Интонацията като средство за формиране и изграждане на имиджа на политическите лидери в новата комуникационна среда

Милева Владкова
Докторант, ФЖМК

Новата комуникационна среда, в която живеем все повече налага тенденцията на онлайн комуникация между хората, предвид на бързина, сигурност и качествено изпълнение на обема на информация. Тази среда очертава нова парадигма на общуване в онлайн комуникацията, която изцяло заменя общуването лице в лице, измества личния контакт между комуникаторите, ограничава използването на възможностите на езика и индивидуалността на образа на индивида, но пък от друга страна отхвърля времевите граници и ограничения в социалното пространство. Новата форма на комуникационна среда в голяма степен подпомага навременното и бързо изпълнение на задачи, планове и проекти, чрез предварително планувано или екстремно общуване, предвид стеклите се кризисни ситуации. Смятаме, че във времето на динамични събития и процеси в социалните системи публиките нямат време да проучват и да се интересуват задълбочено от образа на даден политик, да губят ресурси в изследвания за това какво прави, как говори, какви са неговите интереси и занимания, какво е неговото хоби и прочие. Сега в очерталия се нов модел на онлайн общуване при изграждане и позициониране на имиджа надделяват поднесените на готово визия и интонационно-мелодичен контур на речта чрез Интернет източници. В този ред на мисли новата комуникационна среда е предизвикателство за изграждане и позициониране на имиджа на българските политическите лидери, в която изкуствена среда познаването и владеенето на гласа е едно от изначалните изисквания за популяризиране на политическите идеи сред обществеността. А интонацията като фонетично параезиково явление, участващо в съобщението, се налага все по-активно в речевото общуване, и оформя, чрез своите характеристики и компоненти фразата на езика на политиците, отразявайки смисъла и отношението на говорещия върху събеседника (комуниканта, реципиента).

Ключови думи: онлайн комуникация, интонация, политически лидер, съобщение, оценка, политически имидж.

Изложение на методологичната рамка на изследването

В настоящото изследване ще използваме метода – анализ и наблюдение за събиране, групиране и систематизиране на емпиричния материал. Конкретно ще анализираме и наблюдаваме интонацията в гласа на политика, като характеристика на политическия език, в частност на мелодичния контур на гласа по време на речи на изявени лидери от три партии. Ще изследваме фонационните средства на езика, с акцент на интонацията и нейните характеристики: сила, тембър, мелодика, темп, пауза, ударение, като приемем ограничението само върху изброените характеристики и изведем различни практически и теоретически цели и задачи на изследването.

За изследването ще използваме 100 на бр. онлайн корпуси от видеа на социалната мрежа Facebook и платформа YouTube, които значително ще улеснят работата. Корпусът ще съдържа изказвания на един език (едноезиков корпус) на български политици. Корпусите ще бъдат тагирани с определена лингвистична информация. В нашето конкретно изследване тя ще е с фонетична насоченост, тъй като езикът с неговата интонационна характеристика е от значение за изследването.

Подходът, който прилагаме при изследването е интердисциплинарен, обхващаш няколко науки – медии, лингвистика, комуникация, пиар, психология, политология. Той ще позволи умело съчетаване на целите на изследването в новата комуникационна среда, които ще потвърдят или отхвърлят хипотезите. Първа хипотеза: Интонацията, в частност нейните характеристики е средство на гласа, което влияе за формиране и изграждане на имиджа на политическите лидери не само на модално-емоционално и структурно ниво, а най-вече на комуникативно. Втора хипотеза: Мелодичният контур на интонацията оказва влияние върху възприемането на политическия имидж от българските граждани с цел одобрение, критика, неудовлетворение, даване на оценки и формиране на някакъв тип обществени нагласи.

Целта на изследването е да проследим как промяната в параметрите на интонацията в гласа на политическите лидери, в новата комуникационна среда, влияе върху изграждането и позиционирането на имиджа им сред публиките. И най-вече как интонацията, която е смислово съдържателна и е субстрат на идея, допринася за позициониране и изграждане на имиджа на политика. Предмет на изследването е интонацията като сложно звуково явление на параезика, осъществяваща се чрез всички форми на гласа. Обект на изследването e имиджа на българския политик. Субект на изследването е българският политик в новата комуникационна среда.

Преди да пристъпим към нашата изследователска работа, искаме да отправим погледнем към съвременната реалност в България чрез коментара на политическия анализатор и историк Захари Захариев : „ политици колкото щеш, но политически лидери трудно ще ги изброя на пръстите на едната си ръка. Политическите лидери се раждат и се създават. Политическите лидери се появяват в необходимия, важния момент, в развитието на всяко едно общество. В България е имала политически лидери и те са родени точно от епохата си”. За него това са личности като: Петко Каравелов, Александър Малинов, Стефан Стамболов, Андрей Ляпчев. А по думите на журналиста и общественика Христо Казашки, „…в България има политически лидери, всяка политическа формация си има лидер, който си го заслужава.” [1]

