Ценна книга, посветена на един достоен юбилей

Проф. д.ист.н. Манчо Веков

Началото

На 23 декември 1923 година, в една от аудиториите на СУ „Св. Кл. Охридски“ са положени основите на Македонския научен институт в София (МНИ). Негови основатели са водещи представители на българската хуманитарна интелигенция между двете световни войни – учени, писатели, юристи, дипломати и общественици. Ръководна роля през първия четвърт век от развитието на института изпълняват професорите Иван Георгов, Любомир Милетич, Иван Снегаров, Михаил Арнаудов, дипломатът Симеон Радев и поне още четири дузини знакови фигури сред духовния елит на нашата нация. Като водещи приоритети в дейността на МНИ са определени: да се събират и популяризират исторически документи, етнографски материали и информация за съдбата на македонските българи, останали в границите на Гърция и Кралството на сърби, хървати и словенци.

Съдбата на тези отломки от българското национално тяло, между двете световни войни е изключително тежка. Предимно защото управляващите в Белград започват осъществяването на политика за силово създаване на „прави сръби“ от р. Вардар до Охридското езеро. А гръцките правителства обявяват българите в Егейска Македония за „славяногласни елини“!? За да се разкрие недемократичната същност на този денационализаторски поход, насочен срещу българите, останали извън границите на свободното отечество, МНИ разгръща активна книгоиздателска и обществено– политическа дейност. С инструментите на науката – издаването на сп. “Македонски преглед“, нови монографии, публикуването на стотици рецензии за трудове на чужди автори, които разкриват тежката съдба на българите във Вардарска и Егейска Македония, МНИ поддържа бодър духа на нацията. В същото време запознава и световното обществено мнение с неправдите срещу сънародниците, останали под чужда политическа власт. Така до 1947г., МНИ се превръща в една от най-значимите обществено-научни организации в България, която оставя сериозна книжовна и научна следа в новата история на нашата държава, в защита на нейните трайни национални интереси.

Новата „македонска нация”

След 9 септември 1944 година Македонският научен институт постепенно влиза в сложна политическа криза. За да получи подкрепата на новото югославско правителство, начело с Йосиф Брос Тито, по време на Парижката мирна конференция, от която се очаква подписването на един поносим мирен договор за България, Георги Димитров приема и започва да налага и в Пиринския край, доктрината на Комунистическия интернационал от 1934г., за създаването на нова „македонска нация“. В тази част на страната пристигат македонски емисари, които започват да разпространяват „македонска история“, както и новосъздадения тогава „македонски език“, писменост и култура.

Закриването на Македонския научен институт

През декември 1946г. се провежда дирижиран от властта „референдум“. След него над 170 000 българи от Пиринския дял на Македония са записани като „македонци“ в новоиздадените им лични документи. В тази качествено нова политическа среда, МНИ постепенно се превръща в остатък от едно друго време, в което той е създавал коренно различен – родолюбив научно-информационен ресурс. Ето защо тази обществено-научна организация е обявена от българската власт за център на „великобългарския национализъм“ и дори „шовинизъм“. Вследствие на това, през 1947г. ръководството на БКП взема решение за закриване на Македонския научен институт. Цялото книжовно богатство (над 4000 тома книги) и повече от 750 архивни единици с етнографски материали са „дарени“ на новосъздадената „Македонска академия на науките” в Скопие. И най-жалкото – като добавка към тази пратка е добавено и ковчежето с костите на Гоце Делчев. До тогава то се съхранява в библиотеката на МНИ. Така се слага край на този водещ център на национално отговорната и родолюбива дейност на българската интелигенция, който не намира свой достоен заместител в следващите две десетилетия.

Македонският въпрос

След смяната на ръководния екип начело на БКП, през втората половина на 50-те години, постепенно се осъзнават ползите и за Комунистическата партия, ако се възроди родолюбивата научно изследователска и обществено– политическа дейност, свързана с българската национална проблематика. Поради това през 1963г. се провежда т.нар. „Мартенски пленум“ на ЦК на БКП. Тогава Комунистическата партия отрича политиката по македонския въпрос,осъществена от екипа на Георги Димитров, и категорично я осъжда.

Като резултат–представителите на българската историческа наука постепенно се завръщат към изследване и разпространение на фактите и истината по македонския въпрос. В България се създава не голямо, но много представително ядро от учени, които имат съществен принос в тази област на историческото познание. След политическата промяна на 10 ноември 1989г., тези представители на национално отговорната наука тръгват към възстановяването и на „Македонския научен институт”. Възстановителното събрание на неговите членове се провежда на 5 май 1990г. в „Македонския дом“ на ул. „Пиротска“, №5, в София. На тази проблематика (и във връзка с навършването на един век от основаването на „стария МНИ“, на 23 декември 2023г.), е посветено научното историко-мемоарно изследване на проф. д.ист.н. Трендафил Митев „История на Новия Македонски научен институт в София (1990-2023)“ , която наскоро излезе от печат.

