Онлайн нагласи към потреблението на културни новини

Д-р Екатерина Титова Станковски

Появата и разцветът на новите компютърни и информационни технологии оказват своето влияние върху начина, по който културата пристига в живота на съвременния човек. Средата, в която се разпространяват и промените, които претърпяват, водят до непрекъснати усъвършенствания и нововъведения в методите, по които се поднасят, разпространяват и консумират новините и ценностната система на дадено общество или група от индивиди. Цифровизацията трансформира разбиранията и възприятията на аудиторията спрямо начините на потребление на информацията и като основен двигател тя е причината за еволюцията на традиционните методи на поднасяне на данните към крайните потребители. Динамика, непрекъснатото потребление и правото на избор са основните ускорители за дигитализацията на културните рубрики, които отново се завръщат и намират нов подход към своите читатели. Онлайн пространството като предпочитано място за съвременната комуникация позволява на културата да е част от дейността на човека, от неговата история както и мирогледа на заобикалящото го общество.

Ключови думи: онлайн потребители, аудитория, културна журналистика, културни новини, дигитални технологии, онлайн пространство

Еволюцията на дигиталните технологии създава една съвършено различна епоха променяйки както изкуството, така и медиите, които го разпространяват, а и самата аудитория, за което е създавано. Тяхното  въздействие влияе върху поколението, което се превръща в основния носител на културните промени. Онлайн средата предоставя възможност за изява пред участници от целия свят, чрез споделяне на авторски произведения. В нея всеки потребител може да бъде изследовател и иноватор. Независимостта, която предоставя интернет за създаване и споделяне, отправя голямо предизвикателство към света на ожесточената конкуренция.

Свободният достъп до най-ценния ресурс днес – информацията е основна предпоставка за впечатляващата прогресия в областта на медиите, в която започват нови процеси на креативност, водещи до непрекъснати усъвършенствания. Многобройните средства предоставени от онлайн журналистиката, посредством дигиталното пространство, улесняват процеса на информиране на аудиторията и дори започват да отразяват събития в реално време. Широкото разпространение на интернет, както и ниската себестойност на терминалните устройства, чрез които се осъществява връзката, променя разбиранията и начините за следенето на новини.

Навлизането на журналистиката в онлайн пространството води до нови подвизи и подходи, които, до известна степен, променят традиционните журналистически практики и започват да ползват нововъведения, съобразени с дигиталната култура и нейното разпространение. Този преход, с който аудиторията се улеснява по отношение на достъп до самата информация, до известна степен може да се окаже предизвикателство за качествените и професионалните журналисти.  За разлика от тях любителите журналисти получават правото и свободата спокойно да изкажат собственото си мнение, без то да бъде редактирано.

Както културната журналистика, така и онлайн журналистиката са съвременни явления, които са претърпели няколко трансформации за кратък период от време. Културата през ХХ век се превръща във все по-широко явление в медиите, като основно се фокусира върху влиянието на медийната технологична промяна и настоящите предизвикателства свързани с цифровизацията. Културният фокус се разширява още повече в светлината на потребителската култура, новите медии и културата на знаменитостите. Технологичното развитие позволява на онлайн платформите да притежават важна роля в публикуването на съдържание заедно с печатните произведения. Бъдещето и перспективата в областта на културната журналистика започва да се фокусира върху мултимедийна област, която включва различни видове жанрове.

Понятието за културна журналистика е динамично променящото се поради глобализацията на медийния пейзаж и разнообразието на националните култури. Преходът и връзката между света на изкуството и културната журналистика се изразява в разширения подход на журналистите отразяващи сферата към ежедневните проблеми, подчертаващи развлекателните и обслужващи функции на журналистиката и по този начин привличащи вниманието на широката общественост. Това предизвиква множество дискусии и спорове относно професионалната и творческата етика и стандарти, свързани с производството, разпространението и съдържанието на културните продукти. Начините, по които се реализират и популяризират творческите артефакти и степента, до която тези процеси се модифицират и продължават да се развиват, води до приспособяване на обществото към променената стойност на културните текстове и способите, по които формират разбиранията и мирогледа си.