Но дали в България въобще съществуват истински политически лидери като гореспоменатите от З. Захариев, такива с утвърден положителен имидж и чиста репутация?. И тъй като днес е модерно да се употребява понятието „имидж“ във почти всяка една социална сфера, така и в политиката, всеки политик се определя с това определение. Все още за имиджа няма общоприето и единно схващане, затова ние ще приемем в конкретното изследване, че имиджа на политика е публичен образ, една изкуствено конструирана реалност, отчасти и манипулативен продукт, който е генериран, за да удовлетвори представите и определените интереси на обществото. Имиджът е илюзорен образ създаден с цел, въздействие на социално-психологическо ниво на групите, отключващ механизъма за управление на съзнанието в резултат на комуникационно въздействие (вербално и невербално). Имиджът на политика е социален образ, представа за нещо, абстракция, иконичен знак на съзнанието на индивида, едно акумулиране на представата за някого, на когото се приписват определени качества и съдържание, в услуга на определени интереси и потребности на групите на обществото. Затова и провеждането на самото изследване няма претенции да е напълно изчерпателно, защото е фокусирано само върху гласа на политика и няма как да очертае всички необходими елементи, характеристики, категории и научни обосновки по отношение изграждане и позициониране на успешен политически имидж в комуникационна среда.

Спецификата на нашето изследване ще се ограничи върху интонацията и нейните компоненти и затова как този феномен способства за изграждането на смислов, идеен и мегаполюсен портрет на лидера в процеса на невербална комуникация. И най-вече върху интонацията на гласа и параезиковите особености, като част от речевата дейност на политическия комуникативен дискурс, която според нас влияе в една или друга степен за изграждането и позиционирането на имиджа на лидера в политиката, в новата комуникационна среда. По наше мнение за същината на изследването на феномена интонация ще е от значение комуникативната й функция, която ще постави рамката на начина ни на работа по отношение на това, как параезиковата модалност допринася за подкрепа или отхвърляне на даден политически образ от аудиторията. Комуникативната функция на интонацията способства да се реализират основните видове изказвания (думи, изрази, фрази, въпроси) чрез различна мелодика на звучение на гласа, които придават емоционална обагреност при реализиране на съобщението. Комуникативната функция на интонацията, наричана още опознавателна е особено важна за конкретната тема, предвид постоянната динамика на комуникационната среда. Разбира се няма как да не отбележим и нейната модално-емоционална функция, защото чрез промяната в интонацията се променя и цялата палитра от чувства, повлияваща на конотативния компонент при изграждането на образа на политика.

Според Д. Тилков чрез комуникативната функция, „…интонацията, наред с другите езикови средства участва в отъждествяването на типа на съобщението в зависимост от целта на изказването : съобщително, въпросително, подбудително и възклицателно“ [2]. Авторът изказва мнение, че комуникативния тип се определя въз основа на интонацията, когато тя им доминиращ характер или когато лексикално-граматичната структура на изречението е многозначна. Д. Тилков дава пример с лексикално-граматичната структура на въпросителните изречения с въпросителна дума и на възклицателните изречения с въпросително местоимение и наречие е една и съща. Той отчита разликите в конфигурацията на мелодичния контур на интонацията, съответно върху въпросителната дума, решаваща типа на съобщението – въпросително или възклицателно, писмено отбелязано със съответния писмен знак. Димитър Тилков отбелязва и случаи, в които лексикално-граматичната структура може да се окаже достатъчна , за да се определи съобщението. Тогава значението на интонацията ще бъде намалено. Според нас, отчетливият изговор на звуковете, са неделима част от стила на разговорната реч. А интонационното оформяне на речта чрез нейните компоненти допринасят за фонетичното съдържание на един или друг стил на изказ. Също, че фонетичната реализация на сегментните и на суперсегментните единици може чрез маркиран или пък немаркиран произносителен стил в езика на комуникатора, да повлияе на имиджа на политическия лидер. Тъй като в социалната психология имиджът, се свързва с установките и нагласите на аудиторията и като атитюдите са предиспозиции, каращи публиките да реагират по определен начин, в отговор на определен стимул на възприятие. Смятаме, че в това си научно обяснение за имиджа, по някакъв начин фонетичната окраска на интонацията с нейните компоненти повлияват на съставките на имиджа, като зясягат отчасти неговата перцепционна, когнитивна, афективна и конотативна страна на възприятие на човека, и водят до определено социално действие. Или интонацията е признак на речта, чрез който говорното съобщението не може да бъде оформено (започнато или довършено). Интонацията и нейните компоненти мелодика, темп, височина на гласа, ударение са основополагащи в ролята си за определяна на комуникативния тип на съобщението по цел на изказване. Ролята на мелодиката и нейните мелодични контури, като честота на звука, темп и интензитет на говорните звукове са от първостепенно значение за интонацията, защото от промените в тях зависи интонационното оформяне на речта. Но някой от тях не са от първостепенно значение за разпознаването на говорните звукове, те не допринасят за оформяне на интонацията и са резултат от определена артикулационна нагласа и още не са носители на информация в езиковата система. Затова и в нашето изследване налагаме второ ограничение само върху индивидуалните мелодични особености на изговора на политика, а те са : мелодика, темпа, сила, пауза, интензитет, като включим и компонента ударение. Според нас от мелодичния контур зависи в голяма степен разбирането, значението на изказването, което пък от своя страна подсилва или отхвърля приемането на образа от реципиента. Или интонацията, с нейните характеристики и компоненти, допринася за кодиране на изпратеното съобщение, от което зависи и интерпретирането на изказването на политика на морфологично-синтактично и семантично-емоционално ниво. Имаме предвид, че чрез интонацията в речта на политика, слушащият без усилие ще бъде воден към значението на казаното в контекста с необходимия желан ефект. Ефектът е постигнат само тогава, когато слушащият по-бързо и без усилия достигне до кодираното от говорещия значение.