Научният принос

Професор Митев е един от водещите български историци, който изследва националната проблематика, той е сред 40-те възстановители на „Македонския научен институт”, взели участие в Учредителното събрание, проведено на 5 май 1990г. Ето защо той основателно добавя като подзаглавие на научното си изследване:„Събитията през погледа на един от основателите“. Авторът умело съчетава възможностите на задълбочения научен анализ на историческите документи- с елегантния и увлекателен разказ на мемоариста. Документалната информация, върху която е изградено това изследване хармонично се допълва от живите спомени за различни събития, съхранени в съзнанието на автора, за който няма конкретни документални свидетелства.

Научното изследване от близо 550стр. е не само актуално четиво за всеки просветен читател, но и много ценен книжовен паметник, в чест на вековния юбилей на Македонския научен институт. Този юбилей се отбелязва с различни инициативи, през декември 2023г. В страниците на това увлекателно историческо изследване се съхранява важна информация за неговото развитие, което е пряко продължение и обогатяване на забележителната дейност на „стария“ Македонски научен институт, който съществува в периода между 1923г. и 1947г.

Новият Македонски научен институт

В началото на своето изследване професор Митев изяснява подчертано демократичните и академични принципи, които са заложени в Устава и Правилника за дейността на новия Македонски научен институт, възобновен през 1990г.: изборност на ръководството, колективно вземане на основните решения , отчетност за резултатите от осъществените инициативи. С появата си отново на обществената сцена, МНИ става активен фактор на гражданското общество в демократизираща се България.

Тъй като проф. Трендафил Митев, в периода 1988-1989г. специализира една академична година в САЩ, за проучване историята на българската патриотична емиграция в Новия свят, той установява връзка и с ЦК на Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия (МПО). Тя обединява българите – изселници от Македония след Илинденското въстание, които трайно са съхранили своето национално самосъзнание. Проф. Митев постига споразумение с ЦК на МПО в САЩ да бъде поканена първата делегация на родолюбивата общественост от България, за участие в 69-ия конгрес на МПО, проведен през септември 1990г. в гр. Индианаполис, САЩ. Делегацията се води от проф. Димитър Гоцев. Със своето участие в поредния форум на българския емигрантски патриотичен фронт в Северна Америка, тя възстановява връзките между двата основни центъра на родолюбивата дейност в защита на българщината – този в „стария“ (България) и онзи в „новия“ свят – Северна Америка.

Вторият велик събор на македонските българи

По време на разговорите, водени в Индианаполис през септември 1990г. се постига споразумение, в България да се проведе Втори велик събор на македонските българи (ВВСМБ). Идеята се осъществява във втората половина на май 1991г. В градовете София и Благоевград пристигат българи от САЩ, Канада, Аржентина, Северна Македония и др. Тогава се формулира и новата политическа стратегия на общобългарския патриотичен фронт по „македонския въпрос“. Тъй като старите идеи за „обединението на Македония с България“ вече са неосъществими, Втория велик събор на македонските българи гласува нова резолюция. Тя предвижда усилията да се насочат към борба за приемането на България и Република Македония в Европейския съюз. Така границите между двете съседни държави да паднат и българите във Вардарска Македония да получат възможност отново свободно да изразяват своята национална принадлежност.

Разпадането на Югославия

 Междувременно Югославия се разпада. Хърватско и Словения се обявяват за независими държави. На 8 септември 19981 година в Северна Македония също се провежда референдум. По-голямата част от народа в областта се изказва също в полза на независимостта. Така Република Македония се обособява за нова, независима държава на Балканите. Никой обаче не предприема инициатива за нейното международно признаване. Възниква възможност Слободан Милошевич да пренасочи сръбската армия от запад на юг , и да прегази младата, независима балканска държава, в която живее и българско население. В тази драматична обстановка в българското общество започват активни дебати: какво може и трябва да предприеме българската държава, за да се осуети тази нежелана перспектива?

