Семиотични аспекти в изграждането на имиджа на туристическата дестинация: контекст България

Д-р Христина Славова
ФЖМК

Настоящата статия проследява връзката между държавния, националния и дестинационния имидж и тяхното структурно изграждане за целите на комуникационните процеси в туризма. Изследването разглежда и аспектите при конструирането на имиджа на България в контекста на туризма, който е приоритетен отрасъл за държавата. Задачата е да се докаже, че семиотизирането на комуникациите от гледна точка на трите видове имидж и тяхното управление спрямо контекста е предпоставка за извеждане на ефективен модел за кодиране и декодиране на дестинационния имидж на държавата. Изследването използва структуралистичен и интердисциплинарен подход, посредством семиотиката като наука за знаците.

Ключови думи: туризъм, държавен имидж, национален имидж, туристическа дестинация, България, дестинационен имидж

Въведение

Туризмът е приоритетен отрасъл за българската икономика, който сформира около 13% от БВП[1]. На този фон към 2020 г. няма ясно изградена единна комуникационна стратегия на бранд България поради ред причини. За да бъде тя факт, обаче е необходимо първо актуалното и задълбочено изследване на текущото състояние на имиджа на страна ни в различни контексти. Концептуализирането на държавния и националния имидж е многопластов процес, който е неизменна част от конструкта на дестинационния имидж.

Международният туризъм в ерата на Информационните и комуникационни технологии (ICT) изисква много добро тълкуване и разбиране на корелацията между националния имидж, имиджа на държавата и имиджа на туристическата дестинация. Всеки един от тях е съставен от множество неразривни елементи, а конструирането на имиджа е следствие на дългосрочни процеси. Също така строгото разграничаване между трите конструкта на имиджа следва да се извършва само на формално ниво тъй като тяхната комплицираност се дължи на структурна цялост, която ги свързва. Туризмът е глобален сектор на икономиката и комуникациите са неразделна част от всички процеси в него – от междуличностно и национално до интеркултурно и международно ниво, което предлага благоприятен контекст за измерване/оценяване/характеризиране на държавния и национален имидж.

Настоящата 2020-та година е изключително специфична  за световната икономика и в частност туризма, поради глобалната епидемия от коронавирус, която наложи множество ограничения за пътувания както на междудържавно така и на национално ниво. По този начин всички участници и заинтересовани страни в сектор туризъм са изправени пред огромното предизвикателство освен да осигурят сравнителна стабилност в една изключително нестабилна обстановка, така и да запазят или ремоделират посредством положителни конотации имиджа на туристическите дестинации. Също така поради спадът през 2019 г. на туристопотока към България, Министерството на туризма обяви „маркетинг спасителна акция“  за отдаване на допълнителни 15 млн. лв. на чуждестранни туроператори в рамките на четири генериращи пазара, ако успеят да осигурят заявеният от тях брой чуждестранни туристи, доведени през 2020 г. [2]. Наличието на единна комуникационна стратегия на международно ниво в сектор туризъм би избегнало подобни „спасителни акции“ и би превърнало България в разпознаваем бранд. Но за да се стигне до нейното извеждане е необходимо задълбочено изследване на връзката между националния, държавния и туристическия имидж, за да се откроят характерните елементи, съставляващи имиджа на България и да започне да се „строи“ стратегическа комуникационна политика. Малкото направени до момента маркетингови проучвания сред чуждестранни туристи показват, че като цяло имиджът на България е на ваканционна дестинация с ниски цени [3]. Този факт не бива да се разглежда като негативен, защото възможностите за комуникиране (промотиране), които предлага подобен вид имидж са множество. Но от съществено значение е определянето на намеренията на адресанта спрямо адресата, както във всяка една комуникационна ситуация: доколко държавата и заинтересованите страни в сектор туризъм желаят този имидж да бъде непроменен и промоционалните политики да бъдат обвързани с него или да бъде изцяло променен и да се начертаят нови стратегии за ремоделиране или реизграждането му.

