Визуални интерпретации на комуникацията на съдържание във виртуалния учебен процес

Гл. ас. д-р Мая Стоянова
ФЖМК

Настоящото изследване не прави опит за пореден анализ и сравнение между различните форми и платформи, използвани в дигиталния учебен процес. Актуалността на проучвания проблем се състои в опита за установяване на границите и възможностите, които предоставя визуалният комуникационен дизайн по отношение на комуникирането на съдържание в различни форми и платформи, използвани в обучението. Т.е. разгледани са различни платформи за дигитален образователен процес от гледна точка на визуалните интерпретации на комуникацията на съдържание, посредством дизайнерски инструменти, нещо, което в научното поле на педагогиката и новите информационни и комуникационни технологии не се случва.

Ключови думи: комуникационен дизайн, дизайн на съдържание, онлайн обучение, ефективност на обучението, виртуален учебен процес

През последните две-три години във връзка с Covid пандемията в средното и във висшето образование нараства многократно употребата на различни платформи за онлайн обучение, независимо, че за дигитален учебен процес се говори от десетилетия и въвеждането му в обучението има вече своята не съвсем кратка история.

От доста години се разглеждат, анализират и сравняват в научната литература достойнствата и недостатъците на една или друга форма на обучение – присъствена, дистанционна, хибридна, онлайн, офлайн, синхронна или асинхронна като в детайли се дискутират техните плюсове и минуси. Но в кризисната ситуация, в която са принудени да работят и да организират функционален и ефективен учебен процес средните и висшите учебни заведения, след 2018 г. изборът бе ограничен от обстоятелствата и в много кратки срокове се наложи внедряването и използването на дистанционна онлайн форма на обучение, без изключение.

Необходимо ли е учебното съдържание в електронна среда да се организира, структурира и да се поднася във формат, различен от този на традиционната присъствена учебна среда?
Дават ли възможност и в каква степен платформите за дигитален учебен процес да се интерпретира визуално комуникацията на съдържание?
Прави ли се това от организаторите на учебния процес при наличието на такава възможност?
Има ли установена, одобрена и приета обща методологическа рамка, към която да се придържат създателите и организаторите на учебно съдържание, предназначено за дигитален онлайн учебен процес, с цел постигане и гарантиране на качество и ефективност по отношение на представянето на учебния материал?

Отговорите на тези въпроси само биха спомогнали за подобряване на ефективността на учебния процес онлайн и биха редуцирали в не малка степен проблемите, които неминуемо съпътстват такъв тип обучение, особено в началния етап на неговото масово в световен мащаб приложение, каквото се наблюдава в последните 2-3 години на Covid пандемията и принудителното социално дистанциране и нарастващо ниво на принудителна изолация и ограничения.

За целите на настоящата разработка са проведени три изследвания. Две от тях са под формата на социологически допитвания, а третото – представлява компаративен графичен котент анализ на няколко платформи за обучение в синхронна или асинхронна форма по предварително зададени параметри за оценка.

Първото допитване е осъществено в Google Forms през 2020-21 г. от научен екип (Й. Карапенчев, А. Ефтимова, В. Вълканова, М. Стоянова) под формата на анкета – „Moodle – оценка на дизайна на интерфейса и на потребителския опит“, в която вземат участие 123 респонденти (студенти и преподаватели от Софийския университет), а основните резултати и изводи са представени в отделно изследване: “Attitudes of Lecturers and Students towards the User Interface of the Moodle Platform”.

Във втората анкета „Оценка на дизайна и визуализацията на учебно съдържание във виртуалния образователен процес“, отново проведена в Google Forms през настоящата година, вземат участие 50 респондента – студенти от Софийския университет, ФЖМК, на възраст от 18 години в бакалавърски програми до 26+ г., включително студенти в магистърски програми. Представителността на респондентите по полов признак е както следва: 70% жени и 30% мъже. Платформата, в която е оценявано визуализирането на учебното съдържание е Moodle, тъй като това е виртуалната учебна среда, избрана от Софийския университет по подразбиране за всички факултети и специалности. Бяха зададени 10 въпроса във връзка с оценката на визуалното комуникиране на учебно съдържание, без ограничение в учебните дисциплини, преподавани във ФЖМК – 8 затворени и 2 отворени, като всичките бяха задължителни. Анкетата бе напълно анонимна.

