Newmedia21.eu
Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика

© 2025 Newmedia21.eu. Всички права запазени. | ISSN 1314-3794

Медийната грамотност – три сфери на изследване и преподаване

Проф. дн Иванка Мавродиева

„Медийна грамотност“ е заглавието на новото научно изследване с автори: доцент д-р Светла Цанкова (научен ръководител), доцент д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл. ас. д-р Илия Вълков, д-р Георги Минев и доцент д-р Мартин Осиковски[1]. Продължавам реторично с аргумент по същество (ad rem), с индукция и с анафори, за да докажа своите твърдения, покривайки изискванията за жанра представяне, а не похвално слово. В изследователската дейност на катедра „Медии и обществени комуникации” това е

Третата научна монография, създадена по научен проект.

Тя резултат на колективния труд на колегите от катедрата, и на тяхната екипна изследователска работа. Катедра „Медии и обществени комуникации” е издала още две научни монографии: „Новите комуникационни професии. Журналистика. Връзки с обществеността. Реклама. Пътеводител в създаването на дигитално съдържание“ и „Картографиране на новото дигитално медийно съдържание“.

Всяка колективна научна монография е резултат на екипна изследователска работа по актуални, много важни теми. Говорим за устойчивост, приемственост, обединяване на учени от различни генерации при осъществяване на научна дейност със съвременни методи.

Структура на монографията

Тя е структурирана в 3 глави, увод, заключение и библиография. Монографията се отличава с логично изложение и прецизна структура. Първа глава е теоретична , и в нея се извеждат някои основни понятия, термини, актуализира се категориално-понятийният апарат. Втора глава представя резултати от институционалната и националната политика, разгледана в над 30 държави, и по линия на ЮНЕСКО, относно медийната грамотност, дефиниране и обновяване на понятието, очертаване на някои граници за изследвания в бъдеще, на пресечни точки с дигиталната грамотност, киберсигурността и кибертормоза на индивида ,и не само него, на фалшивите новини и тяхното откриване. На създаване на условия за високо качество на медийния продукт в динамична медийна среда, включване на неформалното образование, и на дистанционното обучение. Широка гама от явления и научни проблеми, но информацията за тях е представена систематизирано, точно и ясно, без ненужна описателност, а главно с очертаване на параметрите на проведеното изследване. Представени са научни резултати, въз основа на анализ на изведени критерии: национална стратегия, медийна грамотност и онлайн сигурност, повишаване на медийната грамотност чрез неформално образование, представяне на някои рискове и др. Накрая са посочени източниците, което показва академична коректност и научна достоверност. Направени са необходимите изводи и обобщения. Разгледани са три основни сфери:

Институционална, образователна и медийна сфера

Медийната грамотност се разглежда не само като широкообхватен обзор в над 30 държави, като своеобразно научно картографиране и заснемане, но и като хронология в развитието на научните изследвания. Коректно и точно е представена и българската научна традиция. Не просто са цитирани учени от различни университети и факултети в тях. Представянето на обзора показва висока академична толерантност и зрялост , като надхвърля , неприемливото от някои колеги , разбиране за изследване, проведено само от една научна група или личност. Установени са традициите и влиянията през десетилетията. Монографията подробно разглежда

Три сфери на изследване и преподаване на медийната грамотност 

Висше и средно образование; неправителствени организации и професионални сдружения в медийната екосистема на европейско и национално равнище и неформално образование, осъществено основно, но не единствено, от тях.

Научното изследване респектира с широката си емпирична база- учебни програми на бакалавърско и магистърско равнище, профилиране на учебни предмети или на училищни профили в средните училища, обучения по проекти и наръчници, представяне на добри практики и пропуски, установяване на фрагментарност или забавяне в представяне на новостите на теоретично, методическо, педагогическо и практическо равнище – отново при спазване на академичната коректност. В тази връзка посочвам визуалното изображение на с. 68 за медийната информационна грамотност: теоретични дебати, фрагментиране на грамотността, предположение относно наличие на неглижиране, липса на експертен опит, фокусиране само върху дигиталните инструменти, ресурси, доказателства чрез изследване, застъпничество от заинтересованите страни, дихотомия на защита и овластяване. Научната монография съдържа 

Три приноса в областта на „Медийната грамотност“. 

Теоретично-научна, методическа и практико-приложна. Представени са обученията, възможностите, примерни теми относно медийната грамотност като насока за развиване и адаптиране. Това не е научно изследване , което може набързо да се чете. Това е научен текст, който те кара да се връщаш към него- при това съвсем не само за справка. Това е научен текст, който ти позволява да оцениш и методическата страна, много точно описана от изследователския екип. Към методите за проучване на медийната грамотност бих добавила още т. нар. кабинетно изследване или desk research, вторичен анализ на данни, контент анализ на нормативни и административни документи, интервюта с експерти от научната и медийната сфера, с 12 открити въпроса, анкетни карти с широк обхват на респонденти, в период от 2015 до 2022 година. Интересна и приносна е

Практико-приложната страна на научното изследване 

Тя се представя заедно с методическата и педагогическата – няма разделение висше – средно образование, разгледани са практики от училища в градовете София, Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Харманли, Бургас, Варна и др..

На финала изпълнени са изискванията за издаване на колективна научна монография по проект, рецензенти са: проф. ди Любомир Стойков и доц. д-р Валентина Георгиева.

Накрая ще си позволя да изразя персонално отношение.

Радвам се на постиженията на екипа изследователи, на създаването на научна и изследователска общност в катедра „Медии и обществени комуникации“. Оценявам, че съм поканена на това събитие и да говоря пред тази академична общност като експерт в областта.

Честит юбилей, колеги от катедра „Медии и обществени комуникации“!

Успехи в научната и изследователската работа!

[1]  Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев, Мартин Осиковски: Медийна грамотност, София, Издателски комплекс- УНСС, 2022

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.