Провеждане на изследването

За изпълнение целите на изследването ще анализираме публичните изяви на пет български политици, представители на различни парламентарни групи във видеа и онлайн дискусии. Периодът на изследване ще обхваща времето от септември 2018 до септември 2020 година, по теми, като проследим как във времето промяната в мелодиката, а именно честотната характеристика на интонацията на гласа, способства за приемане или отхвърляне позиционирането на имиджа на политика от аудиторията в новата онлайн комуникационна среда. За целта на работата ни избираме информационни и информационно аналитичните жанрове, защото при тях стремежът е да отразяват събитието максимално безпристрастно. Емпиричният материал за изследване е подбран еднотипов, от блокове на различни телевизионни програми, предимно на теми с информационна насоченост, с водещи топ телевизионни журналисти, специализирали в областта на репортажите. Изследването включва речеви изяви на утвърдени политически лидери на партии. Изборът ни на политически лидери е обусловен от водещата им роля в определена политическа формация – Герб, БСП, ДПС. Конкретно за нашето изследване се спираме на следните политически фигури, всяка от тях изявена като лидер в своята партия: Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Сергей Станишев, Лютви Местан, Мустафа Карадайъ. Всяка от гореизброените политически фигури ще бъде проучена самостоятелно, за да се проследи политическо им израстване или отхвърляне на имиджа от аудиторията, в резултат на некомпетентност и неправилна употреба по отношение на възможностите на параезика, в частност интонацията и нейните компоненти. Данните от проучването ще бъдат отразени в таблица и графики, и ще обхващат области от политиката, икономиката, здравеопазването и др. сфери на обществения социален живот.

Първият ни избор на образ на български политик е на министър-председателя Бойко Борисов. Ако проследим неговият конструиран имидж на закрилник, човек от народа, мъжкар и пр. Такъв модел, образец на поведение, явно привлича публиките с образа си на обикновен човек от народа и популяризира в зората на утвърждаване успешно имиджа му на политик в България и до днес. Но, като че ли този образ на герой, който решава всички проблеми на нацията започва в последните две години да се претърпява голяма метаморфоза. В резултат на медийното влияние, образът на политическия лидер Бойко Борисов се преекспонира, с онази убедителна интонация характерна за неговите монолози на „Аза“. Той строи магистрали, той раздава пари на пенсионери, деца, учители, лекари, той финансира обекти – той, той и само той. Но с подобно държание политикът рискува да се озове в омагьосания кръг на единоначалие и на своята собствена имиджова гибел.

Анализът от видеата установи липса на двупосочност в комуникацията с пряко негово участие. В комуникационния процес, отсъства в голяма степен нужното изслушване и търпимост между участниците, и нужната доверителната връзка, особено в политическия комуникационен дискурс. Изследването отчита още промяна в използвания от него параезик, конкретно в интонационен план през периода, откриваме редица пропуски и грешки. Монотонните монолози, които води в първите години на политическата сцена, отстъпват ред на експресивните речи с низходящи и възходящи тонове в мелодичния тон на интонацията на гласа. Промяната по отношение параезиковата модалност – от ниски, почти монотонни тонове в мелодичния контур към възходящи, предимно императивни тонове, произтича от неумението на Борисов да познава и използва в своя ползва функциите, характеристиките и компонентите на невербалната комуникация, в частност на параезика. Типичните за премиера мелодически контури на езика изразяват не само проявата на различните комуникативни ситуации на реализация, но и индивидуалните особености на мисловно – говорния процес на образа. В речите му прозира понижена езикова-говорна култура, която облъчва постоянно имиджа на политика. А в параезика на лидера много често наблюдаваме употребата на императивни изречения с възходяща интонация, превръщайки всяка изявителна фраза в заповед. В характерните за Борисов дълги изречения с характерната за него мелодика в гласа (особено в ситуация на нестихващи протести срещу него и управляващите от ГЕРБ), по отношение на параезика наблюдаваме и преобладаващи емоционално-интонационни нюанси, зад които се крие несдържаност, озлобление, гняв, експресия. Като в мелодичния контур на интонацията в речите на Борисов започват да се отличават предимно възходящи контури с тонален пик върху последната сричка на фразата, най-вече когато иска да подчертае какво е свършено или направено от Герб или пък да изрази своето чувство на гняв, ярост, досада срещу опонентите си. Например в съобщението: „Автобуси, с двойни дъна, страхотно, страхотно, ужас…“[3].

Изследването сочи, че промяната в употребата на използвания от лидера параезик, в частност интонацията в невербален комуникативен аспект, започва да влияе негативно върху имиджа му и това проличава от занижаване стойностите на положителните оценки към партията, която представлява. И тази промяна в мелодичния контур на езика на лидера на ГЕРБ с ясната цел, одобрение и даване на оценка за формиране на положителна нагласа у публиките, за съжаление има обратен ефект. Следователно, в използвания от Борисов параезик акцентира многократно убеждението, като манипулативно средство да привлече в опосредената връзка своите почитатели. Имиджът на политика е по-скоро носител на един „изкуствен образ“, обединил в себе си субективни и обективни потребности, с цел задоволяване на масовото съзнание. Според нас, това умишлено приписване на качества на политика по същество са израз на убеждаване, предвид на това, че представата на аудиторията целенасочено се пренасища с един илюзорен положителен образ, отразяващ в същността си потребностите и желанията на болшинството от обществените групи.

