Що е то интелектуалец и антиинтелектуална ситуация – в социологически и богословски прочит

Бел. ред. – монографиите на доц. д-р Катя Михайлова „Интелектуалците в антиинтелектуална ситуация“ (2023) и „Меди@ Общество“ (2016) са достъпни в нашата Електронна библиотека за медии, обществени комуникации и информационни науки

Проф. д-р Маргарита Пешева

Актуалност и оригиналност

На научния пазар се появи действително оригинална научна монография, която носи предизвикателното заглавие: „Интелектуалците в антиинтелектуална ситуация”[1]. Авторката доц. д-р Катя Михайлова разглежда един много важен проблем на политическия преход, който е свързан с битието и съществуването на интелектуалците – във време на голяма промяна и преизграждане на медийната среда, в която се раждат, съществуват и се развиват социалните идеи. Дигиталната среда днес е много по-широка и по– разнообразна, тя позволява на идеите да стигат по-бързо до своята публика, да се разпространяват и се разширяват чрез все нови и нови медийни средства и практики.

В този сложен медийно-технологичен контекст, възниква основателният въпрос „Що е то интелектуалец?”, който доц. д-р Катя Михайлова основателно поставя в началото на своята научна монография. Тя предлага научен отговор на този много сложен въпрос, който се търси с помощта на теоретични и емпирични социологически методи. Като се опира на качествени социологически методи и практики, авторката задълбочено разглежда идеите и позициите, които българските интелектуалци защитават в първите две десетилетия на новия век.

Научният анализ обширно представя интелектуалците – чрез визиите и оценките на големите европейски школи и изследователи в областта на теоретичната и емпиричната социология, културология и медийна теория. Доц. д-р Катя Михайлова показва респектираща ерудиция и професионална компетентност, което прави научния анализ концептуален, и много полезен за осмисляне на мястото, ролята и отговорностите на интелектуалците в развитието на хуманитарната мисъл в България в годините на политическия преход.

Доц. д-р Катя Михайлова въвежда нестандартна теоретична рамка, с публицистичен стил и език тя поставя за дискусия редица водещи проблеми, които се отнасят до интелектуалците като проводници на идеите в обществото, до тяхното безкомпромисно търсене на истината в различните хуманитарни направления- теоретичната социология, изкуствознанието, литературата, богословската теория.

Научната монография съдържа и един, по-различен научен контекст- това е богословската християнска мисъл и традиция. Цялостната теоретична конструкция на монографията не само предлага професионален анализ на понятието „интелектуалец” в европейски и български контекст, но и задълбочено изследва понятието „антиинтелектуална ситуация”, което за пръв път в българските социологически изследвания се разработва толкова подробно и концептуално.

Това придава голяма актуалност и оригиналност на научната монография по отношение на изследвания теоретичен проблем. С помощта на социологически средства и методи, авторката изгражда интересен научен портрет на съвременния български интелектуалец, който (по условие) съизмерва себе си с най-добрите представители от европейския научен свят.

Структура

Научната монография е в обем от 287 с. , тя съдържа Увод, три глави, заключение, социологическа рамка и библиография, индекси, таблици и приложения. Библиографията има сериозен обем от 220 заглавия, от които 161 заглавия на кирилица и 59 заглавия – на латиница. В нея са включени редица световно известни автори в областта на социологията, културологията и медийните анализи, което показва сериозната професионална подготовка на авторката за толкова сложно научно изследване. Монографията се онагледява с редица таблици , именен и предметен показалец, обхват на изследваната съвкупност, индикаторна карта за съдържателен анализ. Авторката е включила и някои собствени публикации в медиите по темата, които разширяват научния контекст на представената монография. Изложението и някои Приложения предлагат цитати от книгите на Новия и Вехтия завет, които изграждат своеобразна, богословско-християнска рамка, на това действително оригинално научно изследване.

Методология

Научната монография използва методи и индикатори, взети от различни науки: теоретичната социология, емпиричните социологически изследвания, медийните анализи, културологията, изкуствознанието, литературата, богословската теория. С тяхна помощ авторката анализира проблема от различни гледни точки, чрез много теоретични и емпирични индикатори. Този методологически подход е особено труден, но той придава широта и концептуална тежест на извършения научен анализ.

Научната монография е написана с много жив и увлекателен език- авторката използва реторически и публицистични средства, с които подчертава дискусионния характер на направените изводи и обобщения. Текстът показва сериозните познания и професионалното самочувствие на авторката, която въвежда в научния анализ редица метафори и художествени сравнения, за да усили професионалната аргументация на своите научни изводи.

