не бъде разрешено от командването на подразделението. Същото важи и за безшумната работа по време на операции.

Възможно е върху работата на медиите да има налагане на временно ембарго, за да не се застраши сигурността на операцията.

Не се забранява използването на клетъчни мобилни телефони . Възможно е обаче използването им временно да бъде ограничено от командирите на терен с оглед предавателите да не застрашат оперативната сигурност.

От медиите се очаква да се самоосигуряват с ресурси, свързани с производството и изпращането на медийния продукт. В определени случаи може да им бъде разрешено използването на военни комуникационни системи. Забранява се свързването на частни компютри и устройства за памет във военните комуникационни мрежи. Трябва  да предвидят възможността файловете, които са им необходими да бъдат записани на дискове като се има предвид, че скоростта на интернет може да не позволява прехвърлянето на обемни фото и видео файлове през мрежата.

Ако по мнение на командира на подразделението репортерът не е във физическо, психическо, умствено или емоционално състояние да понесе условията ( при които оперират например силите за предно разполагане)командирът или негов представител могат да ограничат участието на медията, за да гарантират сигурността както на репортера така и на подразделението.

Силите на НАТО ще осигурят животоспасяващо медицинско осигуряване на журналиста докато той е внедрен в тяхно подразделение.

Ако представител на медиите е ранен или убит в хода на военната операция силите на НАТО ще уведомят представители на агенцията или медията,която го изпраща в съответствие с инструкциите осигурени при внедряването. Агенцията или медийната организация е отговорна за уведомяването на роднините или семейството. NOK преките му наследници (next of kin). Репатрирането на тленните останки е отговорност на изпращащата медийна отрганизация. Това важи и за медии, които използват услугите на свободно практикуващи журналисти. Тези стандартни оперативни процедури трябва да се изпълняват съобразно националните изисквания.

Ограничения за снимане и документиране

– военни зони с ограничен достъп, съоръжения, инсталации, оперативни центрове, центрове за задържане

-изображениея на карти, навигация, комуникационно оборудване, сапьорско оборудване, възпиращо действието на ИВУ иимпровизирани взривни устройства

-класифицирани системи, класифицирано оборудване или демонстрация на неговите способности

-всяка линия на съприкосновение с противника в театъра на операциите и военновъздушни средства, които са близо до нея

Не се разпространява информация

-специфична информация за силата и способностите на подразделенията, оборудването им или тяхното снабдяване артилерия, радари, водоизточници и т.н.

-специфичен брой военновъздушни подразделения под ниво на крило както и техните обозначения, които биха идентифицирали техния произход. Броят и вида на военновъздушните средства се описва с общи термини (голям или малък флот, много, малко, изтребители и т.н.)

-не се съобщават подразделенията в зоната за операции, освен ако не е съгласувано с командването на ниво, на което се осъществява внедряването на медията

-информация, засягаща бъдещи, настоящи, отложени или отменени операции

-по време на операция специфична информация за движението на силите на НАТО , тактическото разположение, защото това би могло да осуети сигурността на операцията. Бойни действия в ход се съобщават само с изрично разрешение на командира на подразделението.

-изображения, които разкриват мерките за сигурност по охрана на военни обекти

-имена на военни съоръжения, специфични географски локации, военни подразделения в зоната на операциите, новини и визуално съдържание, които идентифицират или включват черти, по които да бъдат идентифицирани тези локации

-детайли от правилата за влизане в контакт, ескалация на сила, мерките за осигуряване на безопасност, военните лагери, освен тези, които вече са видими и известни

-информация за събирането на разузнавателна информация и дейностите по осигуряването й, цели , методи на атака и резултати

-допълнителни мерки в отразяването ще бъдат изисквани в старта на операцията , за да се увеличи изненадващия характер на маневрите. Затова отразяването на живо е забранено освен без изричното съгласие на командването

-информация за липсващи членове на подразделението или чувствително оборудване, за свалени авиационни средства докато тече операция по издирване и спасяване освен с изричното съгласие на командването.