На мелодиката в гласа на премиера Бойко Борисов опонира и мелодиката в гласа на лидера на БСП Корнелия Нинова. Нейните пламенни речи, също както на министър-председателя Бойко Борисов, се характеризират с обичайната за образа й категорична форма на обръщение, напр. : „За нас е отредено да бъдем водачи на този народ“[4]. Образът на лидера се отличава в годините с много емоционалност и патетичност в речите си. В комплексния характер на езиковата мелодика на гласа се улавят всички прояви в движението на тона като: тембър, височина, сила на гласа, бързина на промените в гласа – ритъм и темпо, подсилени от модално – експресивната функция на интонацията. Посочената функция при Нинова изразява типичната за нея чувствителност на образа. При нея по-скоро използването не само на емоционална основа на мислене, говори за едно отношение на говорещия към обекта на съобщението. Наблюдаваме едно дискретно присъствие на Нинова в комуникативния процес, с което тя се стреми да показва личното си отношение към заобикалящата я среда. Често отчитаме тази силна проява на модално-емоционалната функция на интонацията в комуникативното действие на речта на политическия лидер да надделява над комуникативната функция, и това превъзходство води до намаляване на ефективността на съобщеното от нея. Ето защо можем да предположим, че в изграждането имиджа на Нинова е заложено именно на това модално-емоционално звучение на езика с цел, подсилване на нейната лична съпричастност към адресата и въобще на случващото се в заобикалящата я среда. Затова и интонацията при дискусии, интервюта, дебати на политика е по-скоро дружелюбна, което пък на малкия екран може да се изтълкува и приеме от зрителите в опит за убеждаване. Дори и при повишаване на тона в модалността целта на изпращача (Нинова) е по-скоро да го спечели на нейна страна, отколкото да предизвика негативна реакция у приемащия съобщението.

В аспект на акцентно-ритмическата система на езика интонацията е най-тясно свързана с ударението, ето защо е важно да изследваме използването на видовете ударения в конструираните от Нинова изречения. Тук ще вмъкнем едно уточнение, а именно, че всяко ударение в невербалната вокализация зависи от ораторските възможности на индивида, конкретно в изследването на политика. Също така важно е да се има и предвид, че за поставянето на ударението не беззначение е и проксемичния план, т.е. пространството, където политическия лидер реализира речта си. Тогава може да се наблюдава промяна и в съответните интонационни характеристики на поставяне на ударението. Ето затова честата употребата на фразово ударение в речите на Нинова подчертава важността в смисъла на казаното от нея. Така с употребата на словесното ударение тя бележи и края на фразата, с присъщата й пауза и мелодика в гласа. В случая Нинова използва фразовото ударение, за да се подчертае важността в смисъла на използваната дума от говорителя с присъщата й физиологическа пауза. Но това прекъсване на речта, за да си поеме въздух е важно да бъде овладяно, защото аудиторията може да го сметне за умишлено забавяне, нещо като премислен ход или пък колебание (хезитационната пауза). Езикът на лидера на БСП не прави изключение от останалите политици. И при него се наблюдава озвучаването с досадни паразитни думи като : а-а-а-; м- м- м; ъ- ъ-ъ-. Тяхната употреба от психологична гледна точка не говори благоприятно за имиджа на политика като цяло и може да бъде изтълкуван от аудиторията като знак на лъжа или слаба подготовка на оратор и води до изкривяване образа на говорещия. По отношение на тембъровия спектър на езика на Нинова преобладават по-ниските тонове, които при увеличаване силата на гласа стават по-тежки, по-обемни, поради по-големия брой обертоновете на звуковете вълни от фонетична гледна точка. Този нисък тембър в гласа на Нинова е постоянно качество, което отличава нейния образ и не може да бъде оприличен на друг. Тази нейна тембърова специфика на езика се усвоява от аудиторията и с фонетичната база на изпращащия съобщението. Склонни сме да предположим, че интонацията в гласа на Нинова не работи успешно за нейния имидж, най-вече по отношение на неговите характеристики – на ефективната и конотативна компонента. Така с характерния за Нинова модален регистър, публиките успяват да декодират изпращаните от нея съобщения на характерен параезик (специфичен знак), но те не довеждат до определено социално действие от страна на получателя.

Не съвсем благосклонно работи интонацията в гласа на политика Сергей Станишев, за поддържане на утвърдения му вече имидж на българско и европейско равнище. С уточнението, че в периода на изследване лидерът се изявява на председателското място на партията на европейските социалисти в Европейския парламент. Затова и ще се ограничим в анализиране само на медийните изяви на Станишев като председател на ПЕС.

Политическата фигура Сергей Станишев в годините е изградил положителен имидж сред своите последователи. Образът му е приет от членовете на социалистическата партия като успешен лидер (неслучайно през 2017 г. Станишев е номиниран за политик на годината с други трима кандидати). Имиджът на Станишев е възприет от публиките като престижен и убедителен с различните похвати за неговото утвърждаване чрез различни начини на въздействие. Във времето личността Сергей Станишев се утвърждава чрез поведение, външен вид, облекло, маниери – преките възприятия, но и непряко, чрез езика. Чрез специфичния за лидера на БСП език, той успява да създаде нагледна представа за исканата личност, без дори да е в непосредствен контакт с реципиента. В речите на политика се обуславят с по-ниска честота на звука, с характерните тонални височини и спадове. Благодарение на тези тонални контрасти, мелодиката в езика при публичните изяви на Станишев изпълнява различни функции, реализирани чрез възходящи и низходящи контури в мелодиката. Диапазонът на лидера е обусловен от личностните му гласови характеристики, като тонална окраска на изказванията. В речите му, в мелодичен аспект се наблюдават по-скоро от най-ниския тон до по-високия тон и още по-високия тон на тоналност в гласа, което определя мелодичния контур на съобщителните му изречения на равнище от 1 до 3. Те са определени въз основа на промените в честота на основния тон на мъжкия глас.