Масовизацията на културата като цяло и по-точно на събитията, които я съпровождат, се извършва по различни начини, от които най-разпространеният е новината. Според Кристина Понте, амплитудата и яснотата съставят културната новина. Амплитудата е свързана с превъзходното, най-голямото и най-важното. В културната журналистика тя може да бъде подчертана, чрез използването на суперлативи, чрез акцентирането върху каноничните художници или чрез споменаването на награди и титли, получени от съответния творец, което означава, че произведенията му са от висок ранг в съответната област. Яснотата е свързана с улесненото възприемане и прави някои теми и тенденции по-достъпни за аудиторията. Идеята за самата култура, възприета от медиите, подсилва разделението между всекидневния живот и производството на артистични, естетически и културни произведения.[1] Сред най-важните задачи на изкуството са предизвикване на търсене, интерес и обогатяване на своята публика. Ролята на масмедиите като проводници в тяхното популяризиране е от съществено значение за достигането на тези ценности до съответната аудитория.

Самата концепция за културна журналистика обхваща множество отделни тематични области, като музикална журналистика, литературна журналистика, театрална журналистика и др. Всичките гореспоменати области се развиват като самостоятелни единици, но в много от случаите се преплитат, което понякога води до неясни или по-скоро замъглени граници на културната с развлекателната журналистика. Включващото се в културните рубрики в различните медии зависи от организацията на новините, от журналистическата идентичност, както и от медийния пейзаж и обществото, в което тя се издава.

“Културната журналистика се намира на границата между хуманитарните и социалните науки, което е довело като резултат до нейното третиране като функция на изкуството и културното посредничество, с акцент върху критиката и естетическата субстанция или от друга гледна точка, тя може да бъде разглеждана, като отразяваща случващото се.”[2], пишат в своя статия финландските медийни изследователи Хейки Хелман, Маарит Яакола и Раймо Салокангас.  По този начин се показва важната връзка между обществото и културната журналистика, която спомага за духовното обогатяване и развитие на ценностната система на всеки един индивид. Дългата ѝ история налага тя да бъде запазена и в области, в които няма културни събития, други биват приписвани като такива, което води до изкривяване на разбиранията за култура.

Нейното понятието е станало по-приобщаващо в последно време, тенденцията и обкръжението неформално налагат дори и на младите хора да бъдат информирани и запознати с културните събития в средата, в която живеят. В концепцията за културна журналистика може да бъде разглеждано като определение на културата – „начин на живот”, обединяващ различни видове норми, етика, ценности, комуникативни модели, израз на ежедневието и творческото начало. Разширява се и обхватът на понятието, което започва да събира много тематични области, като архитектура, изкуство, хуманитарни науки, литература, танци, театър, музика, кино, мода и др. Благодарение на новите технологии и по-точно на социалните мрежи, в които младите все по-често обменят информация с какви точно интереси се занимават, какви културни мероприятия посещават и какви културни тенденции ги вълнуват, до известна степен могат да повлияят и върху техните последователи или така наречени приятели без те изобщо да проявяват такъв интерес към съответното събитие. По-приобщаващата концепция силно се изразява и в полето за културата, като се наблюдава съсредоточаване върху развлеченията.

Според аржентинския поет, журналист и изследовател на културата Хорхе Ривера културната журналистика се намира в разнородната зона на медиите, жанровете и продуктите, които обхващат произведенията, разпространението и потреблението на съответното съдържание в областта на изкуството, литературата и социалните науки за различните цели и направления: творчески, критични или само информационни.[3] През последното десетилетие медийните организации постепенно започват да подкрепят тенденцията за обединяване на функциите на изкуствата и забавленията с цел привличане на все по-голяма аудитория. По този начин се пренебрегва и забравя основното предназначение на културната журналистика, която допринася за оформянето на очакванията и мнението на аудиторията за литературно произведение или други културни форми. Важна и неразделима част за структурата на обществения мироглед е културната сфера, която представлява пространство за размисъл, дискусия, етика, ценности и др. Ролята на културната журналистика е особено необходима в дебатите за свободата на изразяване, обществената критика и журналистическата автономия, както и специализация в медийните организации. Нейната обществена функция се състои не само в предаването на информация в обществото, но и в създаването на канони и възпитаването на аудиторията, чрез изкуството. Културната критика е един от основните двигатели за оформяне на общественото мнение, регулиране и увеличаване на качеството на изкуството и произведенията в областта. В последно време се наблюдава отслабване на ролята на културните страници като форум за дебат, анализи и критика.

