Newmedia21.eu
Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика

© 2025 Newmedia21.eu. Всички права запазени. | ISSN 1314-3794

Проектът за закон за БНР и БНТ – възможност за гарантиране най–сетне на техния обществен характер

Проф. д. ю.н. Райна Николова
НБУ

Проектът на Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия, изготвен от автора на тази статия през 2022 г., отразява опита, натрупан през 26-те години от приемането на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), запазва всички положителни черти на действащия медиен закон. Той запълва някои пропуски и отстранява недостатъци. Взема под внимание коментарите на експертната общност, както и актуалното състояние на европейското медийно законодателство и практиката на Конституционния съд на Република България. Осигурява независимостта на БНР и БНТ от външна намеса чрез балансирана система от вътрешни органи. Осигурява прозрачност и отчетност в дейността на обществените медии и по този начин гарантира тяхната стабилност. 

Ключови думи: БНР, БНТ, независимост, прозрачност, обществен характер, отчетност, стабилност

Увод

Повод за изготвянето на проект на Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия (ЗБНРБНТ) бе кръгла маса на тема „Обществените медии в България – управление, програмни политики, финансиране и регулация“, проведена на 22.03.2022 г. по инициатива на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. На нея авторът на настоящия труд представи основните недостатъци на действащата нормативна уредба относно правното положение на обществените доставчици на медийни услуги в България и представи принципните положения на проекта на нормативен акт.

1. Необходимост от приемането на отделен закон за обществените медии

Първият въпрос, който възниква, е: защо е необходим отделен закон за Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ)? Аргументите за това са следните:

Такава е конституционната повеля и тя не е изпълнена за БНР и БНТ повече от 30 години след приемането на Основния закон: „До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции.“ (§6 от Преходни и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България).

Освен това професионалната общност през 2011 г. вече се обедини около това решение. Работна група за изготвяне на концепция за нов медиен закон, създадена със заповед № Р-88/9.06.2010 г. на министър-председателя на Република България с председател доц. Георги Лозанов, лансира идеята за отделен устройствен закон на БНР и БНТ през февруари 2011 г.

Сравнителният анализ показва, че към този модел принадлежат 2/3 от държавите в ЕС, а именно: Австрия (Bundesgesetz über den Österreichischen Rundfunk от 1984 г.), френскоговорящата общност на Белгия (Décret portant statut de la Radio-Télévision belge de la Communauté française от 1997 г.), Германия (Bayerisches Rundfunkgesetz от 1948 г. за провинция Бавария; Gesetz über den Hessischen Rundfunk за провинция Хесен; Staatsvertrag über den Mitteldeutschen Rundfunk (MDR) от 1948 г. за провинциите Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия; Staatsvertrag über den Norddeutschen Rundfunk (NDR) от 2021 г. за провинциите Хамбург, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн, Мегленбург-Предна Померания; Radio-Bremen-Gesetzes (RBG) от 2016 г. за провинция Бремен; Staatsvertrag über die Rundfunkanstalt der Länder Berlin und Brandenburg от 2002 г. за провинция Берлин-Бранденбург; Saarländischen Mediengesetz от 2002 г. за провинция Саарланд; Staatsvertrag über den Südwestrundfunk (SWR) от 2013 г. за провинциите Баден-Вюртемберг и Рейнланд-Пфалц; Gesetz über den Westdeutschen Rundfunk Köln (WDR) от 1998 г. за провинциите Северен Рейн-Вестфалия; ZDF-Staatsvertrag от 1991 г. и др.), Гърция (ΝΟΜΟΣ ΥΠ΄ Ελληνική Ραδιοφωνία Τηλεόραση Ανώνυμη Εταιρεία (Ε.Ρ.Τ. Α.Ε.) от 2013 г.), Дания (Lov om TV 2/DANMARK A/S от 2003 г. и Bekendtgørelse om vedtægt for de regionale TV 2-virksomheder от 2020 г., Bekendtgørelse om vedtægt for DR от 2020 г.), Естония (Eesti Rahvusringhäälingu seadus от 2007 г.), Испания (Ley de la radio y la televisión de titularidad estatal, 2006 г.), Италия (Legge recante Norme di principio in materia di assetto del sistema radiotelevisivo e della RAI, nonche delega al Governo per emanazione del testo unico della radiotelevisione, 2004 г.), Кипър (Ο περί Ραδιοφωνικού Ιδρύματος Κύπρου Νόμος, 1959 г.), Латвия (Sabiedrisko elektronisko plašsaziņas līdzekļu un to pārvaldības likums от 2020 г.), Литва (Lietuvos nacionalinio radijo ir televizijos įstatymą от 2004 г.), Люксембург (Règlement grand-ducal du fixant les modalités de structure et de fonctionnement de l’établissement public от 1992 г.), Португалия (Lei 8/2007), Румъния (Lege privind organizarea si functionarea Societatii Romane de Radiodifuziune si Societatii Romane de Televiziune от 1994 г.), Словакия (Zákon z 15. decembra 2010 o Rozhlase a televízii Slovenska), Словения (Zakon o Radioteleviziji Slovenija от 2005 г.), Финландия (Laki Yleisradio Oy:stä от 1993 г.), Франция (Décret portant approbation des statuts de la société nationale de programme France Télévisions от 2009 г. и Décret portant approbation des statuts de la société nationale de programme Radio France от 2017 г.), Хърватия (Zakon o Hrvatskoj radioteleviziji от 2010 г.), Чехия (Zákon o České televizi, Zákon o Českém rozhlasu от 1991 г.). Вторият модел на медийна регулация е познат в 1/3 от държавите в ЕС, сред които и България, и той предвижда наличието на общ медиен закон, в който се съдържат между останалите видове разпоредби устройствени норми за обществените доставчици на медийни услуги: Белгия (фламандскоговоряща общност Decreet betreffende radio-omroep en televisie от 2009 г.), Ирландия (Broadcasting act от 2009 г.), Малта (Att dwar ix-Xandir от 1991 г.), Нидерландия (Mediawet от 2008 г.), Полша (Ustawa o radiofonii i telewizji от 1992 г.), Унгария (Törvény a médiaszolgáltatásokról és a tömegkommunikációról от 2010 г.), Швеция (Radio- och tv-lagen от 2010 г.) [1].