-информация за ефективността на противниковото оборудване в електронната борба както и за тези оръжия на съюзническите и партньорски сили

-информация аза ефектиивността н апротивниковия камуфлаж, средства за прикриване , прицелване , директен огън, разузнавателни данни или мерки за сигурност

-визуална информация за задържани, които могат да бъдат идентифицирани по знаци на облеклото , всичко, свързано с опазването на правата на задържаните, което е предмет на член 13 от Женевската конвенция

-внедрените журналиисти не разговарят и не влизат в контакт със задържани

-внедрените медии не интервюират, фотографират, заснемат или разказват за подразделения или техни членове от силите за специални операции както и за техни задачи

-не се заснемат и опознавателните знаци и имена на подразделения от афганистанските сили за сигурност

Разрешено за публикуване от НАТО

-информация, която не е чувствителна, не е класифицирана по отношение на въздушни и наземни операции в миналото и настоящето

-големината на приятелските сили, участващи в действията или операцията могат да бъдат разкрити с термина многонационално подразделение. Специфиична идентификация на сили или подразделения може да бъде публикувано ако разреши командирът на ISAF или упълномощен от него представител

-дата час и място на завършили мисии и действия както и резултатите от тях

-видове боеприпаси, но в общи термини

-броят на въздушните разузнавателни мисии или излитания в зоната на операциите

Типа на сили, които са въвлечени примерно ПВО, пехота, бронирани подразделения освен силите за специални операции и тези на партньорски държави

-потвърдени числа за противниковия личен състав, който е задържан или заловен

-информация за местонахождението на военни цели и обекти, които преди са били атакувани

-дата час и място на предишни конвенционални мисии и операции както и резултатите от тях

-имената и произхода на подразделенията от ISAF

-имена и родни места на личен състав при съгласие на конкретния индивид

-приблизителен брой на жертви от партньорски или съюзнически подразделения по вида на подразделението ,но не и по националност . Ако медиите са станали свидетели на поражения те могат да получат потвърждение и информация от командването да разкажат ако не се засяга оперативната сигурност.

3. Препоръки за самостоятелно отразяващите журналисти

В последните години по данни на комитета за защита на журналистите CPJ има поне 40 активни конфликти по света и 65 милиона души, прогонени от домовете си. За първи път това се е случило в такъм мащаб над 50 милиона от времето на втората световна война , сочат данните на комитета за защита на журналистите и международния институт за стратегически проучвания.

И в тези условия се създава перспектива репортерите да се въвличат във все по- опасни назначения. Нуждата от журналисти на свободна практика нарастна в глобален мащаб защото големите световни медии свиха разходите си за кореспондентски бюра, а от друга страна дигиталните медии са ненаситни консуматори на съдържание.

3.1. Рискове

• отвличане за подкуп
• отвличане за политически дивидент
• убийство от бунтовници, които търсят журналистите, като сурогат на твърде мощния за атакуване
• попадане под кръстосан огън между различни групировки
• следене на комуникацията и контактите
• външно наблюдение

в отговор големите новинарски мрежи и някои международни кореспонденти предприемат стъпки, за да осигурят своите журналисти, но така наречените фрилансери (на свободна практика) и местни журналисти често нямат ресурсите , включително да си набавят оборудване за подсигуряване на личната защита и да тренират своята психологическа и дигитална сигурност.

Самостоятелно осигуряващите се репортери и малките медии нямат средства за застраховки и инвестиции в своята сигурност, някои журналисти обвиняват своите медии и колеги за въвличането им в безразсъдни действия, които излагат и самите тях и другите на риск. Посттравматичният стрес остава неразпознат и нелекуван. Многостранните институции като ООН и някои отделни държави са поели инициативата да се справят с насилието срещу журналисти , но тези усилия са неравни и рядко са ефективни. И дори когато изникват нови опасности пред медиите остава налице и отколешната заплаха от правителствен натиск. На много места властите не спазват своите собствени закони в преследване на медиите които цензурират или поставят в затвор ако пишат критични материали , изобличаващи ги в незаконни практики.

