Репутационните кризи онлайн

Проф. д-р Чавдар Христов

Б. р. – Предговор към книгата „Репутационните кризи онлайн“ от Пламен Атанасов. С разрешението на авторите предоставяме книгата за сваляне в раздела Е-книги.

Едва ли някой се съмнява, че съвременният свят се доминира от Мрежата. Затова я пиша с главна буква. Тя прекрачи всякакви граници – реални и мисловни, свързвайки хората и преодолявайки вавилонското многоезичие. Виртуалната кула на свързаността продължава да се строи и едва ли някога ще бъде разрушена. Общуването и споделянето на емоции, на многопосочни интереси, дори на съкровени тайни, без съмнение сближават хората.
Изглежда е много по-лесно да се напише, отколкото да се каже лице в лице. Мрежата е идеален посредник. Виновници, може би трябва да сложа кавички на виновници, са Зукърбърг и Джобс – социални медии и умни телефони. Истинска революция в междучовешкото общуване, което сближава, но и раздалечава хората от реалния, без посредник, контакт. Хаджийски в своята „Оптимистична теория“ цитира един възрастен селянин от Граово по повод разбирането за живота: „Що е живото? Да си подумаш, да се облечеш, да си усладиш на душата“. Това традиционно разбиране за живота на българина от преди столетие отдавна го няма. Услаждащото душата хорско общуване вече е предимно в Мрежата.
Мрежата е идеален посредник, но умее ли да пази тайна?
Ако беше така, едва ли през 2018 г. Марк Зукърбърг щеше да се оправдава пет часа пред американския Сенат. Особено след като дейността на „Кембридж Аналитика“ е известна от преди три години. Незащитеният достъп до споделянето в Мрежата дава възможност за събиране на множество социологически данни за потребителите, а на тази основа да се изработват психометрични групови портрети, а те на свой ред да бъдат използвани от различни организации за управление на масовите възприятия в изгодна за поръчителя посока – политическа или икономическа. Така Мрежата придобива още едно лице – заплаха от користно манипулиране на нейните потребители. Но има и друг, не по-малко важен проблем – репутацията на Зукърбърг и Фейсбук. Тя е под въпрос, защото е нарушено моралното изискване да бъдат защитени личните и неприкосновени в този смисъл споделяния на участниците в една от най-използваните социални платформи. И едва ли поднесените извинения ще възстановят бързо доверието към нея.
Репутацията преди всичко е морална категория. Тя се гради продължително време и непрекъснато трябва да се доказва, за да не се загуби доверието на хората към съответната организация или личност. Загубата на доверие неминуемо води до репутационна криза и нейното възстановяване е трудно начинание. Полезните за общуването страни на Мрежата са трансформирани в користни практики, които са сериозни заплахи за увреждане на организационната или личностна репутация. Нещо повече – тя предоставя възможности за манипулативни влияния върху участниците ѝ в идеологическа или комерсиална посока.
Тази двуликост на Мрежата е отлично представена в книгата „Репутационните кризи онлайн“ на д-р Пламен Атанасов. Внимателният ѝ прочит ни дава модерно разбиране за репутация и репутационни кризи, за тяхното онлайн управление, за многообразието от онлайн платформи за общуване, за скритото лобиране и астротърфинга, за зловредните слухове, за хакерите и троловете и прочее заплахи, но и за възможностите за изграждане на онлайн публично доверие и възстановяване на репутационни загуби. И всичко това е подкрепено с актуални към момента примери, дори изпреварващи общественото им огласяване. „Репутационните кризи онлайн“ добавя съществен дял към изследванията на кризисния мениджмънт от българската научна общност като един от малкото научни трудове, посветен на тази проблематика. Да пожелаем успех на книгата и нейния автор.