2. Общи положения и принципи на дейността

В първата глава са представени всички необходими общи положения относно статута на БНР и БНТ като публичноправни организации, които имат специфичен предмет на дейност и са юридически лица, създадени по нормативната система, по което се отличават от останалите доставчици на медийни услуги, осъществяващи дейност под юрисдикцията на Република България, възникнали по разрешителната система.

Законът за БНР и БНТ се основава на три фундаментални за медийната регулация принципа, които са иманентни за обществените медии, и се отнасят до всички аспекти на тяхната дейност (организационна, програмна, финансова): обществен характер на дейността; независимост; публичност и прозрачност.

2.1. Обществен характер

Общественият характер на дейността е отразен по следния начин:

В организационен смисъл дейността на всички органи е насочена към изпълнение на обществената мисия:

а) задачата на Програмния съвет[2];

б) представители на обществеността доминират в състава на програмния съвет;

в) парламентарната квота в съвета се формира от възможно най-представителният държавен орган в държавното устройство на България;

г) представителите от парламентарната квота се излъчват от достатъчно широк кръг от обществени структури;

д) почетен характер има длъжността член на програмния съвет;

е) в обществен интерес и в изпълнение на обществената мисия работят изпълнителният директор и надзорният съвет;

ж) условията за избираемост на изпълнителните директори или на членовете на програмните съвети и надзорните съвети отговарят в най-висока степен на обществените очаквания за почтеност;

з) в статута на изпълнителните директори или на членовете на програмните съвети и надзорните съвети се предвиждат условия на несъвместимост[3] с длъжности и дейности, както и забрани, които защитават обществения интерес при упражняването на съответната дейност;

и) мандатите на изпълнителните директори или на членовете на програмните съвети и надзорните съвети се прекратяват предсрочно на обществено оправдани основания;

к) съвместни заседания на програмните съвети на БНР и БНТ при обсъждане на общи проекти в обществен интерес;

л) различни съгласувателни процедури между програмните и надзорните съвети, които целят приемането на решения в обществен интерес.