Методична рамка

Методологията на настоящото изследване включва библиографски анализ, наблюдение и моделиране, посредством теоретичния инструментариум на семиотиката. Важен елемент е изходната позиция в разглеждането на проблематиката – тя е ориентирана в посока от практиката към теорията, а не обратното. Туризмът като глобален сектор се конструира посредством множество теоретични аспекти, но именно практиката е тази, която моделира нормите. По този начин изграждането на имиджа в неговия контекст е двупосочен процес, но измерването на актуалното състояние се случва посредством приложението на имиджа като конструкт в комуникациите, т.е. неговите практически аспекти. Ограниченията на изследването са свързани с понятията държавен и национален имидж като не се разглеждат в детайли тяхната теоретична постановка и специфики както и приложението на им в социалните и хуманитарни науки. Гледната точка се определя спрямо туризма като международна дейност и поле за интернационална комуникация. Поради тази причина държавния и национален имидж се характеризират като неразривна част от структурата на дестинационния.

Теоретичен обзор

Формирането на различните видове имидж, както и неговите специфични особености са въпроси разглеждани в редица научни изследвания. Тъй като настоящото изследване ограничава своите параметри в рамките на имиджа в контекста на туризма и в частност дестинация България, не е необходимо извеждане на основни дефиниции, свързани цялостно с имиджа и неговото изграждане. Въпреки това държавният, националният и дестинационният имидж по отделно са широки полета за научно изследване и дефиниците за тях са многобройни, а теоретизирането им от гледна точка на туристическата комуникация внася ясна и отчетлива рамка за тяхното концептуализиране. Една от ранните дефиниции, свързани с дестинационния имидж, се отнася не само към него, а по-скоро към „образите“ (images в мн.ч. ) от които той е съставен:

„Образите се формират посредством индуцирани и органични агенти. Индуцираните образи произлизат от дестинацията като географско понятие и са функция на маркетинговите похвати, извършени чрез промоционални действия. Органичните образи се формират от източници, които не са директно асоциирани с дестинацията.“[4]

Редно е да се отбележи, че често в англоезичната литература се поставя знак за тъждественост между понятията образ и имидж (особено при концептуалните изследвания върху дестинационния имидж през 70-те, 80-те и 90-те години на XX-ти век). Поради тази причина често се използва терминът images като в превод на български не би било редно да се използва понятието имиджи (имидж в мн.ч.). Понастоящем научната теория ясно различава двете понятия образ и имидж като съществената разлика между тях се дължи на гледната точка, т.е. изходната позиция спрямо адресанта или адресата в контекста на комуникацията.