Трансформацията, която претърпява този вид журналистика води до разграничаване на интересите на обществото и причинява известна сегментация на потребителите, зрителите, читателите и слушателите. Различията от културен и образователен аспект играят решаваща роля за избор на медия, като в допълнение е необходимо потребителите да притежават нужното време и средства, за да осъществят достъп до нея. Онлайн медиите представят голямото многообразие от културните проявления посредством обединението на аудиовизуалните и печатните медии, развлечението и информацията, масовата и висшата култура и др.

Фрагментирането на аудиторията и публичността е наблюдавано и от медийния изследовател проф. Петранка Филева, според която независимо от масовото третиране на потребителите, те са индивиди с много различни очаквания за медийните продукти. “Колкото повече възможности предлагат новите технологии за достигане до специфични целеви групи, толкова повече медиите ще използват диференцирано предлагане, т.е. ще предлагат услуга в пазари със сегментно търсене, за видима целева група с ясни предпочитания.”. Медийното съдържание може да има положителни ефекти с недобър пазарен резултат, както образователните и културни програми, а може да има и негативно отражение с голям пазарен успех.[4]

В последните години се наблюдава все по-голямо въздействие на онлайн аудиторията върху медиите. Появата на интернет прави медиите зависими, като непрекъснато ги стимулира да се развиват и усъвършенстват. Аудиторията също се превръща в двигател за развитието им, като непрекъснато участва със своя принос – дискутира и обсъжда публикации, коментира и проверява факти и събития, същевременно с това е активен източник на информация и идеи. Освен, че се включва в съдържанието на новите медии, потребителите имат свободата сами да избират кога и по какъв начин да се информират. Участниците могат неограничено да общуват и коментират различни теми в социалните мрежи и блоговете. За тях е важно информацията да бъде независима и достоверна.

Динамичното ежедневие, широкият спектър на събития, които се случват променя възприятията на съвременния индивид и той се обръща към онлайн пространството, което предоставя по-голям избор и интерактивен начин за представяне на информацията. Акцентът в онлайн журналистиката е върху събирането и разпространението на актуални новини, които се предоставят в реално време на потребителите. Концепцията ѝ се представя посредством различни синоними, като онлайн печат, интернет журналистика, уеб журналистика, мрежова журналистика, кибержурналистика, дигитална журналистика, мултимедийна журналистика.

Медийният теоретик Марк Дюз я определя като конвергенция от звук, образ и текст и различни журналистически жанрове. Според него, както и според редица други изследователи, онлайн журналистите, подобно на всички останали журналисти, работят в редакция и изпълняват една от четирите основни журналистически задачи – селектиране, проучване, писане и редактиране на новини.[5]

Медийните специалисти произвеждат ново съдържание, което може да бъде публикувано в различни комуникационни канали, така че акцентът при онлайн журналистиката пада върху възможността за непрекъснато обновяване на информацията, което няма как да присъства и да бъде незабавно включено в стандартните методи за нейното разпространение. Огромна роля тук играят мултимедийните средства, които позволяват на потребителя да избере определен елемент на дадена история и да го разгледа под различен ъгъл, като материалът може да се представи по разнообразни начини.

Акомодиращата се към динамичната среда аудитория формира нови потребителски нагласи вследствие на предоставените възможности от онлайн пространството. С цел да се проследи и анализира именно тази промяна в потребители по отношение на информираността и културния живот в България е реализирана анкета от непредставителен характер. За създаването на анкетата се използва безплатната  онлайн версия на SurveyMounky, която позволява онлайн разпространение на 10 въпроса до 100 различни потребители. Изборът на въпросите е базиран на най-често използваните средства, канали и устройства, които обкръжават ежедневието на всеки един потребител. Принципът, по който анкетата бе разпространена до крайните реципиенти е случаен и индивидите са произволно избрани без значение от регион, възраст и т.н.  Целта е да се покаже, по какъв начин обикновеният човек се информира и следи културните прояви в ежедневието си. Времето на провеждане на събирането на данните е в силния културен сезон есен/зима, когато културните събития са в много по-големи количества и аудиторията много по-често ги следи и посещава.