В програмен смисъл проектът на закон е изпълнен в максимална степен от общественото начало:

а) съдържа подробно описание на обществената мисия и на задължителните програмни елементи;

б) заложено е широко общественото обсъждане при ежегодното определяне на трансфера от държавния бюджет.

Във финансов аспект общественият характер на дейността на БНР и БНТ е изразен така:

а) БНР и БНТ предоставят медийните услуги на потребителите си безплатно;

б) обществените доставчици на медийни услуги планират и управляват бюджетите си по начин, осигуряващ непрекъснато изпълнение на обществената услуга;

в) въвежда се разделно счетоводно отчитане на медийните услуги и съпътстващи дейности;

г) дейността се финансира от публични приходи, които преобладават, и обществените доставчици на медийни услуги се лишават от реклама, радио- и телевизионен пазар;

д) обвързването на публичното финансиране с изпълнение на обществената мисия.

2.2. Независимост

Автономният характер на БНР и БНТ е „Ахилесовата пета“ на българското медийно законодателство. Оценката на научната доктрина за медийната регулация по този въпрос е следната: „На законодателя му беше трудно да изпълни желанията на изпълнителната власт за осигуряване на възможно най-голямо влияние в медийната сфера и в същото време да спази предписанията на Конституцията и Конституционния съд за свободен и демократичен правен ред в радиото и телевизията“[4]. Независимостта като принцип също е въведена в три измерения – организационна, програмна, финансова.

В организационен аспект независимостта е уредена по повод:

а) надзорната дейност на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията или други контролни органи;

б) забрана за намеса в работата на органите на БНР и БНТ от страна на трети лица;

в) гарантираното разпространение на програми;

г) свободното и самостоятелно определяне на структурата и вътрешната организация на работа в БНР и БНТ от техните изпълнителни директори;

д) самостоятелното решаване на всички въпроси, свързани с трудовата заетост в обществените доставчици на медийни услуги, от техните изпълнителни директори;

е) в изпълнение на правомощията си на работодател по смисъла на Кодекса на труда изпълнителният директор не може да получава указания от членове на програмния или надзорния съвети;

ж) организационната автономност, която забранява възлагането на трети лица на дейности от административно-правен, финансово-счетоводен и технически характер, засягащи организацията на дейността на БНР и БНТ, доколкото тези функции се изпълняват единствено от служители на БНР и БНТ, сключили трудови договори с обществените доставчици на медийни услуги.

В програмен смисъл независимостта е гарантирана:

а) чрез пълна редакционна независимост на дейностите по планиране, производство и разпространение на обществените услуги;

б) чрез забрана членовете на програмните съвети да получават и изпълняват поръчки или да прокарват интереси от каквото и да е естество, накърняващи надпартийността, обективността и икономическата независимост на БНР и БНТ;

в) с помощта на забрана член на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ, избран от Народното събрание на Република България, да участва в творческия процес и техническото производство или да се намесва пряко или косвено по всякакъв друг начин в тези дейности, да преглежда или прослушва програми, отделни предавания или други редакционни елементи от предоставяната медийна услуга преди тяхното разпространение;

г) недопускане на цензура[5];

д) изискване продуценти на новини и актуално-публицистични предавания да бъдат единствено БНР и БНТ.

Във финансов аспект независимостта е обезпечена чрез задължението на държавата да осигурява достатъчен ресурс за изпълнение на програмните задължения и възложената обществена мисия.

2.3. Публичност и прозрачност

Разпоредбата на чл. 18 от Закона за достъп до обществена информация е недостатъчен да осигури необходимата публичност и прозрачност в дейността на обществените доставчици на медийни услуги. Този принцип на дейността на БНР и БНТ засяга в организационен, програмен и финансов аспект работата на двете публичноправни организации.

Публичността и прозрачността в дейността на БНР и БНТ за първи път се въвеждат като изискване към работата на техните органи, като:

а) редовните заседания се разпространяват в реално време чрез интернет страницата на БНР и БНТ, както и в официалните профили на БНР и БНТ в социалните мрежи и на всички заседания се води протокол, който е публичен;

б) решенията на програмните съвети и на надзорните съвети на БНР и БНТ се публикуват на интернет страницата на съответния обществен доставчик на медийни услуги по достъпен за обществеността начин;

в) публично се провеждат конкурси за изпълнителни директори от надзорните съвети на БНР и БНТ.