Третото изследване – графичен контент анализ на визуализирането на комуникацията на учебно съдържание – разглежда 13 платформи и ги сравнява по 8 параметъра. Групата на изследваните платформи включва както LMS[1] платформи, платформи за бизнес комуникация, софтуерни приложения за видеоконференции, така и VoIP[2] приложен софтуер, както платформи, предназначени и използвани за синхронно обучение, така и такива, разработени за асинхронен образователен процес.

Списъкът на изследваните платформи и приложения е както следва: Moodle, Edmodo, Google Classroom, MS Teams, Webex Teams, Zoom, Google Meet, Viber, Skype, Facebook Messenger, Skillshare, Уча.се, Aula.bg.

Осемте параметъра, които са анализирани в платформите са следните:

Организиране на съдържанието в уроци и модули;
Контрол на достъпа до материали;
Качване, съхраняване и споделяне/изтегляне на файлове и други ресурси;
Къстамизиране на цветови системи: типография и теми;
Къстамизиране на текстов дизайн;
Къстамизиране на шрифтов дизайн;
Къстамизиране на изображения;
Възможност за обратна връзка.

Изборът на изброените по-горе параметри дава достатъчно ясна картина на възможностите, които предлагат различните платформи и приложения за потенциално визуално интерпретиране на комуникацията на учебно съдържание от страна на преподавателите, които работят с тях.

В таблица 1 са представени резултатите от анализа.

На база на получените резултати може да се направят следните изводи:

Moodle, Edmodo и Google Classroom (до голяма степен) са системи за управление на обучението, но само Moodle, от изследваните платформи, може да претендира за пълен набор от дизайн инструменти, с които да се интерпретира визуално в максимална степен комуникацията на съдържание. Edmodo и Google Classroom имат някои ограничения по отношение на избора на работа с шрифтове и по отношение на форматирането и къстамизирането на изходните оригинални файлове на изображенията.

Платформите за бизнес комуникация MS Teams и Webex Teams също притежават достатъчно на брой изструменти, с които да визуализират съдържание, но за съжаление те са на ниво минимум. Липсват възможности за къстамизиране на цветови схеми, шрифтов дизайн и работа с изображения.

Всички разгледани платформи за видеоконферентни връзки и софтуерни приложения за разговор се отличават с невъзможност за къстамизиране на съдържание и служат единствено като допълнение към работата с основните системи за управление на обучението, давайки възможност за споделяне на съдържанието под формата на файлове и линкове, както и възможност за обратна връзка по време на учебния процес, чрез отговор в чат или чрез даване на емоционална оценка на съдържание, посредством избор на емотикони.

По отношение на последната група изследвани платформи за асинхронен образователен виртуален процес, може да се каже, че притежават организирано съдържание в уроци и модули, съществува контрол на достъпа до учебните материали и допълнителни ресурси, възможно е, макар и в ограничена форма, споделяне на образователното съдържани, съществува и възможност за директна асинхронна обратна връзка чрез чатове и форуми, но няма възможност за никакво персонализиране и къстамизиране на учебното съдържание.

В заключение може да се твърди, че единствено изначално проектираните и разработени като LMS платформи за дигитално обучение могат да отговорят на очакванията за пълноценен визуален комуникационен дизайн на учебното съдържание, поне към днешна дата, защото не бива да се пренебрегва фактът, че всички платформи и приложения търпят постоянно развитие и усъвършенстване на своите възможности и инструменти във всяка своя най-нова версия.

Друг е обаче въпросът, дали въпреки наличието на възможности за визуални интерпретации на комуникацията на съдържание те се използват пълноценно от преподавателите – създатели и организатори на учебно съдържание онлайн?

За да се даде отговор на този въпрос е проведено допитване[3], от което става ясно, че към днешна дата има още какво да се желае в това отношение, както от страна на преподавателите, така и от страна на учащите.

Фиг.1

На фиг. 1 могат да се въдят следните резултати:

61,8% от респондентите, потребители на Moodle не използват възможността за къстамизиране на настройките, с което само ограничават възможностите, които им предоставя платформата за нови визуални варианти на комуникирането на споделеното от тях съдържание в платформата.