Предположението, че част от работоспособното население, което е във възраст между 25 и 35 години е едно от поколенията силно използващи дигиталните устройства, медийното пространство и виртуалната реалност не само в ежедневието си, комуникацията, финансовото управление, но и техните културни интереси също така биват първоначално консумирани по цифров път. Основата за него е първия въпрос на анкетата по отношение на възрастовата граница, визуализирано на фиг.1 Възрастови групи на реципиентите, в която най-активните анкетирани са точно в тази група с цели 81%, за разлика от останалите, които изостават с няколкократно по-ниски представителни резултати. Една от причините за високия резултат на този дял е, че самите те принадлежат на едно поколение, което в съзнателния си живот е прохождало заедно със скоростното развитие на технологиите, което до известна степен е едно голямо предимство улесняващо тяхното ползване. Същевременно групата предхожда и по-ниската възрастова граница за разлика от тях 18-24 години поради причината, че самата тя е финансово независима и е една от основните двигатели на българската икономика към настоящия момент, която може да си позволи по-богат културен живот.[6]

Фиг.1 Възрастови групи на реципиентите[7]

Основното средство, което е необходимо, за да има възможност съответния потребител да се информира посредством онлайн пространството е терминалното устройство, с което трябва да разполага. Както е показано на Фиг.2 94,94% от анкетираните разполагат с две или повече дигитални устройства от основните средства за комуникация, сред които са стационарен компютър, лаптоп, таблет, смартфон и др.[8] Сред основните предпочитания на аудиторията за избор се отличават мобилният телефон и лаптопа, поради причината, че те са лесно преносими и удобни за работа. Динамичното развитие на глобализацията спомага за свободния обмен на стоки между световните пазари в резултат, на което терминалните устройства значително намаляват своята себестойност и стават много по-леснодостъпни за масата. Непрекъснатото им усъвършенстване и модернизация спомагат за намаляване на техните размери, увеличаване на тяхната функционалност и подобряване на интерфейса, като приятелски настроена система за работа.

Фиг.2 Наличност на дигитални устройства[9]

Освен терминалното устройство за комуникация и за визуализация на информационния поток, крайните потребители се нуждаят и от достъп до интернет пространството, т.е. стабилна интернет връзка. Благоприятните условия, които съществуват в България предлагат срещу ниско заплащане крайните потребители да ползват качествена и високоскоростна интернет свързаност. С навлизането на регламентите в Европейския съюз и отпадането на роуминга, европейските граждани получават уникалната възможност докато пътуват едновременно да потребяват мобилните онлайн услуги без да се притесняват, което води до увеличаване на информираността по отношение на събитията не само в тяхната страна, но и в държавата, която се посещава. Няколко поредни години освен, че България оглавяваше или заемаше лидерски позиции в интернет скоростта, която предлага на крайните потребители, вече се нарежда и между лидерите, които предлагат най-бърз публичен безжичен достъп. Тук се визира свободното потребление, което до известна степен увеличава и възможността по-голям брой участници да бъдат активно в онлайн пространството. Доказателство за това е проучването направено от ОМА и публикувано в Bloomberg за държавите с най-добрия и най-лошия достъп до безжичен публичен интернет. България се нарежда на 11 място като първите три челни позиции са за Латвия, последвана от Хърватска и на трето място Естония. Останалите страни са изброени и представени в таблица1.[10]

