Ромите – медиен образ и публични послания

Д-р Бойко Василев
„Панорама“, БНТ

Б. р. – публикуваме докладите от Националната конференция на тема „Ромите – социални неравенства, нови възможности”, 19 октомври 2016 г. Конференцията е организирана от Университета за национално и световно стопанство, Фондация „Фридрих Еберт” и Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика към УНСС.

Ромският въпрос е повече социално-икономически,  и по-малко –  медиен.

Този проблем е много голям, защото в България  той въобще не е решен. За жалост публичното говорене по темата неизбежно опира до медиите, и донякъде  задължително – той се превръща в медиен проблем. В нашето публично говорене  обичайната фразеология за ромите  е „защо медиите показват това събитие от живота на ромите, а не другото“; „защо скриват едни събития от ромските гета, за сметка на други?“.Най-важната истина у нас е, че

българското общество няма решение по ромския въпрос 

Ето защо не  медиите са виновни за нерешения ромски въпрос.  На първо място е виновна  държавата, на второ: политическите и експертните елити.  Според данни, изнесени от сп. “Икономист“ ромското население у нас  е 9,9% от цялото население. Според тези данни в рамките на ЕС, България е страната, в която има най-голям процент ромско население.

През 1989 г. новите политически елити в устрема си да разградят колкото може по- бързо системата, за жалост пропуснаха да си зададат въпроса  след този демонтаж  как оттук насетне ромите социално ще се интегрират в преходното общество? И най-вече – какви са средствата и формите, за да бъде успешна  тази интеграция?

Но вместо да се разгледат и предложат работещи решения, интеграцията на ромите в годините на прехода  се случи най-напред терминологично – някак естествено политиците, а също и медиите – замениха понятието „цигани“ –  с понятието „роми“. Тази терминологична подмяна беше крайно недостатъчна, неубедителна, образно казано- тя е подмяна на реално съществуващата торта-  единствено с нейната глазура.

Така въпросът със социализацията на ромите, с тежкото им  икономическо положение остана кардинално нерешен. Естествено езикът на политическата коректност, който е водещ в рамките на ЕС, обичайно се разглежда като лицемерен. Много често на терминологично равнище сме свидетели на  големи преувеличения на т.нар. политическа коректност. Например как може и трябва да се разбира определението за „ромска престъпност“? Че всички роми задължително са престъпници или че всички престъпници задължително са роми? Трябва ли непременно ромите да се разглеждат неизменно като престъпници, а престъпниците-  неизменно като роми?

Въобще как да разбираме това понятие? Ако разбираме, че някои видове престъпления се вършат от роми, то не всички роми вършат престъпления. Усилията на един тънък елит в медиите на строго езиково равнище в един момент бяха обърнати срещу ромите. Пролича неспособността на държавата и на ромските елити да намерят работещо решение на ромския проблем. За жалост това доведе до трайно анти-ромско говорене в медиите. Но затова не са виновни медиите, още по- малко – световната конспирация.

В началото на прехода  въобще нямаше отговор кое ще замести ТКЗС-тата, тежката индустрия и строителните  войски, от гледна точка на заетостта и социализацията на ромите?  Поне доколкото ромите активно участваха в дейността на Строителни войски, в рамките на военната служба те овладяваха конкретен занаят, в ТКЗС имаше достатъчно работа, за да могат ромите успешно да работят и се социализират. Достатъчно работни места за роми предлагаше и тежката индустрия. Но срутването на  тези сектори от икономиката в условията на прехода, създаде предпоставки ромите да изгубят възможност за работа и препитание. В  България на практика 

отсъства работеща стратегия за интеграцията на ромите

А България  е страната в ЕС, която има най-голям процент ромско население. Но вместо работеща стратегия има тежък процес на маргинализация и гетоизация на ромите, от който лесен изход няма. Същевременно отсъства  и европейска стратегия, справка – поне по отношение на Централна Европа. Истината е, че няма успешен европейски опит за бързо и ефективно решаване на ромския проблем. Например във Финландия ромите бяха великолепна част от обществото.Но когато от Източна Европа започна емигрантската вълна от български и румънски роми, там се появиха проблеми между основната етническа общност- и ромите. В някакъв смисъл, тези проблеми бяха привнесени отвън- от част от нашите роми. Нека разгледаме какъв е

медийният опит на прехода

От една страна, частичната замяна на „циганин” с „ром” се оказа неуспешна, всъщност тя е самотна, защото се възприема като неистинска и неискрена: от мнозинството и от част от ромите. Бяха правени опити  за въвеждане на положителния герой от ромската общност, отново- неуспешно и неубедително.  Езикът на „политическата коректност беше справедливо обвинен в лицемерие. А терминът  „ромска престъпност” е много некоректен и  често се интерпретира и тълкува превратно.