3.2. Техническата сигурност за журналистите по време на въоръжен конфликт

Журналистиката е дейност, провеждана в информационна среда и нейната практиката се основава на комуникация с източници на информация , проверка и анализ на информация и данни, и след това на публикуването и споделянето на резултатите. Като повечето членове на модерно общество, журналистите разчитат на мобилни телефони , лаптопи , електронна поща, съобщения през различни приложения и програми , които се осигуряват от интернет доставчици, за да извършват своята работа. Журналистите и други елементи от гражданското общество са субект на постоянни дигитални атаки с различна цел.

-да наблюдава и получи достъп до публикацията преди публикуването

-улесняване на реакцията и определянето на контраверсии и контранаратив

-разкриване на журналистическите източници и тяхното сплашване и дискредитиране

-затрудняване на работата на журналистите в технически план злагайко на по-голяма опасност като направят събирането на информация от източници по- трудна

Има някои достъпни тактики, които засилват информационната сигурност – криптирано съдържание на данните и комуникации, силни, уникални пароли в програми, които управляват генерирането на пароли, многофакторна идентификация , когато е възможно незабавни автоматични обновявания на софтуерал препоръки

• използване на силни случайно генерирани пароли от мениджър за пароли и двуфакторна идентификация
• криптиране на устройствата, чиито екрани се заключват автоматично
• използване на криптирана комуникация , приложения като Signal WhatsApp
• гарантиране на сигурен браузър използване на разширенията на Google HTTPS-Everywhere, Privacy Badger, uBlock Origin

Същата технология , която позволи на повече хора за предават репортажите си също така увеличи и заплахите пред тях да си свършат работата.докато журналистите могат да събират и подготвят новини от почти всяка точка на планетата незабавно изискваните за това инструменти излагат на риск и експониране своите собственици. Така с излагането на локацията на показ може да се определи и кой журналист е най- удобен и лесен за да бъде взет за заложник или атакуван. Репортери, които остават твърде дълго в конфликтна зона могат да предизвикат излишно внимание и да бъдат проследени. Тези, които изпращат или пускат публикации в социалните мрежи на живо от интернет хотспот известяват своето присъствие за потенциален враг. А в същото време конкуренцията изисква и подлага на натиск редакциите да правят подобни излъчвания и директни включвания . Преди десетилетие репортерите трябваше да чакат да напуснат регион или страна, за да публикуват своите материали. Сега сигналът от сателитните телефони може да бъде проследяван с подходящо оборудване и се смята че е струвало смъртта на поне двама журналисти в сирийската война. Една от тях е журналистът ветеран Мери Колвин, която е една от последните останали в град Холмс и убита при бомбардировките през 2012. Според семейството й сигналът от сателитния й телефон е бил прехванат от сирийското разузнаване. (59 стр 11.) Всичките страни на конфликта могат да проучат в търсачките на интернет определен журналист, за да преценят неговата работа, истории, да видят видеото , което е произвел и да видят цялостното портфолио на журналиста. Журналистите се проучват като потенциален или директен противник, защото се осъзнава силата на изображението особено при излъчване на видео през сателит. В някои групировки като ИДИЛ например предпочитат обаче директно да отправят посланията си през социалните мрежи, и не разчитат на журналисти да ги разпространяват от тяхно име. Те,както стана ясно от практиката и случаите изброени по-горе, са по-ценни за терористите като заложници отколкото като посредници. В Сирия са отвлечени над 100 журналисти , рой безпрецедентен за всеки друг конфликт преди това, соат наблюденията на комитета за защита на журналистите. Всяка седмица е отвличан по един журналист в определен период от 7 годишния конфликт.