Библиографският анализ показва, че голяма част от научните изследвания разглеждат проблематиката при формиране на дестинационния имидж като функция на туристическия маркетинг [5] и че дестинационният имидж се формира посредством две основни парадигми: на специфичните за дадена дестинация характеристики и общовалидните [6]. Именно специфичните характеристики са от съществено значение, защото придават допълнителна стойност на имиджа на дестинацията [7] и един от най-важните акценти при формирането на имиджа се базира на т.нар. препоръки „от уста на ухо“, т.е. осигуряването на позитивни отзиви от страна на посетителите има значителен ефект върху формирането на имиджа на дестинацията сред потенциалните (бъдещи) посетители [8]. От своя страна националният имидж често се дефинира като бранд, който има значима ролята в международните отношения [9] и публичната дипломация [10]. Срещат се изследвания за националния имидж и интернационалните системи [11], но в твърде общ контекст. Направени са изследвания от какво се влияе туристическият имидж на дадена дестинация отвъд маркетинг дейностите [12], за разликите между държавния и дестинационен имидж в развиващите се държави [13] и дали промоционалните маркетинг стратегии биха могли да влияят върху негативния имидж на дадена държава [14]. Чрез емпиричен анализ редица изследвания разглеждат подробно първичните и вторични фактори, които влияят на дестинационния имидж [15] като акцент се поставя на отношението към имиджа след пътуването (post travel behavior) [16]. В едно от изследванията се анализират перцепциите на туристите (чрез теренно изследване в Италия) в края на посещението им по отношение на влиянието им върху имиджа на страната, но акцентът се поставя върху намеренията им отново да я посетят [17]. Не са много изследванията, обаче, които анализират връзките между държавния и дестинационния имидж: доколко се различават като концепти [18] и как отношението между дестинационния имидж и връзката му с продуктите, непосредствено обвързани с държавния имидж влияе цялостно на последния (подобряване, влошаване или не влияе въобще) [19]. Чрез количествен метод (въпросник) сред потенциални туристи и потенциални потребители на продукти, свързани с определена държава се доказва, че държавния имидж може да се използва като инструмент на националния брандинг, но подобни изследвания се ограничават спрямо конкретна държава (в случая Финландия) поради спецификата на емпиричния подход [20]. По сходен начин се доказва, че дестинационния имидж е продукт (като част от парадигмата на продуктите, свързани с държавния имидж) и контекста на туризма има огромно значение тъй като индустрията може да използва промотирането на дестинацията (т.е. държавата), за да се изграждат положителни конотации, спрямо хората които живеят в нея [21]. Това от своя страна създава положителен национален имидж. Трябва да се отбележи, че в научните изследвания, особено англоезичните много по-често се анализира връзката между държавния и дестинационния имидж и сравнително рядко тази с националния. Може би това се прави поради факта, че държавната принадлежност определя националността и обратно, но за целите на настоящото изследване е необходимо да се уточни, че това са два различни конструкта, въпреки че споделят много общи знаци и знакови системи. Националният имидж е обект на изследване на политическите и международни отношения, но те са неразривна част от структурата на държавния и дестинационен имидж.

Държавният имидж като функция на семантиката

Семантиката е семиотичният дял, който изучава знаците и отношенията им с техните означаеми. Формирането на имиджа на всяка една туристическа дестинация е пряко или косвено обвързано с територията, на която се намира респ. държавата (или държавите ако е споделен ареал от няколко такива). Държавният имидж е конструкт, който се определя посредством множество изходни точки; той е функция на историята, географията, политиката, културата, науката, изкуството и т.н. сфери, които са имали и имат значение за консолидиране на държавната идентичност и принадлежност:

“Определянето на държавния имидж като общ конструкт, който не е обвързан към специфичен контекст предполага, че този конструкт има множество аспекти, които трябва да бъдат включени при неговото измерване. Концептът на държавния имидж е не само обичайният знаменател, но и може да бъде описан като определящ имиджа на продукти, асоцииращи се със съответната държава.”[18]

 Изследването на самото понятие и неговото приложение е традиционен обект в областта на социалните науки, но за нуждите на конкретната научна статия се поставя анкраж и не се разглежда държавният имидж като общо понятие, а в контекста на туристическата комуникация. По този начин знаците и техните означаеми ще бъдат кодирани и декодирани само от гледна точка на туризма и тяхното изваждане от спецификата на заобкръжаващата среда би отклонило и дори променило значенията им.

От гледна точка на държавния имидж знакът като най-малка съставна част на конструкта е пряко или косвено свързан с означаващото, т.е. знаци, които не са характерни за определена държава или все още не са възприети като такива от страна на адресатите не биха могли да послужат за целите на комуникацията (в туризма). Определянето и извеждането на ясно разпознаваемите знаци, свързани с конкретна държава е не толкова сложен, колкото специфичен процес – от една страна те трябва да бъдат характерни само за нея, за да могат да бъдат различавани сред множеството (парадигми и синтагми), от друга трябва да бъдат универсални и широко приложими. Именно контекстът на интернационалната комуникация има съществено значение за международния туризъм и разпознаваемостта на знаците трябва да има предвид различните културни възприятия на адресата, т.е. комуникирайки успешно сравнително разпознаваеми знаци в рамките на държавните граници не означава, че те ще бъдат асимилирани по същия начин отвън държавните граници. От тук идва и основното разделяне в понятията вътрешен и входящ туризъм. Знаците, с които оперират двете направления могат да са сходни, но не и напълно идентични, поради спецификата на възможността за разпознаването им.