От друга страна, анти-ромската тема разгледана  като „свобода на словото” най-често тушира всичко казано дотук и  тя паразитира  върху всички изброени грешки до този момент.  Ключовият  въпрос е как да се направи разлика между обективното медийно отразяване на ситуацията с ромите – и вече създаденото анти-ромско говорене и битуващите анти- ромски настроения в обществото.

Регулацията и саморегулацията

Регулацията се оказа неспособна да реши въпроса с публичното отношение към ромите, не успя да наложи справедлив и толерантен медиен дискурс по отношение на ромите. И най-вече – как да се случи това в медиите, без да се наруши толерантния тон? Истината е, че регулацията не можеше да хване политиката на образно казано „кучешката свирка“.

Невъзможността на регулацията да хване т.н. „dog whistling”, инструмент на редица политици и общественици по света и у нас.  Известно е,че кучетата реагират на ултразвук, който обаче не тормози слуха на хората. Някои политици правят нещо подобно. Говорят с думи, които не тормозят слуха на обикновените хора. Но крайните „чуват”  само това, което искат да чуят.

Въобще налагането на индиректно говорене в медиите за наличие на престъпност ( например кражби)  предимно с намеци, без конкретно обозначение, по същество е замитане на проблема под килима.

На свой ред саморегулацията също се изправи пред сериозни изпитания. Моят опит  като член на Етичната комисия на българските медии показа, че прилагането на съответните членове от Етичния кодекс на българските медии съвсем не е лесно. Ето два члена от Етичния кодекс: 

2.5. Дискриминация
2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

2.5.2. Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла информацията.

Първият от тях е лесно установим, по втория винаги има дискусии, най-вече поради израза „съществено значение” и заради открития въпрос за „ромската престъпност”. Един пример: съществено ли е да кажеш в репортажа, че едно престъпление се е случило в ромската махала или трябва в стила на политическата коректност да кажеш, че то се е случило в Столипиново? Това не е  излишно заобикаляне на проблема, защото за всички е ясно- че ромската махала се намира в Столипиново.

Тук се проявяват два  проблема: неспособността на нас, журналистите, да проявим каквато и да  е  критична саморефлексия;  нашето желание на всяка цена да защитим своя и корпоративния интерес на изданието – и прекаленото усърдие на някои ромски организации да превърнат всяко споменаване на роми в медиите-  в казус на саморегулацията. Трябва да призная, че журналистическата гилдия е абсолютно неспособна за саморефлексия. Тя не понася критика въобще, често мисли за себе си като непогрешима. Често нямаме сили дори да се извиним, ако сме сбъркали. Но, както е навсякъде по света- българските медии са корпоративни структури.

Същевременно ромските организации се престарават, те най-често затрупват комисията за саморегулация със сигнали- едва ли не за всяко споменаване на роми в пресата. Това затлачва ефективното решаване на проблема, защото комисията е принудена да разглежда освен много важни, поредица от маловажни случаи в медиите, което  прави нейната работа по- малко ефективна. Същевременно от особена важност е да погледнем какъв е в действителност

Медийния  образ на ромите

Той най-често е изпълнен с клишета и стереотипи.Ето някои от най-важните:

• Ромът като престъпник. Едва ли не- универсалният престъпник, което изобщо не е вярно. Крайно време е да разберем, че големите престъпления у нас не се извършват от роми.

• Ромът като барон. Тук най-популярен в медийното говорене е образът на цар Киро. Истината е, че този медиен образ търпи всякаква критика. Често той не е ясен, посланието на медиите е размито, „удавено“ в излишни подробности, неспособно да покаже истинския проблем в лавината от конкретни събития.