Като силова характеристика на интонацията (сила, интензитет) имиджа на Станишев се отличава с типичната за него честота на гласа, с нормален изговор на звука, чрез която лидерът успява да привлече голям брой симпатизанти и последователи. Обичайният умерен, спокоен и обран тон на изказ на политика определя имиджа на Станишев, като овладян в емоционално интонационен план . Характерен за лидера е изговорът на гласната „Я“ вместо „Е“, така наречения ятов преглас в българския език, чиито интензитет е различен по-сила, взависимост от самата гласна, например гласната „а“ е с по-силен интензитет от гласната „и“. Или спряган като езиков гаф с дежурния изговор на употребяваната от него дума „ голЯми“. Именно този интензитет на параезика на социалиста служи за изграждане на ударенията при фразите на специфичния за него език. Наблюдаваме промени в интензитета на ударените и неударените срички. Ето защо и силата на интензитета на ударената гласна „ Я“ , е толкова отчетлива, отколкото интензитета на неударената гласна, където темпа в говора на Станишев се променя и забавя, като се забавя и основния тон на времетраенето на гласната. От там произтича и накъсването във фразата, във звучението на речта на политика с дихателни и интонационни паузи между тях. При него още се на наблюдава често прекъсване на говорния сигнал, чрез промяна в честота на основния тон. Открояват се в речта му вътрешните паузи, които отделят простите изречения в състава на сложното. Като че ли отправителя на съобщението – Станишев, умишлено удължава времетраенето на вътрешните паузи, за да подсили личното отношение на говорещия към мисълта на изказване към слушащия, следвайки умерения темп на речта. В интонационно отношение темпът на речите на социалиста създават тонални контрасти с цел, отделяне на важното от маловажното в отправеното съобщение. Какво имаме предвид? Когато лидерът се стреми да засили вниманието на публиките, той изговаря съобщението с по-бавен темп и обратно, когато цели само щрихиране на вече съобщеното той усилва темпа, защото информацията е вече известна на слушащия.

Но в интонационен план не бихме определи в този порядък компонентите на параезика, използвани от лидера на ДПС Лютви Местан, по настоящем лидер на ДОСТ. Ако проследим политическата дейност в годините на Лютви Местан, наблюдаваме един противоречив имидж. Много от неговите съмишленици го боготворят или пък го обвиняват в единоначалие, стремеж към власт, безскрупулност. Например, една от тях е гражданката от Кърджали Айлин Мюмюн, която публикува в социалната мрежа Facebook интересни коментари и анализи за политика и лидера на ДОСТ. Тя открито споделя негативното си отношение към личността на Местан като го нарича „ …съвършено нагла и безпардонна форма на човешко съществуване…при тази профанска бездушна структура, облечена в човешко тяло на мода е властта“. Определя го,„…като личност без достойнство, честност, мисъл, равнопоставеност, съпричастност [5]. Не по-малко негативно се отрази на имиджа на Лютви Местан и пътното-транспортно произшествие на главния път за Гърция в района на село Загорско на 14.04.2019 година с негово участие, при което загина шестмесечно бебе. Ставаме свидетели на това, как един необмислен ход или невнимание могат да сринат политическия рейтинг и имидж, граден в годините. И още смятаме, че имиджа на политика може да бъде разрушен не само чрез действия и постъпки, но и с непознаването на възможностите на невербалната комуникация, които допринасят косвено за неговото деградиране. В този ред на мисли е трудно да изброим недостатъците на политика в комуникационен план. Той умело си служи с оръжието на параезика, може би това се дължи на неговите научни познания. И все пак открихме някой пропуски в речите на политика, в частност употребата на интонацията и нейните компоненти. Те са: прекалено интонационна монотонност на речта; употреба на фразово ударение на последните срички на думата в изречението; леко завишен регистър на обичайния за мъжа тон; липсата на повече мелодика в изказванията, бавен темп. В емоционален план бавният темп в съобщението на политика към слушащия говори за инертност, която вместо да предизвика интерес и емпатия, води до противоречиви чувства у приемащия: на антипатия, недоверие, неприемане. Гореизброените пропуски при употребата на интонацията и нейните компоненти засилват процеса на некодиране на съобщението към слушателя. Може би тази използвана от политика неутрална интонация е породена от комуникативната ситуация и участниците в нея, които явно споделят различни възгледи и с това той цели убеждаване. Има какво да се желае и по отношение на тона на речите на Местан в модално-емоционален план, които често са лишени от пораждане на някакъв вид емоция, което в повечето случаи поражда антипатия, гняв, досада. Това още веднъж потвърждава изложената теория, че промените в силата, както и мелодиката на гласа са различни според различните индивиди и културни детерминанти. Затова и можем да заключим, че имиджа на Лютви Местан също претърпява метаморфоза не само поради цялостната физическа и психологическа същност на индивида, но и поради външни дразнения, породени и от пропуски в използвания параезик на лидера. В тази ситуация имиджа на политика се приема от различните групи с различна емоционална обагреност и поведенческа реакция, според техните ценности, нагласи, предпочитания и аналитичен капацитет.