Държавният имидж на България в контекста на международния туризъм борави с богат набор от знаци и знакови системи, но за съжаление към настоящия момент те не са ясно и конкретно изведени. От една страна това изглежда сравнително лесен процес, но именно търсената универсалност и разпознаваемост го прави предизвикателен. Държавният имидж е функция на много променливи в диахроничен аспект, именно той определя значителна част от знаците и знаковите системи, с които може да се дефинира и борави от гледна точка на комуникационните намерения. Но не бива да се подценява значимостта на т.нар. ос на едновременност (синхроничност), защото именно чрез нея се измерва актуалното състояние на елементите, съставляващи имиджа. Лингвистичната теория по отношение на синхронията и диахронията [22] предлага подходящ модел за измерване и концептуализиране на държавния имидж и по-конкретно знаците, които го изграждат не само в контекста на туризма. От синхронична гледна точка държавният имидж на България е пряко обвързан с актуалната позиция на страната на международно ниво като масовото възприятие, лансирано в публичното пространство е на икономически бедна държава в периферията на Европа, възстановяваща се от продължителния социалистически режим. Диахроничните аспекти са свързани с историческото и културно развитие на държавата, което може да се счита за силно предимство – именно техните знаци обуславят отличителните характеристики на държавния имидж на страната и могат да служат за позитивното му изграждане (надграждане). Въпреки, че актуалното състояние може да се счита по-скоро за негативно, отколкото за позитивно, от гледна точка на туристическата комуникация това може да няма отрицателни ефекти, ако знаците са много прецизно подбрани и свързани по такъв начин, който да води до позитивното им прагматично декодиране.

Националният имидж като функция на синтаксиса

Семиотичният дял, който изследва отношенията между знаците и правилата, които ги управляват е синтаксисът. Свързванията могат да се извършват като на формално така и на съдържателно ниво. От гледна точка на имиджа, те се реализират и в двата плана, като в зависимост от комуникационните намерения единият може да има превес над другия или въобще да го изключва.

Необходимостта от обособяване на националния имидж като отделен и различен конструкт, спрямо държавния в контекста на туризма е от съществено значение за свързванията на знаците. Правилата, които управляват тези свързвания се реализират много повече в плана на съдържание. Националният имидж съдържа в по-висока степен конотативни и емоционални елементи, отколкото държавния. Това се дължи на факта, че националната принадлежност не се определя единствено и спрямо конкретни географски и документални показатели. От гледна точка на международната туристическата комуникация именно националният имидж и неговата реализация в контекста създава благоприятни условия за повишаване на положителните възприятия спрямо дестинацията като ментален конструкт. Знаците и знакови системи, които се определят и актуализират като такива в рамките на държавния имидж, се свързват и изграждат съответните синтагми, образувайки структурата на националния имидж. По този начин държавата като концепция представлява нормата, а националността реализацията на тази норма. Разбира се, тази теория може да бъде оспорена и да бъдат изведени доказателства за обратното, но за нуждите на конкретното изследване и конструирането на имиджа от гледна точка на семиотиката в контекста на туризма именно това е  градивната структура на комуникационните процеси.

Свързването на знаците и управлението на тези връзки е приоритет на всички заинтересовани страни и участници в изграждането на туристическия продукт. Имиджът като съществена и неразривна част от него, освен че се дължи на консолидираните от държавата знаци и знакови системи, се актуализира посредством конотациите, които образуват тези свързвания. Националността повече като духовна и по-малко като физическа принадлежност има съществено значение за синтагмите и тяхното комуникиране в интернационалното общуване като цяло. Туризмът като такъв вид комуникация оперира много по-често посредством емоционалните, отколкото денотативните елементи. Националният имидж е продукт на диахронията и неговото положително възприемане зависи от историческите, духовни, културни и политически решения. Но също така може да бъде положителен дори и държавният да бъде отрицателен. Това произтича от факта че физическата концепция за държавата се дължи на решения и действия на определена група от хора, докато гражданите и по-точно народът е този, който свързва множеството конотативни елементи по отношение на имиджа.