3.3. Препоръки за физическа защита

За повече от десетилетие центърът за  защита на журналистите осигурява подготовка на свободно практикуващи журналисти за отразяване на въоръжените конфликти. Има десетки подобни организации, най- често базирани в Лондон , Великобритания.н всичкии международни военни репортери, а още по-малко и местните репортери имат достъп до такъв тип тренировка най- вече защото е скъпа и струва приблизително 5 000 долара за курс. Благотворителни организации и медийни групи осигуряват подготовка подобно на Rory Peck Trust предоставят ресурси, с които да подсигурят безопасността на независими журналисти плащат за определен брой да посетят курсове за оцеляване . Някои компании и новинарски организации субсидират подобна подготовка на свободно практикуващи или директно, но някои не го осигуряват. Новинарската индустрия все по- силно разчита на свободно практикуващи журналисти но няма институционалния капацитет да ги подкрепя по начина, по който преди това е подкрепяла щатните си служители в подобни зони.

Заключение

Психологическа сигурност

Обобщихме нагласиите на военнослужещи и журналисти да работят съвместно, представихме изискванията към журналисти,които имат желание да бъдат внедрени във военния контингент в зоната на конфликт и препоръките към журналисти, които възнамеряват да бъдат самостоятелно в зоната на военните действия. При внедрен журналист или самостоятелно отразяващ опасностите са от различен характер, при първия вариант опасността е да бъде унищожен като част от военното подразделение при директна атака, но е ограничен да изследва всички аспекти на конфликта и ефектите от военната операция, които би желал. От друга страна самостоятелно присъстващия журналист има свободата сам да определя маршрута на движение, метода на придвижване, срока на престой, хората, с които да влезе в контакт, за да разкаже историите, коитоопределя за значими. Той може да бъде и по-незабележим в присъствието си ако спазва правилата за дигитална и физическа сигурност. Веднъж открит и идентифициран (което не е трудно предвид факта, че непрекъснато е в контакт с местните хора) той може да бъде похитен. Проблематичното при назначения в зони на военни действия или въоръжен конфликт, че журналистът е изложен на травмиращи събития и трябва да се откаже от професионалната дистанция , за да се помогне на страдащи хора при нужда. Тези събития не остават без последствие за психологическото здраве. Често дори по-опитните журналисти с предишни задачи в подобна среда са изложени, на по-сериозен риск от посттравматичен стрес , защото при тях има натрупване на стресови фактори във времето, за журналистите , които са новобранци пък се препоръчва да научат симптомите на травматичния стрес, за да потърсят навременна помощ

Coverage of armed conflicts – standalone or in combat unit. Advantages and disadvantages of both approaches

Gabriela Naplatanova
Doctoral student, FJMC

Summary: The author explores the opportunities for media coverage of armed conflicts as freelance, independently or embedded in military unit. The article presents the attitudes of Bulgarian military to embed media during mission abroad and the ground rules and requirements related to the personnel security and operational security. The publication focuses on the attitude of media representatives towards coverage the effects of a military operation and highlights the recommendations for protection of journalists who are arranging their trip
presence and coverage of the armed conflict independently

Key words: media , coverage, armed conflict, attitude, survey, embedded reporting, freelance reporting, journalist , protection, ground rules

Литература

1. The Best Defense: Threats to Journalists’ Safety Demand Fresh Approach. CPJ, New York 2017
2. ISAF MEDIA GROUND RULES 2014
3. ISAF Identification Agreement and Liability Waiver, Media Organization 2014
4. Media Accommodating and Ground Rules agreement, 2014
5. Sample Letter of Accreditation or Intent to Publish ,ISAF 2014
6. De Franco, С. Media Power and the Transformation of War, Palgrave 2012
7. Rid Thomas, War and Media Operations, 2007, Routledge London and New York
8. Seib P., Beyond The Enemy Lines, 2004 г., Palgrave MacMillan.
9. Seib, Philip. 1997 г., Headline Diplomacy: How News Coverage Effects Foreign Policy. Westport (CT): Praeger.
10. Vershueren, Paul Picturing Afghanistan 2012 P88