Таблица1. Държави с най-добър и най-лош достъп до безжичен публичен интернет

Интересна статистика предоставят и Gemius Global по отношение на потребителите на интернет в Европейския съюз и по-точно в източната част на Европа. Направеното изследване е проведено между следните 12 страни: България, Хърватска, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Молдова, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Украйна, в които предоставените данни дават информация за потребителите и какъв процент от тях се възползват от интернет услугите. Най-много на глава население хора, които са активни участници във виртуалното пространство са жителите на Естония с рекордните 86%, в която само един на всеки четирима между 15 и 69 годишна възраст не се възползва от тези възможности. За разлика от тях с най-слабо представяне е Румъния, в която само 58% са активни консуматори. Други данни показват, че жените на Балканския полуостров са по-дейни спрямо мъжете в дигиталната среда. По-интересни са статистиките на Хърватска и Сърбия, в които 56% потребителите са жени, за разлика от 44% за мъжете. Още едно любопитно сравнение показва, че в Молдова масовата аудитория в интернет е тази, към която принадлежи най-младата възрастова група от 15 до 24 години, и които формират 29% от общия брой участници. За разлика от тях в Естония е най-многобройна възрастната група потребители, като един от всеки пет е поне над 55 годишна възраст. Статистиката ясно показва, че почти всички са със средно образование и като лидер в тази класация води Чехия с 67%. Най-голям брой висшисти са в Украйна с 45% и за огромно съжаление за разлика от тях Словакия се подрежда на последно място, в която едва 21% от тях имат завършено висше образование. Тази статистика е направена с измерването на трафика, който се генерира от компютърните устройства на всеки един от анализираните.[11]

Наличието на добра интернет връзка е сред основните предпоставки даващи възможност на аудиторията да потребява информация онлайн. Потребителите с интерес към арт средата могат да следят случващото се в областта посредством разнообразни по тип и вид сайтове, сред които е и  kultura.bg, чийто слоган е портал за култура, изкуство и общество. Създаден в края на 2012 година като проект на фондация “Комунитас” пространството е замислено за свободно място за култура, разбирайки я като общност на ценности, за обмен на идеи и гледни точки в сферата на публичния и обществен дебат. Съвместно с него част от проекта е и печатното издание за изкуство, култура и публицистика “Култура”, което също така е достъпно в онлайн платформата. Съвместявайки българската и глобалната гледна точка по разнообразни теми зад всяка, от които застава конкретен автор или самия портал сигнализират за достоверност. Наблягайки на езика на диалога, а не на конфронтацията, създателите на текстове имат свободата да споделят своята лична гледна точка. Редактор на ресор култура е Людмила Димова, която коментира реализирането на медията чрез “идеята за отразяване на културни събития през потребностите на обществото, предпочитанието на аналитични текстове пред ПР анонси за събития. Популярността за нас не е първото, на което залагаме, при отразяване на дадено мероприятие. В случай, че ние успеем да направим популярно някое събитие или личност, това е успех за нас.”[12]

Този интерес към онлайн изданията и навлизането на цифровите услуги в ежедневието на българската аудиторията под различни начини започва да завземат нейното време. Използването им както в работната среда, така и за информиране или разтоварване запълва по-голямата част от ежедневието на потребителите. Както е визуализирано на фиг.3 най-голям процент прекарват между 4 и 8 часа в интернет, което представлява 1/3 от денонощието или ½ от тяхното активното време. Процентът реципиенти показали между 1 и 3 часа, както и над 8 часа е почти еднакъв, което потвърждава тезата, че достъпа до интернет много често не е само през свободното време, но и през работното.[13]

Фиг.3 Време в онлайн пространството[14]

Една от предпоставките за дългото пребиваване в интернет пространството е и разкриването на множество нови работни места непосредствено свързани с работа в мрежата, както и основните средства за комуникация, които са базирани в дигиталното пространство: имейл кореспонденция, онлайн чатове, електронни поръчки и запитвания и др. Ефектът на глобализацията води до навлизането на чужди инвеститори, които разкриват голям брой работни места обслужващи и/или работещи на международно ниво, и които дават възможност на младото поколение за комуникация и обогатяване на културата в световен мащаб.