Доц. д-р Катя Михайлова тръгва от сериозния научен анализ, но в отделни случаи усилва неговата доказателствена стойност чрез използване на художествени послания, взети от произведенията на известни български писатели, за да стигне до мъдростта, която има в евангелията на Новия и Вехтия завет. Това внася своеобразна теоретична дълбочина и художествена образност в научното изложение, основните тези на авторката са изложени много ясно, и с голяма професионална убеденост.

Монографията е изградена на дедуктивен принцип- анализът тръгва от теоретичната рамка на изследвания проблем, за да стигне до конкретните резултати от емпиричното изследване, което авторката провежда с помощта на качествени методики. Теоретичният анализ се основава на добре обмислени и прецизно подредени социологически методи и индикатори, които придават теоретична тежест на извършеното изследване, и правят валидни направените научни изводи и обобщения. Това позволява на читателя постепенно „да влезе” в научния контекст на този особено важен проблем, и да го осмисли чрез различни социологически методи и практики.

Съдържание и стил

Съдържанието на научната монография е много добре подредено, в него има яснота и теоретична изводимост.

Уводът полемично поставя поредица въпроси, които това научно изследване неизбежно поражда. Те пресъздават животът на съвременния човек в няколко време-пространствени състояния: хронотоп на плурализма/хронотоп на толерантността/хронотоп на хибридната война- като война на истината, като постоянна битка с фалшивите новини. Доц. д-р Катя Михайлова подчертава, че това научно изследване съвместява различни гледища, в които (може би) се съдържат отговорите на един и същ въпрос. Тя предлага донякъде необичайна, духовна координата на изследването, която е потърсена в богословското учение и философия, характерни за (все още) преобладаващо християнска Европа.

Социологическият прочит е колкото теоретичен, толкова и емпиричен фокус на цялото изследване. Именно социологията изследва фактите и социалните връзки в техните отделни проекции на микро/мезо/макро и метамакро равнище, които тръгват от конкретния анализ на отделния човек, за да стигнат до обобщения анализ на обществената система като „висша духовна проекция”, според авторката.

Първа глава с публицистична страст анализира въпроса: „Що е то интелектуалец”, като го поставя в полето на идеите, в тяхното постоянно движение към истината, в развитието на интелектуалците като своеобразна „пета власт”, която надгражда „четвъртата власт”, която медиите (все още) имат.

Втора глава анализира проблема от гледище на социологическата теория у нас. За пръв път в българските социологически анализи толкова цялостно и подробно се разглежда и дефинира антиинтелектуалната ситуация. Тя се осмисля чрез консюмеризма, малкия човек и неговия социологически профил, както и чрез антиинтелектуалната ситуация, която се анализира в социологическа и политическа перспектива.

Трета глава, с помощта на емпирични методи и качествени методики, предлага оригинален научен прочит на антиинтелектуалната употреба на българските интелектуалци в годините на политическия преход. Авторката предлага оригинално емпирично социологическо изследване на интелектуалците в техните различни социални роли:като професионалисти/като будители и граждани/чрез идеите, които защитават и правят опити да налагат в обществен прочит/ чрез „мрежите” на политиката, в които те често попадат и се заплитат/чрез битките и войните, които водят- с политическата ентропия и безразличието на обществото. Тази глава действително е научен принос в българската емпирична социология, авторката за пръв път предлага много интересни наблюдения и изводи, които могат да се използват в следващи политологични, социологически, медийни или маркетингови анализи, които разглеждат участието на партиите и техните лидери във всекидневието на политическия живот, и по-конкретно- в условията на избори.

Заключението дефинира причините и последиците от разпадането на интелектуалната общност у нас на отделни групи, които работят по проекти, на инициативни комитети и интелектуални мрежи. Авторката разсъждава върху различията между политиците, обществото и гражданите- в тяхното отношение към интелектуалците. Първите се ръководят от личните си интереси, вторите- от интересите на цялото общество. Доц. д-р Катя Михайлова внимателно представя публичните позиции на „родителите на прехода” и „децата на прехода” , които логично не съвпадат в своите разбирания за ролята и отговорностите на интелектуалците към обществото и задачите, които те трябва да решават.

Стилът на научната монография съществено се отличава от обичайния научен шаблон. Тя е написана публицистично, в подчертано полемичен стил, с помощта на цветна лексика и поетичен език. Основните тези се предлагат на просветения читател предимно в дискусионен контекст, авторката му дава възможност да спори и отстоява друга, различна гледна точка към проблема. Същевременно авторката показва завидна професионална ерудиция, тя има ясно формулирани научни тези, които са отлично систематизирани и научно аргументирани.