От гледна точка на туризма този факт е благоприятен – негативният държавен имидж не означава негативен национален и най-вече дестинационен. Но от друга страна това носи и своите ограничения – за да бъде възприет националният имидж като положителен в контекста на туризма потенциалните посетители трябва да станат реални такива, защото в ареала на държавната дестинация и посредством личностната комуникация биха могли да възприемат директно конотативните свързвания като положителни. Такъв е и случаят при дестинация България. Знаците и знаковите системи се свързват образувайки специфичен и отличителен за дестинацията контекст, който се базира на историята, фолклора, културата и изкуството, които могат да бъдат възприети и се възприемат положително от адресатите посредством директната комуникация т.е. като туристи, посещаващи държавата. На този етап проблематиката на националния имидж е свързана със слабата разпознаваемост на знаците и знаковите системи от страна на потенциалните международни туристи. Именно затова подобряването в качеството на самия продукт и повишаването на ангажираността от страна на туристите, посетили държавата може да способства за привличането на нови такива под формата на лични препоръки и положителни отзиви. Това разбира се трябва да е съпътствано със съответните стратегически комуникационни дейности, които ангажират вниманието на адресатите конкретно към положителните емоционални елементи, съставляващи националния имидж.

Дестинационният имидж като функция на прагматиката

Дестинационният имидж (destination images) се формира от три значително различни, но структурирано взаимосвързани компонента: когнитивен, емоционален и конотативен [23]. Тези компоненти са от изключително значение при концептуализирането на комуникационната стратегия на адресанта, тъй като ефективното им интегриране в структурата на съобщенията би довело до успешното декодиране от страна на адресата и последващи очаквани действия. Поради своята същност прагматиката е най-широко приложимият дял на семиотиката в комуникациите, защото се занимава с отношението между знаците и намеренията на говорещия. Именно тези интенции се реализират в контекста и създават прагматичен макротекст. Също така „прагматиката е най-близка до екстралингвистичната (извънзнаковата) действителност“ [24]. Цялата концепция при конструирането на имиджа, знаците и знаковите системи които го изграждат както и свързването им не би могла да се приложи ефективно ако не е налице тази действителност. Имиджът сам по себе си не е изолиран феномен, неговото измерване и изследване се случва именно в контекста, когато е приложено правилото за намеренията на адресанта. От своя страна имиджът на дестинацията е силно конотиран и представлява в най-висока степен ментален, отколкото физически конструкт (спрямо държавния и националния):

“Tуристическата дестинация възниква и съществува като система въз основа на способността й да привлича туристи и да задоволява техните потребности. От своя страна способността на туристическата дестинация да привлича туристи се определя от нейните граници. За някои туристи границите на дестинацията, когато не са ясно физически изразени, са условни и размити. По принцип дестинацията се дефинира от гледна точка на търсенето и не се съобразява с конкретни физически граници и размер.”[25]

Прагматиката по отношение на държавния и национален имидж в контекста на туризма се реализира именно под формата на дестинационния. Отвъд географията, историята и политиката се интегрират свързванията на знаковите системи и те се актуализират образувайки специфични кодове. Успешното им декодиране в най-общ и в най-конкретен смисъл доказва ефективността на комуникационните стратегии.

Изграждането на дестинационния имидж се съобразява със синхроничните аспекти и актуалното му състояние е функция на множеството кодове. Адресатите от своя страна могат да бъдат както потенциални така и настоящи туристи, защото представата за самия имидж се формира и в двете направления – предварително събрана информация (преди пътуването) и впечатленията направени по време на самото пътуване.