• Добрият ром. Това какво означава? Нужно ли е да създаваме изкуствено един „положителен ромски образ“, за да спазим непременно онова политкоректно говорене, което ЕС налага, и което- доникъде не го доведе?

• Ромът, който работи в НПО. Този образ обикновено е под голям медиен натиск, има ясно формирана нагласа, че ромските НПО организации работят за различни „грантове“, печелят много пари, те използват ромската проблематика за лично обогатяване и т.н. 

• Ромът – политик. Този образ също е много противоречив. Редица ромски политици се забъркват в различни скандали, много често- икономически и корпоративни. Това изхабява техния публичен образ, намалява доверието на обществото към политици, които ромски произход. Като правило цялостният отрицателен бранд на ромския етнос медийно рефлектира върху неговите конкретни образи. 

Медиите са своеобразно  огледало

Истината е, че ромският въпрос буквално се взриви в това огледало. Всъщност какво липсва? Истинско познание за ромските общности в българските медии. В медиите, с малки изключения, няма експерти по ромската проблематика.  Нямаме задълбочени знания за ромската общност- каква е нейната икономика, култура, нрави, обичаи?

Ромският проблем не можеше да не избухне, предвид липсата на държавна стратегия и  користните  корпоративни интереси. Оттук нататък, всички усилия за подобряване на медийния климат по отношение на ромите са героични, но всъщност – обречени. Защо се получи така? Ето един

списък на провалите

В условията на прехода  политическите и експертните елити се провалиха и  е крайно време те да поемат своята  отговорност.  С малки  и незначителни изключения, ромскитете елити  също се провалиха. Те не излъчиха в публичното пространство  собствен план, стратегия, адекватни политически лидери и послания. И за съжаление позволиха с години да бъдат употребявани  както политически, така и икономически. Няма ефективни решения, нито работещи идеи.

Общественото мнение в световен мащаб също не посочва изход и решение на ромския проблем.  Европейският съюз също няма нито познание, нито работещи идеи, още по-малко стратегия за Големите ромски общности , за разлика от Малките, които са отлично интегрирани – например във Финландия.

Така нареченото „глобално обществено мнение” също не подсказа изход. Нещо повече, то наложи разговор по ромските въпроси, в който често се скрива онова, което не трябва – и се  показва онова, което не съществува. Всички сме свидетели на големи преувеличения на политическата коректност, които замъгляват общественото мнение, но и медийните образи на ромите.

Преувеличенията

Може би преувеличенията и злоупотребите с политическата коректност подхранват своя антипод – теорията на световната конспирация, в която, по парадоксален начин,  привилегированите и угнетените малцинства (евреи и роми, масони и мюсюлмани) биват мразени с еднаква злост.

Разумните гласове също са маргинализирани. Под предпазливите журналистически  колонки надничат озлобени  интернет форуми. По някаква извратена логика въздържанието предизвиква омраза. Така наречената интеграционна реторика се оказва неработеща, а европейската политкоректност – неефективна. На свой ред ромските елити често биват обвинявани  в недостатъчна смелост. Аз също нямам решение на този, може би, най-важен въпрос за българското общество.  Разговорът за интеграцията на ромите се води с много емоции, тази интеграция се разглежда като механичен сбор между отделните етноси, а не като закономерно и естествено развитие на ромския етнос, който цивилизационно се сближава с българския. В този смисъл решаването на ромския проблем задължително минава през разбирането за важността на неговите специфики, начин на живот, култура.А не през неговото обезличаване и претопяване в българския етнос. Тъкмо и затова, основната част от ромските елити се самоопределят като българи, друга част от ромския етнос крие своята принадлежност и  също се самоопределя като част от българския етнос. Парадоксално, но само най-бедната част от ромите  действително се самоопределят като роми, имат своята  идентификация като етнос.

Вместо обобщение 

В България по най-трудния въпрос  се води най-безсмисления разговор. Не трябва да се сърдим на медиите. Световните проблеми се решават тогава, когато има решение за тях. Ние като общество не сме решили дълбинния проблем. В отношението към ромите има много лицемерие . Същевременно в редица европейски държава има унизителни практики към ромите- емигранти. Ето защо вината на медиите е по-скоро  вторична; те нямат нито възможността, нито капацитета, нито задачата сами да започнат  този много важен разговор.