В програмен смисъл прозрачността и публичността се изразяват в задължителното обществено обсъждане на ежегодните предложения за поемане на програмни задължения в изпълнение на обществената мисия с достатъчно дълъг срок и чрез използването на различни комуникационни канали (интерактивна комуникация на интернет страницата на БНР, съответно на БНТ, в програмите на БНР и БНТ, чрез публични изслушвания и други форми на участие на обществеността).

Във финансов аспект публичността и прозрачността в дейността на БНР и БНТ се свеждат до публикуването на:

а) отчет за приходите и разходите за дейността през предходната година;

б) отчет за изпълнението на обществената мисия.

3. Организация на дейността на БНР и БНТ

Кризите в управлението на Българското национално радио и Българската национална телевизия са генерирани от недостатъците[6] на медийната регулация. Смесването на функции, съсредоточаването на компетентност в ръцете на едноличния управителен орган, отсъствието на публичност и отчетност в дейността бяха причина за всички напрежения около дейността на БНР и БНТ и възпрепятстваха на практика тяхното окончателно превръщане в същински обществени доставчици на медийни услуги.

Организацията на дейността на БНР и БНТ предвижда три вида органи, които имат ясно формулирани задачи, обособени са един от друг и постигат вътрешен баланс на взаимодействие, гарантиращ свободното функциониране на обществените доставчици на медийни услуги.

3.1. Изисквания към лицата, които заемат съответните длъжности

В проекта са въведени общи условия за избираемост, изисквания за несъвместимост с длъжности и дейности, основания за предсрочно прекратяване на мандатите на едноличните органи и членовете на колективните органи на БНР и БНТ, които са изведени в началото на главата, посветена на този въпрос. В съответния раздел са уточнени специфични критерии за подбор на кандидатите, които да съответстват на компетентността на всеки орган.

Предвижда се мандатът на всички органи да е 5-годишен с възможност за подновяване. Въведена е мярка, която да възпрепятства прекомерно „застояване“ в органите на БНР и БНТ на едни и същи лица.

3.2. Конституиране на органи

До този момент всички органи на БНР и БНТ се създават от Съвета за електронни медии. Успехът на това начинание е видим. Настоящият проект на закон предвижда всеки вътрешен орган да бъде избиран от различен орган, за да се минимизира възможността от политическа и икономическа намеса при подбора на лица, които да заемат съответната позиция.

Начинът на конституиране на колективните органи на обществените доставчици на медийни услуги съответства на постановената до този момент конституционна практика, която не позволява постоянна парламентарна комисия да извършва избор на членове на ръководни или контролни органи на БНР и БНТ. Това може да прави единствено пленарният състав на Народното събрание. В конкретния случай за постигането на по-широка обществена подкрепа при формирането на програмната политика на обществените медии е допусната възможност 2/3 от състава на програмните съвети да се формира от парламента. Другата квота в състава на програмния съвет – тази на редовите служители на БНР и БНТ – има за цел да внесе по-голяма организираност и професионалност в работата на органа.

Надзорният съвет се създава от Съвета за електронни медии. Изпълнителните директори на БНР и БНТ се определят от Надзорния съвет.

3.3. Разпределение на компетентност и постигане на баланс в дейността на органите

При разпределението на компетентността се прилага принципът на разделение на властите.

Орган, натоварен със „законодателната дейност“, това е програмният съвет, който задава програмната рамка на съответния обществен доставчик на медийни услуги. Той не контролира друг орган, тъй като се произнася по принципни въпроси, не и по конкретен казус.

Управителен (ръководен) орган, който прилага на практика програмните политики, дефинирани от програмния съвет, е изпълнителният директор. Той е едноличен орган, за да носи цялата отговорност за дейността на съответния обществен доставчик на медийни услуги, подпомаган от екип (правителството).

Контролен орган, олицетворяващ съдебната власт, е надзорният съвет.

Във всеки раздел, посветен на правното положение на органите на БНР и БНТ, съществува клауза, която забранява намесата на съответния орган в работата на останалите два. Паралелно с това са предвидени редица случаи на съгласувателни процедури, които подпомагат взимането на разумни и целесъобразни решения в обществен интерес.