На формално ниво дестинационния имидж на България представя стратегията за Туризъм в четири сезона [26]. Съдържателното ниво, обаче е много по-комплицирано поради наслагванията на елементите, съставляващи държавния и национален имидж. От прагматична гледна точка комуникационните стратегии и политики се изграждат на базата на изключително богатия дестинационен потенциал, но на този етап тяхната хаотичност не предлага ясна и отчетлива структура на кодовете, както и позиционирането им в съответния контекст (международната комуникация в туризма). Също така дейностите, свързани с положителното изграждане, свързване и прилагане на знаците и системите, изграждащи трите видове имидж е необходимо да бъдат част от стратегическото планиране за устойчиво развитие на туризма в България [26]. Кодирането и декодирането на знаците трябва да бъде съобразено в много по-висока степен с актуалното състояние на елементите, но задължително да има предвид тяхното исторически развитие. Разпознаваемостта им се обуславя от тяхната универсалност, но дестинационния имидж на България трябва да се гради и на своите уникални кодове. Именно това е правилната посока за успешно брандиране на дестинацията, което е последващия и необходим етап в изграждане на дестинационния имидж.

Заключение

Семиотиката като наука за знаците е колкото широко приложима, толкова и „специфична“ в своята реализация. Поради тази причина предложеният модел за изграждане на туристическия имидж и неговите елементи не се стреми към универсалност, а по-скоро към практическо приложение. Стратегическото плануване на комуникациите изисква да се вземат предвид множеството знаци и знакови системи, както и различните възможности за тяхната реализация. Извеждането на преден план на част от тях от гледна точка на различните контексти също играя важна роля в концептуализирането на имиджа, т.е. прагматичните приложения да се правят съгласно перцепциите на адресатите. Туризмът като приоритетен отрасъл за много държави е икономически сектор, който се характеризира със силна конкуренция. Комуникационните стратегии на държавния дестинационен имидж трябва да има предвид и тези на другите държави, защото стойността на знака се измерва спрямо отношението му с другите знаци.

Основните въпроси, свързани с актуалното състояние на туристическия имидж на България не могат да бъдат изчерпани само в рамките на едно теоретично или емпирично изследване. Въпреки това представеният анализ прави опит за очертаване и извеждане на базисните елементи, които да послужат за отправна точка и конструиране на комуникационните политики, свързани с изграждането на имиджа. Също така настоящото изследване служи за теоретична база върху последващ анализ по отношение на имиджа на България в международен туристически контекст и по-точно какво е актуалното му състояние в интернационалната комуникация и дали туризмът може да се използва като инструмент за подобряване на имиджа на държавата.

Constructing the image of a tourist destination: a semiotic approach in the context of Bulgaria

Hristina Slavova, PhD
FJMC

Abstract: Current study investigates the relation between country, national and destination image and their construction in the context of tourism and it`s communications. The paper analyzes the image of Bulgaria as a tourist destination an it`s aspects. The main purpose is to prove that the semiotics of communication and it`s applies in the context could represents an effective model of Bulgaria`s destination image configuration – coding and decoding. The study applies an interdisciplinary approach based on semiotics as the science of sign process.

Key words: tourism, country image, national image, tourist destination, Bulgaria, destination image

 Цитирани източници 

[1] М. Младенова, „13% от БВП на България се генерира от туризма – От деня – БНР Новини“, 2018. [Онлайн]. Available at: https://bnr.bg/post/101025362/13-ot-bvp-na-balgaria-se-generira-ot-turizma. [Отворен на: 20-Сеп-2020].

[2] „15 млн. лв. за реклама на морския ни туризъм през 2020 г. – Mediapool.bg“. [Онлайн]. Available at: https://www.mediapool.bg/15-mln-lv-za-reklama-na-morskiya-ni-turizam-prez-2020-g-news302687.html. [Отворен на: 14-Ное-2020].