 Противоречив е и имиджа на неговия опонент от средите на ДПС Мустафа Карадайъ, именно поради различните визуални и сетивни перцепции на съмишленици и опоненти. Той е един не толкова коментиран в медиите и онлайн пространството политик и затова представлява интерес за нашето изследване. С публичните си изяви Мустафа Карадайъ се стреми да изгради имиджа на обединител на народа, на всички етноси. Речите на политика се характеризират с особена енергията на звука, като от психологична гледна точка говори с желание да бъде чут от слушащия, с ясната интенция да провокира чувството на единомислие и желание за единство. Гръмкостта в изказванията при публичните изяви са изричани със силата на звуковото възприятие, за да бъде не само разпознаваем образа на лидера на ДПС, но и с подсъзнателно намерение да преодолява дистанцията между говорещ и слушащ. Тоновият диапазон на М. Карадайъ произвежда тонове с различна височина, според различната емоция и мисъл на индивида. Например, като това в съобщението пред народните представители в Народното събрание: „Оставка на правителството, час по-скоро!“ [6]. Анализът сочи едно членение на синтагмите, вероятно породено от физиологичната същност на отправителя, както и употребата в параезика на силни логически ударения и завишаване тона с кратки паузи между тях, целящи да предизвикат реакция на определена емоция на съгласие и подкрепа у слушателите.

Изследването показва, че в модалния контур на речите на лидера има едно задържане нивото на интонационното движение нагоре и надолу, което изхожда от основния му тон, в резултат на специфичния за него плътен тембър. Този характерен за политика тембър отразява в съзнанието на слушащия, по един спонтанен и адаптивен начин, формата на изпратените от неговия регистър звукови вълни. Можем да предположим, че тази негова психофизиология печели все-повече съмишленици и последователи. Някак неусетно специфичната тембърова проява на параезика на политика се разкрива на фона на фонетичната база, за да подчертае промените в тембъра, тяхната психологическа и личностно-изразна стойност. По характерен, само за Карадайъ визуален и емоционален начин, основните изредени качества на гласа (височина, сила, тембър) подсъзнателно оформят по-нататъшни възприятия, оценки, социални, политически и естетически предпочитания на слушащия. Въпреки диалекта, който долавяме в речите на говорещия лидер, той съумява съзнателно или несъзнателно да изрази, чрез мелодичния контур на параезика, типичната за етноса звукова обагреност, противопоставяйки се на стерилността на говора. Можем да заключим, че в речите на говорителя към обекта на съобщението, ярко е подчертан емоционалния процес на модално-експресивната функция на интонацията. Политикът е заложил не само на външните белези на образа. Още, съобразно комуникационните ситуации, той умишлено насочва декодирането на информацията, много дискретно чрез атитюдна интонация, за да изрази своето и това на слушателя човешко самосъзнание по отношение на заобикалящата го среда.

Тъй като интонацията е свързана тясно с акцентно-ритмическата система на езика, не можем да не разгледаме и езиковите ударения, използвани в речите на Карадайъ, както и тяхната повторяемост. Известно ни е, че ударението е артикулационен белег. В гласа на политика отчитаме силна артикулация в края на изреченията, с отчетлива употреба на използване на словно ударение. Наблюдава се едно повишаване на интензитета или на височината на тона почти във всяко изказано съобщение, с по-голяма честота на трептенето на гласните връзки и тембровата чистота. Втората съществена особеност в речите на политика е редуването на словно със фразово ударение. Фразовото ударение се изразява в рязкото отделяне на някои думи в изказванията на председателя на ДПС, с отчетливо и акустично произнасяне на речите. Това позволява намаляване или увеличаване интензитета на тона на гласа. Затова в емоционално-комуникативна кулминация, ударенията в речта на говорещия, като че ли набелязват и интонират, чрез употребата на ударения в гласа, естественото развитие на мисълта в контекста на съобщената информация. В интонационно отношение изследването отчита трайно завишаване във височината на гласа със ясно отчетлива граница между синтагмите в съобщението сигнализирани чрез пауза. Или можем да заключим, че именно това възходящо движение на мелодичния контур в гласа на Карадайъ е неговата запазена марка, чрез която той може да бъде лесно разпознаваем от аудиторията от симпатизанти и опоненти. Имиджът на политика се поддържа относително висок от ценностното отношение на групите, чиито отношения се променят в резултат на тяхната социализация и адаптация към заобикалящата ги среда. Или имиджът на лидера на ДПС, като един иконичен знак, представляващ абстракция, дава възможност чрез нагласите на неговите съмишленици, да се припознаят и асоциират към тази абстракция за успешен образ.

Така изложените данни от изследването потвърждават изведените хипотези за влиянието на интонацията и нейните характеристики, за формиране и позициониране на имиджа на българския политик на комуникативно и модално-емоционално ниво. Показателите сочат, че чрез мелодичният си контур интонацията насочва нагласите и перцепциите на отделни групи от обществото на психологическото, емоционалното и социално равнище в резултат на комуникационно въздействие. И нещо повече, имиджът на политика може да бъде разглеждан като „социален продукт“, със своите специфични качества и личностни характеристики на представяния индивид, създаден и поддържан в резултат на реакциите и оценката на потребителите/групите в обществото, в зависимост от социалната система и заобикалящата ги среда. Именно събраният аналитичен продукт за влиянието на параезика, в частност интонацията и нейните компоненти, ни дава основание да предположим, че имиджът може да бъде разглеждан и като продукт на комуникацията в опосредената социална среда и форма на общественото съзнание.