Признаването на независима Македония

Проф.Митев разкрива в своето историческо изследване най-вече ролята на МНИ в дискусията, водена „зад” официалната политическа сцена. След сериозни разговори в института по тази тема, неговите членове решават, че България може и първа трябва да признае независима Македония. Положителните резултати от подобна рискована инициатива са много: ще се избегне кръвопролитието край Вардара, при което могат да пострадат и някои българи там; тази отломка от националното ни тяло ще получи подкрепа, за да започне свободен политически живот; подобна добрина не се забравя от народ, който е решил да се развива като независима политическа реалност и т.н. Поради това МНИ подготвя специална декларация със сериозни исторически аргументи. Нейната чернова е написана от ръката на проф. Трендафил Митев, а председателя на МНИ – проф. Петър Шапкарев я прехвърля на официална бланка и я депозира в президенството и правителството на Република България. Така МНИ дава ценен принос президентът Желю Желев и премиерът Филип Димитров да бъдат убедени, че тази инициатива трябва да се предприеме. През февруари 1992г., България първа официално признава независимостта на Република Македония.

Сп.„Македонски преглед”

В тази историческа и мемоарна книга, проф. Митев проследява и изследователската и издателската дейност на МНИ. С конкретни примери той доказва, как е създадена една трайна тенденция всяка година институтът да издава по 4 тома от списание „Македонски преглед“, което е неговата основна печатна трибуна . В обем от 200 страници за брой, там започва издаването на нови научни изследвания по история и езикознание, етнография и култура, които са пряко свързани с българската цивилизационна следа в Македония.

Успоредно с това стартира и системна подготовка и обнародване на нови изследвания по същата тематика. Средно годишно от МНИ излизат най-малко от два до три нови фундаментални изследвания. Всяко заглавие, без значение дали става дума за статия или научна монография, задължително се рецензира от поне двама водещи специалисти в съответната област на знанието. В резултат МНИ започва да разпространява само обективно научно знание, без да се превръща в „политически придатък” на която и да е партия, в създадената нова плуралистична политическа система в държавата. Неговата изследователска продукция достойно се нарежда сред най-полезното научно градиво, което българската национална интелигенция добавя към духовната съкровищница на нашия народ в последния четвърт век.

Новият председател на Македонския научен институт

През 2008г. изтичат уставно определените мандати на председателя на МНИ – проф. Димитър Гоцев. Тогава проф. Трендафил Митев е избран за председател на МНИ. Началото на неговата дейност като лидер на института, съвпада с появата на три сериозни трудности, на които авторът на това историческо изследване обръща сериозно внимание. Най-напред, избухва голямата икономическа криза от 2008 до 2013г. Поради това приходите на МНИ рязко намаляват. Това сериозно затруднява неговата издателска дейност. На второ място, постепенно в небитието преминават едни от най-авторитетните учени, сред основателите на института като: академиците Христо Христов и Веселин Хаджиниколов, професорите Добрин Мичев, Дойно Дойнов, Георги Даскалов и др.

В резултат на тези обстоятелства, значително се усложнява възможността на института за продължение на мащабната научно изследователска и издателска дейност. И не на последно място, през 2006г. от властта в Скопие постепенно отпадат много по-диалогичните представители на първата държавническа генерация на Република Македония като Любчо Георгиевски, Доста Димовска и Борис Трайковски. Начело на управлението там, за период от близо 10 години, се оказва Никола Груевски- най-яростния българофоб край Вардара. Той разгръща антибългарска пропаганда, каквато никой, никъде и никога, не е осъществявал срещу България. В тази нова и твърде усложнена вътрешна и международна среда, председателят на МНИ трябва да мобилизира още енергия, както и на останалите членове в Управителния съвет на МНИ, за да се гарантира високото професионално равнище в работата на института.

Логично, проф.Трендафил Митев отделя голямо внимание на дейността осъществена от ръководения от него екип в периода между 2008г. и 2014г. – двата мандата, в които той е председател на института. В известна последователност в текста на това историческо изследване се разкриват основните направления на осъществените дейности и инициативи. Благодарение на тях, независимо от появата на нови обективни трудности, темпото и професионалното равнище в работата на МНИ се запазва. Постигат се нови безспорни резултати в областта на научната и обществената дейност. Авторът внимателно проследява усилията, които новото ръководство полага за популяризиране дейността на МНИ в средите на средното и младото поколение български историци, езиковеди и етнографи. В резултат започва приемането и на нови членове на МНИ. По този начин, само за няколко години се създава ново творческо тяло, което със своята научно изследователска и издателска дейност, постепенно става гръбнак на цялата дейност на института. По този начин се компенсира загубата на редица водещи представители на поколението учени – основатели на МНИ, след 1990г.