3.4. Статут на изпълнителния директор

Изпълнителният директор се предвижда да се избира с конкурс по реда на Кодекса на труда и той ще встъпва в трудово правоотношение. Така се цели постигането на по-голям интегритет между ръководителя на БНР или БНТ и служителите в двете организации.

3.5. Служители на БНР и БНТ

В проекта се предвиждат редица мерки за защита на служителите на БНР и БНТ от цензура, влияние или друга форма на натиск, като особен акцент се поставя върху редакционния състав.

Въведен е принципът за разделяне на административното управление и редакционната дейност.

Създават се сериозни гаранции за спазване на трудовото законодателство.

4. Медийни услуги и съпътстващи дейности на БНР и БНТ

Програмната дейност на БНР и БНТ е подчинена на:

  1. програмните принципи от действащия Закон за радиото и телевизията, относими за обществените доставчици на медийни услуги[7];
  2. нова категоризация на програмната дейност на БНР и БНТ чрез обособяването на основни и допълнителни медийни услуги и съпътстващи дейности;
  3. запазени са досегашните квоти европейска продукция, произведения на независими продуценти и други изисквания;
  4. начин на изготвяне на годишни предложения за изпълнение на програмните задължения;
  5. резултатите от законодателна инициатива на Министерски съвет на Република България от 23.02.2021 г. чрез допълнения в обществената мисия и процедура за въвеждане, изменение или прекратяване на медийна услуга или съпътстваща дейност;
  6. правилата относно някои от видовете търговски съобщения, уредени в ЗРТ, БНР както и други съобщения за популяризиране на национални и европейски фондове, оперативни програми, стратегии и други инициативи, на възложители – органи на централната държавна власт и техните поделения, на органите на местна власт и местно самоуправление, включително държавни и общински предприятия, държавни и общински търговски дружества, в които държавата и общините имат мажоритарно участие в капитала.

Специфичността на БНР и БНТ се изразява в това, че те предоставят обществени услуги, които включват предлагането на висококачествени и отличаващи се съдържания в областта на информацията, образованието, културата и развлечението.

Развлекателните предавания са конкурсът „Евровизия“; музикална класация; отразяването на джаз фестивала в Банско; отразяването на прояви от програмата на „Аполония“; детско музикално състезание за таланти в областта на певческото изпълнителско изкуство, на класическия балет и музикално инструментално изпълнение; състезание в навечерието на 24 май за най-бързо четене; както и формáтът „Надиграй ме!“, например. Развлечението по БНР и БНТ трябва да отговаря на по-високи художествени критерии. Същото се отнася и до спортните прояви, които трябва да показват постиженията и успехите на българските таланти. Но аудиторията в никакъв случай не трябва да се лишава от този тематичен сегмент на редакционното съдържание.

5. Финансиране на БНР и БНТ

Смесеното финансиране на БНР и БНТ е уредено така:

5.1. Въведени са няколко нови основни принципа

а) осигуряване на достатъчен финансов ресурс;

б) принципи на бюджетната дейност;

в) редовно и обективно оценяване на финансовите потребности;

г) разделно счетоводно отчитане на медийните услуги и съпътстващите дейности;

д) поемане на дълг.

5.2. Обособени са видовете приходи – публични и търговски

Публичните приходи са:

а) ежегоден трансфер от държавния бюджет като компенсация за предоставяната обществена услуга в изпълнение на обществената мисия по този закон;

б) публични средства от държавния бюджет или бюджета на Европейския съюз за популяризиране на европейски или национални програми и фондове, както и средства от други държавни ведомства и органи на местна власт и самоуправление по други национални или международни програми и договори, които единствено БНР и БНТ ползват, тъй като освобождават от присъствието си медийния рекламен пазар.

Търговските приходи[8] са изброени подробно, като са въведени нови възможности за търговска дейност:

а) платени услуги, които не попадат в обхвата на обществената услуга;

б) продажба на билети за публично изпълнение и запис на музикално съдържание и други публични събития, които не са неразделна част от обществената услуга, както и предоставяне на музикални услуги;

в) отдаване под наем на технически и други мощности;

г) продажба на аудио- или видеоносители, на печатни произведения, свързани с основните и допълнителни медийни услуги, мърчъндайзинг и др.