Това става видно от събрания емпиричен материал от 100 видеа в социалната мрежа Facebook , платформа YouTube. В изследването всяка една публична изява на политическия лидер се оценява в полза на положителните, съответно отрицателните или на тези гласове без коментар, т.е. ако имаме 10 положителни гласа и 3 отрицателни, изследването отчита положителна оценка за имиджа на политика. Чрез таблицата се проследява как броя на мненията – в графа „оценки”, в резултат на интонацията на съобщението в опосредената медийна среда, независимо от вида мелодика на гласа на политика, реципиентите оценяват индивидуално според, предимно на емотивно ниво и според конкретни комуникационна ситуация. Въпреки, че с понижението на тона при низходяща мелодика и без промяна във височината на тона при равна мелодика се наблюдава завишаване на оценките без коментар, т.е. спад в общественото мнение към имиджа на политиците и това ясно проличава от графика №6. От отчетените показатели в графика №6 можем да заключим, за наличието на множество допълнителни предпоставки в онлайн комуникационната среда, които по един или друг начин влияят на контекста на съобщеното до реципиента, т.е. и на имиджа на политика. Те могат да бъдат: липсата на пряк контакт, жива връзка, странични ефекти – шум, резонанс в озвучаването, технически и пр.

Таблица № 1 Онлайн видеа с изяви на политическите лидери с инициали и характеристика на интонацията (мелодичния контур) в съобщенията и оценка на публиките.

Графика №1. Оценка на съобщението на изпращача (политика ББ) от публиките според интонацията в гласа.

От графиката е видно, че от начина на интонация на гласа на политическия лидер ББ и в резултат на нейните характеристики – тембър, височина, сила, мелодика, ударение, пауза се наблюдава понижаване на стойностите през годините по отношение на утвърждаването на политическия имидж. Положителните оценки се размиват във времевата графика от положителни в отрицателни и обратно. Анализът потвърждава нашата хипотеза, че непознаването и неправилната употреба на параезика от политика, конкретно интонацията на гласа, влияе за формиране и изграждане на имиджа на политическия лидер на комуникативно ниво и има в известен смисъл заслуга за това видимо рейтингово изравняване на положителните и отрицателните оценки и повишаването на тези без коментар, водещо до загуба на доверието на публиките към личността на ББ.

Графика № 2 Оценка на съобщението на изпращача (политикът КН) от публиките според интонацията в гласа.

В графиката наблюдаваме как интонацията в гласа на политическия лидер КН формира един неутрален за публиките политически имидж, в резултат на опосредената комуникация от медиите в мрежата на Facebook и платформа YouTube. А възходящия-низходящ тон в интонацията на гласа на политика , граничещ с равен на моменти спомага за формирането на това неутрално отношение и оценка на политическия имидж, граничещо с пасивност към действията на лидера и неговите изявления, както и за формиране на оценки и на някакъв тип обществени нагласи.

Графика № 3 Оценка на съобщението на изпращача (политикът СС) от публиките според интонацията в гласа.

Анализът на съобщенията в графиката сочи тенденция към повишаване рейтинга на политическия лидер. Въпреки, че тук се наблюдава повишение на положителните оценки на база интонационен мелодичен контур в езика на политика, в полза на политика, отново наблюдаваме и нарастване в броя на тези потребители на мрежата, пожелали да не дадат своята оценка за дейността на СС.

Графика № 4. Оценка на съобщението на изпращача (политикът ЛМ) от публиките според интонацията в гласа.

От анализа на графиката е видно, че въпреки случилото се в катастрофата с участието на ЛМ, той поддържа чрез сред обществеността един доста положителен имидж, особено след загубата на човешки живот. През 2020 г. се вижда едно изравняване на положителните и отрицателните стойности. Публиките по-скоро не желаят да коментират и оценят политика и поддържат чрез оценки този създаден изкуствен положителен имидж.

Графика № 5 Оценка на съобщението на изпращача (политикът МК) от публиките в резултат на интонацията в гласа.Анализът на графиката отчита предимно положителни стойности в оценките на съобщенията на политика, като през 2019 и 2020 година отново превес вземат тези не пожелали да коментират дейността на лидера на ДПС. Според нас, това се дължи на непознаване от страна на политика на възможностите на науката комуникация, в частност на параезика, разбира се и поради недоброто владеене на българския език. Прекаленият възходящ мелодичен контур в гласа на МК е доста неприемлив за българската аудитория. А в конкретния анализ този мелодичен контур, е съчетан с удължена пауза и темп. Може би, политикът иска чрез гласа си да предаде една тържественост на съобщението към различните публики. Като конкретната реализация на мелодичния контур в съобщенията в една или друга степен предизвиква и съответната емоционалната натовареност в графиката.