Основните инициативи на Македонския научен институт

Важно направление в дейността на института, което авторът оценява по достойнство, е инициативата за създаване на първото читалище, като организационна и популяризаторска подструктура на МНИ. Причините за това, посочва професор Митев, са обективни: МНИ разполага с богата собствена библиотека с ценна научна книжнина; новоиздаваните списания и монографии всяка година увеличават това духовно богатство; разположението на института в сградата на „Македонския дом“ на ул. „Пиротска“ № 5 в центъра на София, благоприятно го позиционира от гледна точка на транспортните възможности читателите да посещават читалището; тази подструктура на МНИ може да се използва и за участие в новосъздадената практика за спонсориране на нови издания от страна на Министерството на културата. В резултат – в края на 2008 година се основава новото столично читалище – „Кузман Шапкарев“. Неговото ръководство узаконява неговата дейност чрез регистрация и по този начин Македонският научен институт за пръв път получава нова и много ефективна трибуна, за популяризиране на своята богата научна продукция, сред четящата публика.

Важно направление на което проф. Митев обръща сериозно внимание в рецензираното научно изследване, е свързано с усилията за привличане на чуждестранни учени в издателската и организационната дейност на МНИ. В резултат, през 2009 г. румънският българист – проф. Константин Йордан е привлечен за пръв чуждестранен член на редакционната колегия на списание „Македонски преглед“. След него, същата функция изпълнява и руския учен-историк Дмитрий Лабаури. Постепенно участие в организираните научни форуми от МНИ вземат около две дузини историци и филолози от Полша, Русия, Украйна, Гърция, Албания и Република Македония. Те участват със свои доклади на провежданите почти всяка година международни научни конференции, организирани от МНИ, по повод важни годишнини на важни събития. Тази дейност на МНИ, както правилно отбелязва проф. Митев в своето изследване, донякъде компенсира рязко намалялата роля на българската държава, за поддържане на устойчиви връзки с учените– българисти по света. Това се дължи на факта, че след промяната от 10 ноември 1989г., държавната институция, съществувала преди това се разпада, и нейните връзки с научния свят зад граница са загубват. Възстановяват се част от възможностите на учените–българисти по света, да подпомагат усилията на МНИ в защита на трайните интереси на българския народ.

Международните научни конференции

Важен акцент в изложението на автора е представянето на усилията, които МНИ полага в периода 2011г.–2012г. във връзка с организирането на няколко много важни международни научни конференции. Първата от тях е посветена на 70-та годишнина от второто българско управление в Македония от 1941г. до 1944г. Върху богата документална основа, авторът доказва, че са направени максимални усилия, за да се привлекат български и чуждестранни учени за участие в това научно събитие, което е първо по рода си. Дотогава в науката има пълно мълчание и неяснота относно постигнатите резултати от българската администрация в Повардарието, в годините на Втората световна война.

Вложените усилия позволяват в това твърде важно академично събитие да вземат участие над 100 български и чуждестранни историци. По един много представителен начин, МНИ за пръв път показва цялостна картина на народоспасителната и обновителна политика, която българската държава осъществява във Вардарска Македония, в първата половина на 40-те години на ХХ век.

Втората много важна международна научна конференция, която се провежда през 2012г., е посветена на 100 годишнината от Балканската война и погрома нанесен върху тракийските българи, след лятото на 1913г. от турската администрация. В този сериозен научен форум на академичното знание в България участват близо 100 български и чуждестранни учени. Това е времето, когато новият Македонски научен институт окончателно е признат за равностоен академичен партнъор на такива водещи центрове на военната и историческата наука в България като: Военната академия „Г.С.Раковски“, Институтът за исторически изследвания и Институтът по Балканистика при БАН, историческите факултути в СУ “Св. Кл. Охридски“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Тези институции с обединени усилия организират някои важни международни научни форуми. След конференциите техните участници посещават местата свързани с българската бойна слава, по време на войните за национално обединение на българския народ. А двата обемисти тома, в които се публикуват научните доклади от тези две международни научни конференции, съхраняват безценните научни истини, свързани с тази много важна тематика в българското народностно развитие.

Борбата срещу антибългарската пропаганда

Важно направление в дейността на Македонския научен институт, на което проф. Трендафил Митев отделя голямо внимание в новото си историческо изследване, е борбата срещу антибългарската пропаганда, предприета от новия екип на Никола Груевски в Скопие след 2006г. Авторът доказва, че МНИ де факто е първата официална институция в България, която се освобождава от добронамерената идея, че усилията вложени от управляващите в София, за стабилизиране на новосъздадената Република Македония, създават благоприятна основа за градивно и възходящо развитие на двустранните отношения. Поради това МНИ пръв „хвърля ръкавицата“ на македонистите около Никола Груевски. Започва периодично разпространение на официални декларации на института, в които чрез сериозни научни аргументи, се доказва несъстоятелността на „антиквизацията“ предприета от новия македонистки премиер в Скопие. Което означава–чрез търсене на някакви „антични македонци“за доказване на древния характер на цивилизацията в Република Македония, която всъщност нямала „нищо общо с българската култура“ от новите времена. С официални документи, Македонският научен институт обосновава около дузина официални искания, които са условия, които, ако властта в Скопие не изпълни, България няма да подкрепи Република Македония, за членство в ЕС. До 2017г. тези идеи на МНИ се възприемат от управляващите в София и благодарение на тях усилията на Никола Груевски за бързо приемане на македонизма в европейската общност се провалят.