Фиг. 2

Фиг. 3

Фиг. 4

От фиг. 2,3 и 4 може да се направи заключението, че при много висок процент от преподавателите – потребители на LMS платформа, в конкретния случай – Moodle, не се използват допълнителните възможности за избор при работата с шрифтов дизайн. 71% от анкетираните използват шрифтовите настройки по подразбиране, 77,4% използват настройките по подразбиране за текстов дизайн, а 61% от запитаните отговарят, че при текстовото форматиране използват кегела на шрифта отново по подразбиране, заложен в платформата, без да търсят алтернативни варианти.

Фиг. 5

От фиг. 5 става ясно, че анкетираните преподаватели не използват възможностите и за къстамизиране на цветовата палитра при работата с текст или за персонализиране на фона. От тази опция се възползват едва 26,7% от участниците в допитването.

Защо обаче тези резултати са важни? С какво те допринасят за повишаване на ефективността и качеството на онлайн обучението във виртуална среда?

Отговорът може да се потърси в резултатите от второто анкетно проучване, проведено в Google Forms сред 50 респонденти, студенти от ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“ през 2021 г.

От анкетата могат да се направят няколко важни и значими за виртуалния образователен процес заключения:

Съдържанието на учебния материал трябва да се поднася категорично във формат, различен от общоприетия за традиционно присъствено обучение, съобразен с една доста различна виртуална среда, със всичките произтичащи от това предимства и недостатъци, които трябва да бъдат компенсирани именно чрез различния тип на организиране, визуализиране и комуникиране на съдържанието.

Фиг. 6

От фиг. 6 е видно, че 86% от анкетираните студенти твърдят убедено, че съдържанието в електронна среда трябва да се разграничава от това, поднасяно в присъствена форма. Едва 12% смятат, че това не е необходимо, а само 2 % са на мнение, че форматът зависи от учебното съдържание, а не толкова от средата, в която се преподава.

Дизайнът на съдържанието, визуалното интерпретиране на комуникирането му с учащите, е ключов фактор в постигане на по-висока ефективност на дигиталния образователен процес. Това става ясно от резултатите на фиг. 7.

Фиг. 7

88% от анкетираните студенти са категорични, че дизайнът на съдържанието влияе върху ефективността на обучението, 8% не могат да преценят, а само 4 % са на мнение, че начинът на визуализиране на комуникирането на съдържание не оказва въздействие върху качеството на цялостния образователен процес.

Към днешна дата може да се твърди на база резултатите от анкетното проучване, че студентите дават от средна към добра оценка на: А) дизайна и визуализацията на учебното съдържание, преподавано в електронна среда и Б) на начина, по който преподавателите визуализират учебното съдържание онлайн.

Резултатите са представени на фиг. 8 и 9.

Фиг. 8

Фиг. 9

50 % от анкетираните споделят, че са доволни от начина на визуализиране на учебното съдържание от преподавателите като дават средна оценка по петобална скала – 48 % от запитаните. 36 % обаче остават недоволни и по петобалната скала дават оценка 1 и 2 – общо 22 % от всички анкетирани студенти. 14 % нямат мнение за дизайна на учебния материал, подготвян и представян от преподавателите, а 30 % от участниците в допитването са склонни да оценят дизайна по петобалната скала с 4 или 5. Изводът, който произтича от тези резултати, е, че макар и да се върви в правилна посока има още какво да се желае по отношение на начина на визуализиране на учебния материал, предназначен за преподаване в електронна среда, за да се отговори адекватно на потребностите и очакванията на учащите.

В този ред на мисли възниква резонно и въпросът за наличието или по-скоро липсата на обща методологическа рамка и регламент за оценка на качеството и ефективността на комуникационния дизайн и визуализацията на учебното съдържание, предназначено за онлайн обучение във виртуална среда.

На фона на резултатите от анкетата за оценка на дизайна и визуализацията на учебното съдържание трябва още веднъж да се подчертае тяхната значимост и цялостен принос за постигане на високоефективен, качествен и пълноценен виртуален образователен процес. Тъй като очертаните от изследването тенденциите са за ефективно хибридно обучение към днешна дата и за електронно обучение във виртуална среда като обучение на бъдещето, което още веднъж препраща към данните и изводите, изложени по-горе в изследването, касаещи ключовата ролята на дизайна. Тези настроения сред студентите са отразени на фиг. 10 и 11.