Графика № 6. Обща графика на оценките на съобщенията на политиците до публиките според мелодиката на гласа

Нека обобщим изложеното до тук в следните изводи:

1. Интонацията като средство за формиране, изграждане и позициониране на имиджа на политическите лидери може да бъде разглеждана като комуникационен феномен на въздействие в масовото съзнание.
2. Чрез мелодичният контур на изговореното смислово съобщение в езика на политиците се задейства кода към получателя, в елементите – сила, темп, височина, пауза, ударение и въздейства на всички нива на компонентите на имиджа.
3. Интонацията като характеристика на параезика е неделима част от промените в нагласите под формата на звукови съобщения, които целят промяна в поведението на публиката или обществото.
4. Анализът сочи, че социалните и психологически характеристики на носителя на имиджа не са само визуални, а може да ги разглеждаме и в интонационен план в процеса на комуникационно въздействие и основа, за подпомагане управлението на индивидуалното съзнание на групите чрез параезика .
5. Имиджът е един конструиран образ, създаден за определени цели и поднесен на публиките с помощта на убеждението, който може да бъде моделиран, може да бъде приет или отхвърлен от обществото.

Заключение: Изследването проследява влиянието на параезика, в частност интонацията с нейните характеристики и компоненти като – тембър, височина, сила, мелодика, ударение пауза, темп и пр. и тяхната рефлексия върху формиране и утвърждаване на политически имидж, на база оценка. Видно от анализа, според характеристиките на интонацията на съобщението на политиците към публиките се наблюдава едно изравняване на положителните и отрицателните гласове. Отделните групи потребители на онлайн пространството, според различните си потребности и ориентация, клонят към неутралните коментари (без коментар), що се отнася до обществената нагласа по отношение политическия имидж на лидерите. В периода от време се наблюдава как мелодичния контур на съобщенията изпращани от политиците към отделни групи, търпи различни интонационни характеристики – от низходящи до възходящи, с видимо преобладаваща възходяща и възходящо-низходяща мелодика на гласа, според вида на изреченията и контекста на интенцията. Стойностите в графиките отчитат едно понижаване на положителните мнения (оценки) през годините по отношение на позициониране и утвърждаване на политическия имидж въобще. Това понижение на положителните оценки в голяма степен зависи от новата комуникационна среда на онлайн общуване, където липсва прекия контакт между политик и общество. Бихме обобщили, че в тази изкуствена среда на общуване политически лидери изпращат послания към обществеността, чрез вербални и невербални знаци, с присъщата за тях високопарност и помпозност, а в мисълта на отношението на говорещия към приемащия долавяме едно популяризиране на политическите идеи, а не идеите на общочовешките изконни ценности и идеали. Може би и за това в интонационно отношение, в гласовете на политиците изследването отчита преобладаващите високите тонове, на моменти забързан ритъм, засилени ударения и чести паузи. Или конкретно интонацията се явява окраска на образите – имиджите на политиците, чрез своите цветове от тонове, обем и пространство, и позволява реалната връзка между комуникативните интонационни движения на гласа с тези на индивидуалните, психологически и физиологически особености на говорещия. Нейната характеристика – мелодичният контур участва активно в онлайн комуникацията, оформя интонацията в гласа на политика и участва активно в изграждане и позициониране на неговия имидж. А познаването на науката комуникация, в частност на параезика и неговите характеристики, в новата онлайн комуникационна среда, може да подпомогне процеса на утвърждаване на политически имидж до желания положителен образ на социално, психологическо и емотивно ниво.

Intonation as a means of forming and building the image of political leaders in the new communication environment

Mileva Vladkova
Doctoral student, FJMC 

Summary: The new communication environment in which we live is increasingly imposing the trend for online communication between people, given the speed, security and quality performance of the amount of information. This environment outlines a new paradigm of communication in online communication, which completely replaces face-to-face communication, displaces personal contact between communicators, limits the use of language and individuality of the individual’s image, but rejects the limitations and time constraints in social space. The new form of communication environment greatly supports the timely and rapid implementation of tasks, plans and projects, through pre-planned or extreme communication, given the current crisis situations. We believe that in times of dynamic events and processes in social systems, audiences do not have time to study and take a deep interest in the image of a politician, to waste resources in research on what he does, how he speaks, what his interests and activities are, what is his hobby and so on. Now, in the emerging new model of online communication in building and positioning the image, the ready-made vision and intonation-melodic contour of the speech through Internet sources prevail. In this line of thought, the new communication environment is a challenge to build and position the image of Bulgarian political leaders, in which an artificial environment knowledge and mastery of the voice is one of the initial requirements for promoting political ideas among the public. And intonation as a phonetic paralingual phenomenon involved in the message is increasingly imposed in speech communication, and shapes, through its characteristics and components, the phrase of the language of politicians, reflecting the meaning and attitude of the speaker on the interlocutor (communicator, recipient).

Keywords: online communication, intonation, political leader, message, evaluation, political image

Библиография

Петров, Милко. Персоналният имидж. Изграждане. Контрол. Рецепция. Второ преработено и допълнено издание: София, 2005.

Тилков, Д. Интонацията в българския език, София, 1981.

Бележки 

[1] БНР, предаване „ Посоките на делника”, тема: „Има ли политически лидери в България” 12.06.2018.

[2] Тилков, Д. Интонацията в българския език, София, 1981, ст. 50.

[3]YouTube, БТВ, Борисов Б., участие в предаване, тема: „Промяната Европа”, 19.05.2019.

[4] YouTube, tribun.bg, Нинова К. национален митинг процес, 25.07.2020.

[5] YouTube, ardanews.info, Мюмюн А., 19.04.2017.

[6].YouTube, rns.bg, видео, Карадайъ К., Изказване на председателя на ДПС в Народното събрание, 02.09.2020.