Обособени са видовете разходи – публични и търговски.

Описана е прозрачна процедура за съставяне, разходване, отчитане и оценка на компенсацията за обществена услуга, която се базира на законодателна инициатива на Министерски съвет от 23.02.2021 г.

Заключение

Проектът на Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия, изготвен от автора на тази статия, отразява опита, натрупан през 26-те години от приемането на Закона за радиото и телевизията, запазва всички положителни черти на действащия медиен закон. Той запълва някои пропуски и отстранява недостатъци. Взема под внимание коментарите на експертната общност, както и актуалното състояние на европейското медийно законодателство и практиката на Конституционния съд на Република България. Осигурява независимостта на БНР и БНТ от външна намеса чрез балансирана система от вътрешни орган. Осигурява прозрачност и отчетност в дейността на обществените медии и по този начин гарантира тяхната стабилност. В правотата на казаното читателят може сам да се убеди, като се запознае със съдържанието на законопроекта[9].

Draft Law on BNR and BNT – an opportunity to finally guarantee their public character 

Prof. Raina Nikolova, Dr. Habil.
rnikolova@nbu.bg 

Summary: The draft Law on the Bulgarian National Radio and Bulgarian National Television, prepared by the author of this article in 2022, reflects the experience gained during the 26 years since the adoption of the Radio and Television Law (RTV Law), retaining all the positive features of the current media law. It fills some gaps and removes shortcomings. It takes into account the comments of the expert community as well as the current state of European media law and the case law of the Constitutional Court of the Republic of Bulgaria. Ensures the independence of BNR and BNT from external interference through a balanced system of internal authority. Ensures transparency and accountability in the activities of the public media and thus guarantees their stability. 

Keywords: accountability, BNR, BNT, independence, public character, stability, transparency

Бележки

[1] Николова, Р. Проектът на Закон за БНР и БНТ – гаранция за спазване на изискванията на Съвета на Европа за независимост, прозрачност, отчетност, устойчивост на обществените медии в България. В: 30 години България в Съвета на Европа – върховенство на правото, демокрация, права на човека (състав. Веселин Вучков). София: Нов български университет, 2022, с. 88-95. ISBN 978-619-233-241-9 (електронно издание).

[2] За историческите традиции в българското медийно законодателство на такъв орган виж по-подробно за статута на Ръководен радиопрограмен съвет в Николова, Р. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България: публичноправни аспекти. София: Сиела, 2006, с. 79-80. ISBN-10: 954-649-929-3; ISBN-13: 978-954-649-929-5.

[3] Критиките към статута на изпълнителните органи на БНР и БНТ са отразени в настоящия проект на закон. Виж по този въпрос Николова, Р. Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: Нов български университет, 2015, с. 75. ISBN 978-954-535-855-5.

[4] Чолаков, Р. Право на радио- и телевизионните организации. София: Сиела, 2000, с. 203-204. ISBN 954-649-355-4.

[5] В научната доктрина се застъпва становището, че най-прецизното и коректно от формално-правна гледна точка определение за „цензура“, дадено в българското законодателство, се съдържа в Закона за радиото и телевизията от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 10.09.1996 г., отм. ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.). Чолаков, Р. Цензура. В: Медийно право – речник на основните понятия (състав. Радомир Чолаков). София: Вестникарска група България и Труд, 2005, с. 474. ISBN 954-528-548-6.

[6] За несъвършенствата на ЗРТ по отношение функциите на управителния съвет и тенералния директор са коментирани в Николова, Р. Административноправно положение на обществените електронни медии в България. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2009, с. 75-76. ISBN 978-954-680-591-1.

[7] За видовете принципи на програмната дейност виж по-подробно в Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия: публичноправни аспекти. София: Сиби, 2004, с. 196-220. ISBN 954-730-195-0.

[8] По подобие и на други обществени медии се заличават рекламните приходи, като за сметка на тях се добавят приходи от други видове съобщения.

[9] Николова, Р. Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия (проект). София, 2024 г. ISBN 978-619-04-0328-9, достъпен на адрес: https://www.newmedia21.eu/content/2023/09/zakon-za-bnr-i-bnt.pdf.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.