[3] „Проучване на десет генериращи пазара 2009-2010 г. ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г.“

[4] C. Gunn, Vacationscape: Designing Tourist Regions. Bureau of Business Research, University of Texas at Austin, 1972.

[5] K. Lai и X. (Robert) Li, „Tourism Destination Image: Conceptual Problems and Definitional Solutions“, J. Travel Res., том 55, бр 8, с-ци 1065–1080, 2016.

[6] C. M. Echtner и J. R. B. Ritchie, „The measurement of destination image: An Empirical Assessment“, J. Travel Res., том 19, бр 3, с-ци 202–207, 2007.

[7] L. G. Jetter и R. J. C. Chen, „Destination branding and images: Perceptions and practices from tourism industry professionals“, Int. J. Hosp. Tour. Adm., том 12, бр 2, с-ци 174–187, 2011.

[8] S. Baloglu и K. W. McCleary, „A model of destination image formation“, Ann. Tour. Res., том 26, бр 4, с-ци 868–897, 1999.

[9] Xiufang Li и N. Chitty, „Reframing national image: A methodological framework“, Confl. Commun. online, том 8, бр 2, с-ци 1–11, 2009.

[10] S. Anholt, „Beyond the Nation Brand : The Role of Image and Identity in International Relations“, Exch. J. Public Dipl., том 2, бр 1, с-ци 6–12, 2013.

[11] K. E. Boulding, „National images and international systems“, J. Conflict Resolut., том 3, бр 2, с-ци 120–131, 1959.

[12] K. Tavares, „Influences on tourism destination image beyond marketing: people, power, place“, том 4, бр 2, с-ци 42–48, 2011.

[13] S. C. Martínez и M. D. Alvarez, „Country versus destination image in a developing country“, J. Travel Tour. Mark., том 27, бр 7, с-ци 748–764, 2010.

[14] S. Campo и M. D. Alvarez, „Can tourism promotions influence a country’s negative image? An experimental study on Israel’s image“, Curr. Issues Tour., том 17, бр 3, с-ци 201–219, 2014.

[15] A. Beerli и J. D. Martín, „Factors influencing destination image“, Ann. Tour. Res., том 31, бр 3, с-ци 657–681, 2004.

[16] A. D. A. Tasci, „Visit Impact on Destination Image“, Tour. Anal., том 11, бр 5, с-ци 297–309, 2006.

[17] A. De Nisco, G. Mainolfi, V. Marino, и M. R. Napolitano, „Tourism satisfaction effect on general country image, destination image, and post-visit intentions“, J. Vacat. Mark., том 21, бр 4, с-ци 305–317, 2015.

[18] L. Mossberg и I. A. Kleppe, „Country and Destination Image – Different or similar image concepts?“, Serv. Ind. J., том 25, бр 4, с-ци 493–503, 2005.

[19] S. Elliot, N. Papadopoulos, и S. S. Kim, „An integrative model of place image: Exploring relationships between destination, product, and country images“, J. Travel Res., том 50, бр 5, с-ци 520–534, 2011.

[20] U. Hakala, A. Lemmetyinen, и S. P. Kantola, „Country image as a nation-branding tool“, Mark. Intell. Plan., том 31, бр 5, с-ци 538–556, 2013.

[21] J. Nadeau, L. Heslop, N. O’Reilly, и P. Luk, „Destination in a country image context“, Ann. Tour. Res., том 35, бр 1, с-ци 84–106, 2008.

[22] Ж. Бояджиев, Увод в общото езикознание. София: Парадигма, 2006.

[23] W. C. Gartner, „Image formation process“, J. Travel Tour. Mark., том 2, бр 2–3, с-ци 191–216, Фев 1994.

[24] Х. Кафтанджиев, Absolut semiotics in an Absolut world. София: Ciela, 2008.

[25] П. Иванова, В. Минков, и Л. Илиева, Въведение в туризма. Свищов: Изд. комплекс УНСС, 2013.

[26] „Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България, 2014-2030 г. Актуализирана версия“, 2017.