В новото си историческо изследване проф. Трендафил Митев разказва и за едно куриозно събитие в двустранните отношения на двете страни. То е илюстрация до каква степен македонисткият антибългаризъм е примитивен и несъстоятелен. През 2010г., премиерът на Република Македония – Никола Груевски, в едно телевизионно предаване в Скопие, разказва, че наскоро му е попаднала някаква старинна книга, издадена във Франция. Нейният автор бил посетил Македония през ХVI век. В разговори с местни гърци там, те му разказали, че славянското население в областта говори някакъв друг език. Като аргументи били посочени лексемите„хляб“, „кокошка“ и „купи“. Никола Груевски ги цитира, и вижда в тях убедително доказателство за „съществуването още през средновековието на друг, самостоятелен „македонски език“.

Този куриоз става известен в София, ето защо председателят на МНИ – проф. Трендафил Митев изпраща отворено писмо до македонския премиер. В него той го кани да му гостува в България, на разноски на МНИ, за да пътуват от гр.Силистра– до гр.Петрич, и от гр.Видин– до река Резовска. И ако се намери само един българин, който не знае съдържанието на тези три лексеми, и не ги използва в разговорната си реч почти всекидневно, проф. Митев ще си подаде оставката като председател на МНИ. Но ако не се намери поне един българин, който да не използва тези три лексеми-понятия, Никола Груевски официално трябва да се извини по телевизията, че е разпространявал тези лъжи. Естествено македонисткия премиер в Скопие не дръзва да се подложи на този „тест на лъжата“. С подобни действия, авторът на рецензираното научно изследване разкрива примитивния характер на антибългарската пропаганда, с която МНИ се бори в началото на новото столетие. Поради това до 2017г. българското правителство не подписва договор за добросъседство с македонистите, в който интересите на македонските българи задължително трябва да бъдат изцяло защитени.

Диалогът с Президента на РБългария Георги Първанов

В своето научно изследване проф. Трендафил Митев отделя полагащо се място и на сътрудничеството между МНИ и президента на България г-н Георги Първанов. В честите работни срещи между тях се изясняват някои проблеми, които науката трябва да разработва, а държавната власт да осъществява чрез практически дейности. Верен е изводът на автора, че сътрудничеството на МНИ с президента Георги Първонов е първата кулминация на ефективно единодействие между държавния глава и тази важна обществено-научна институция в България. Сред нейните най-съществени инициативи проф. Митев посочва и участието на представители на МНИ в някои международни научни форуми в чужбина; разпространение на изданията на МНИ в над 60 големи библиотеки по света – от Конгресната библиотека във Вашингтон, през някои библиотеки в Западна Европа – до редица библиотеки в Русия.

Важен акцент в това изследване, е информацията свързана с провеждането на първото поклонническо посещение на членове на МНИ в българските манастири на Света гора, на Атонския полуостров. Там Македонският научен институт дарява на българската света обител „Св. Георги Зограф“ огромна научна колекция от ценни книги, издадени в периода от 1923г. до 2013г. Така манастирската библиотека се обогатява с важна и значима научна литература, която могат да използват и редица чуждестранни учени, които всяка година работят в този многовековен център на българската цивилизация.

Национално- отговорната политика

Като цяло, новото научно-мемоарно изследване на проф. Трендафил Митев запълва, почти в движение, информационния масив на българската национална интелигенция, свързан с дейността на водещи представители на историческата наука в нашата страна в последните 30 години. Проф. Митев е сред основателите и особено активните ръководители на МНИ в последния четвърт век. Това му дава възможност да съчетава информационните масиви на оригиналните исторически документи– и фактите, които се съхраняват в съзнанието на онези, които създават тази много важна обществено-научна институция на съвременна България. В резултат, българският читател има възможност подробно да се запознае с историята на Новия Македонски научен институт. Авторът, чрез това научно изследване, достойно отбелязва и вековния юбилей на това уникално постижение на родната историческа наука в България в последното столетие.