Монографията показва не само професионалните познания и компетентност на доц.д-р Катя Михайлова, но също и нейното много силно творческо въображение. Езикът на монографията я доближава до някои световно известни изследвания- на автори като Огюст Конт, Умберто Еко, Пиер Бурдийо или Мануел Кастелс. В научния анализ с професионална лекота се въвеждат художествени образи и обобщения, заимствани от романите на Димитър Недков, Неда Антонова, Владимир Зарев, Захари Карабашлиев, които внасят различен живот в научния анализ, правят го много по-цветен, емоционално по-близък до читателя, и същевременно поставен в национален контекст. Несъмнено, това е модерен начин на изграждане на научен текст, който отдавна се налага в европейските социологически, културологични и медийни анализи. Той превръща научният текст в живо поетично слово, което го приближава до читателя, и значително разширява просветената аудитория на научните изследвания. Ето защо, публицистичният стил и поетичният език, с които е написана тази монография са нейно голямо научно предимство. Ще отбележа също много стилното оформление на книгата, направено в издателски комплекс ВУСИ, което създава необходимия комфорт на читателя.

 Изследователските приноси

Първият научен принос е извършеният емпиричен социологически анализ на интелектуалците в контекста на твърде специфичната антиинтелектуална ситуация. Това е социологическо изследване, което прилага предимно качествени социологически методи за анализ на дейностите и резултатите от публичната активност на българските интелектуалци в условията на политическия преход. Чрез многобройни емпирични факти, авторката разглежда развитието на социологията на интервенциите, тя изследва главните методи и модели, чрез които интелектуалците участват в обществения живот- петициите, възванията, отворените писма и др. Именно чрез тях интелектуалците изразяват своята обществена позиция по много важни въпроси за националната общност. Авторката изследва социологията на интервенциите на интелектуалците, и техните публично изразени колективни позиции в голям период: от 2005г. до 2022г. Това наистина е сериозен научен принос – от гледище на теоретико-емпиричния контекст, в който се изследва този сложен научен проблем.

Вторият научен принос е професионално извършения анализ на антиинтелектуалната ситуация, който (де факто) е пръв по рода си в българската социологическа мисъл. Антиинтелектуалната ситуация се разглежда главно като специфичен социален хронотоп, по думите на авторката- като тема на нашето време. Нейната дефиниция и научен анализ стъпва върху някои исторически и социологически фактори, които правят антиинтелектуалната ситуация действително възможна. Именно тези фактори, за жалост, поставят интелектуалците във враждебна среда, която съвсем не улеснява „комуникативния прочит” на техните публично изразени позиции.

Третият научен принос е въвеждането на един много специфичен, богословски прочит, който поставя публичната дейност на българските интелектуалци в условията на политическия преход – в контекста на християнските текстове и богословската традиция. Цитират се някои евангелия от Новия и Вехтия Завет, като авторката постига нужната мяра в поставянето на богословския контекст „редом”до социологическия контекст. Но въвеждането на специфичен „богословски прочит” на този важен проблем, несъмнено обогатява и смислово разширява научното изследване.

Някои препоръки

Научната монография е написана с отлично познаване на теоретичната социология и емпиричните социологически практики. Доц. д-р Катя Михайлова разгръща научния анализ със забележителна ерудиция и теоретична дълбочина, с която развива и аргументира основните си тези.

Моята основна препоръка се отнася до бъдещата научна дейност на авторката, и най-вече – в каква посока може да бъде продължено това много интересно научно изследване, което има добавена стойност? Съдбата на интелектуалците, в световен мащаб, вече изглежда твърде драматична- на фона на бързото развитие на изкуствения интелект, появата и налагането на новата робо журналистика/робо изкуство/робо наука и др. (Вероятно) е предстояща появата на необичайна робо наука, която донякъде може да измести човекът-интелектуалец, да обезсмисли и банализира неговите ограничени, но по същество– гениални творчески усилия. В близко бъдеще, с помощта на изкуствения интелект, човекът, за жалост, може да се окаже затворен в действително антиинтелектуална ситуация, чрез която човешкото общество, може да бъде победено. Една от областите, която непременно трябва да се опази от стремителната социална агресия на изкуствения интелект е именно сферата на високата творческа дейност, духовният свят на интелектуалците, които раждат големите идеи, и са истинските двигатели на човешкия прогрес. В противен случай, изкуственият интелект ще се превърне в своеобразен дигитален фашизъм, който ще отнеме интелектуалната дейност от човека, която е основополагаща за него като homo sapiens.

Това несъмнено е особено важна тема за бъдеща научна монография, която трябва да е посветена на драматичната съдба на човешкия разум, и съхраняването на интелектуалните възможности на човешката цивилизация- в настъпващата епоха на изкуствения интелект, и неговата (вече) заплашителна безцеремонност към човека и човешкото изобщо.

[1] Катя Михайлова.”ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ в антиинтелектуална ситуация”, Издателски комплекс ВУСИ, 2023.