Фиг. 10

Фиг. 11

От двете представени диаграми може да се види, че 46 % от анкетираните студенти са на мнение, че хибридната форма на обучение е най-ефективна в съвременния образователен процес, 38 % отдават своето предпочитание за традиционната присъствена форма, а 12 % са за електронно обучение във виртуална среда. Но картината се променя, когато са запитани за мнението им за начина на обучение в бъдеще. 44 % смятат, че електронното обучение е формата на бъдещето, 28 % са за традиционната форма, 20 % не могат да преценят, а останалите 8 % се колебаят в отговорите си от хибридна форма до електронна форма, но с допълнителни технологични иновации.

В заключение, на база на получените резултати от трите изследвания, може да се направят следните изводи:

Единствено изначално проектираните и разработени като LMS платформи за дигитално обучение могат да отговорят на очакванията за пълноценен визуален комуникационен дизайн на учебното съдържание към момента.
Съдържанието на учебния материал трябва да се поднася категорично във формат, различен от общоприетия за традиционно присъствено обучение, съобразен с една доста различна виртуална среда, със всичките произтичащи от това предимства и недостатъци, които трябва да бъдат компенсирани именно чрез различния тип на организиране, визуализиране и комуникиране на съдържанието.
Дизайнът на съдържанието, визуалното интерпретиране на комуникирането му с учащите, е ключов фактор в постигане на по-висока ефективност на дигиталния образователен процес.
Към днешна дата може да се твърди на база резултатите от анкетното проучване, че студентите дават от средна към добра оценка на дизайна и визуализацията на учебното съдържание, преподавано в електронна среда и на начина, по който преподавателите визуализират учебното съдържание онлайн.
Липсва обща методологическа рамка и регламент за оценка на качеството и ефективността на комуникационния дизайн и визуализацията на учебното съдържание, предназначено за онлайн обучение във виртуална среда.

В перспектива може да се изкаже твърдението, че общата тенденция е към изместване на фокуса от традиционна присъствена форма на обучение в посока към хибридна, а в последствие и към електронна във виртуална среда, от където може да се предположи, че и ефектът на инструментите за дизайн и визуализация на учебното съдържание, осигуряващи по-добрата му комуникативна стойност, както и тяхното адекватно и уместно приложение ще нараства в бъдеще.

Visual interpretations of content communication in the virtual learning process

Chief assist. prof. Maya Stoyanova, PhD
FJMC

Summary: The present study does not attempt another analysis and comparison between the different forms and platforms used in the digital learning process. The relevance of the studied problem lies in the attempt to establish the boundaries and opportunities provided by visual communication design in terms of communicating content in different forms and platforms used in education. That is, different platforms for digital educational process are considered from the point of view of visual interpretations of content communication, through design tools, something that does not happen in the scientific field of pedagogy and new information and communication technologies.

Keywords: communication design, content design, online learning, learning effectiveness, virtual learning process

Библиография

ВЪЛКАНОВА, В. Медии и уеб дизайн: Култура и функционалност на онлайн комуникацията, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София 2019

KEDRA, Joanna. What does it mean to be visually literate? : Examination of visual literacy definitions in a context of higher education. Journal of Visual Literacy, 37 (2), 67-84, 2018.

MANOVICH, Lev. Import/Export, or design workflow and contemporary aesthetics. In Graphic Design Theory. Readings from the Field. Ed. Helen Armstrong, Princeton Architectural Press, NY, 2009.

SUPSAKOVA, Bozena. Visual literacy for the 21st century. In IJAEDU – International E-Journal of Advances in Education, Vol. 2, Issue 5, August 2016.

Бележки

[1] LMS – Learning Management System – система за управление на обучението

[2] VoIP – Voice over Internet Protocol – глас чрез интернет протокол

[3] Допитването е осъществено в Google Forms през 2020-21 г. от научен екип (Й. Карапенчев, А. Ефтимова, В. Вълканова, М. Стоянова) под формата на анкета – „Moodle – оценка на дизайна на интерфейса и на потребителския опит“, в която вземат участие 123 респонденти (студенти и преподаватели от Софийския университет), а основните резултати и изводи са представени в отделно изследване: “Attitudes of Lecturers and Students towards the User Interface of the Moodle Platform”.

По проект „Визуални интерпретации на комуникацията на съдържание във виртуалния учебен процес“, финансиран от ФНИ, за научни изследвания, в които СУ подготвя студенти и докторанти.

Вашият коментар Отказ