Голямото количество време, което българската аудитория прекарва в онлайн пространството ѝ дава възможност да се информира посредством дигиталните медии независимо от нейната моментна локация. Сред сайтовете, които успешно се доказват с качествено и достоверно отразяване и представяне на новини от сферата на културата е с емблематичното име ploshtadslaveikov.com. Слоганът му звучи модерно и предизвикателно – “Зона, свободна от чалга”, а според главната редакторка Диляна Димитрова, която е и създател на платформата, ““Площад Славейков” обсъжда света чрез културата. Тя не се ограничава до едно представление, концерт, изложба, книга, а обхваща цялото общество, процесите в него, човека като Човек”.[15] Идеята за реализацията започва от нейния личен блог, който в последствие, преди 4 години, се превръща в сайт отразяващ събития от културния живот, недопускащ появата на скандални, жълти текстове. В концепцията на изданието са фотографиите на известните личности, които придружават съответната статия да бъдат в близък план, за да се избегне показ или по някакъв начин да не предизвика умисъл за еротика. “Това беше като един експеримент за нас, тъй като и най-сериозните медии в един момент прибягват до сензационни новини, прикрити под някаква форма. С колегите започнахме да избягваме всички думи, които са изхабени от жълтата сензационна преса като например буквално взриви залата, Васко Василев се вихри в НДК, потрес, ексклузивно, шок, шокирам и ред други. Нашата аудитория е много чувствителна към такива определения и ги възприема като чалга. Често възникват дебати за запетайки, кавички, тирета, което ни дава надежда, че има бъдеще и за българския език. Понякога забележките са грешни, тъй като ние проверяваме всичко в речника, но важна за нас е активността и будната съвест на читателите.”, коментира тя.[16] Всички тези предпоставки създават висок стил на писане и изчерпателно предоставяне на информацията независимо от нейния обем.

Доказателството за големия интерес и брой потребители ясно сочи, че онлайн пространството заема все по-голяма част от ежедневието на аудиторията. Свидетелство за това е и засиленото използване на социалните мрежи и наличието на профили в тях, на голям процент от потребителите. Този въпрос като част от анкетата е зададен като възможност с посочване на няколко отговора поради факта, че реципиентите не ползват само един канал за социална комуникация и цифрите, които са посочени във фиг.4 е важно да се подчертае, че са валидни само за изследването направено в България. Както се вижда в статистиката лидер сред тях е Facebook с 95% , които първоначално се наложи като сайт предлагащ възможност за споделяне както ежедневието, личния живот, така и на професионалните успехи и компетентности на дадени индивиди. Придобивайки популярност и разраствайки се той се превърна в огромна социална мрежа, която на международно ниво и равнище дава възможност на крайните потребители да се запознаят и със случващото се по света в реално време. Facebook се приема като първоначален източник на информация и в неговите случаи не се правят забележки по отношение на правописа, качеството на фотографските изображения, видеото и др., което го прави достъпно и за масата, и същевременно е предпочитано средство за бърза комуникация и информираност. За разлика от него при традиционния печат и официалните информационни страници публикуването се осъществява с много по-забавени темпове, поради факта, че произведението преминава през редактор, коректор, обработка и т.н. Разбира се, съществуват и Facebook страници, които са част от медийните групи и те обръщат внимание на съдържанието, което споделят, като запазват качеството и достоверността на предлаганата информация. По отношение на културата Facebook като социална платформа заема много голяма част от ежедневието на всеки един от нас и чрез него аудиторията може да се информира за различни събития и социално-културни прояви, предлага възможност да се проследяват и потребителите, които посещават съответните мероприятия, което създава мотивация за все повече млади хора, както и за споделяне на мнения, което до известна степен е предпоставка и критерии за оценка на самото културно произведение. На второ място се нарежда професионалната социална мрежа LinkedIn с 30%, която има различна насоченост, и която клони повече към професионалното развитие. По-нататък следват Google + и Twitter.[17]

Фиг.4 Социални мрежи[18]

Примери за онлайн медии, които развиват усилено своите социални мрежи, за да поддържат двупосочна комуникация с аудиторията са сайтовете goguide.bg и programata.bg. Специфични със своята концепция тези платформи предоставят основно справочна информация за различни събития от културния живот, което ги превръща в предпочитано място за потребителите. В допълнение към тях са налични и печатни издания под формата на гид, които се разпространяват безплатно и представят множество ключови места като кина, театри, културни центрове, галерии, заведения, музеи и др, както и мероприятията, които се предвижда да бъдат реализирани там. Целта както на дигиталните варианти, така и на печатните е да поднасят във възможно най-пълен, удобен и компактен вариант достоверно подбрани събития, изложения, експозиции, постановки, концерти и др. Като цяло стилът на писане в сайтовете е информационен, преобладават кратките текстове, които всеки има възможност да прочете в движение. “В свят, в който информацията е изобилна и ни залива постоянно, на всяка тема ѝ се налага да се бори за вниманието на публиката и културата не е спасена от това. В онлайн пространството обаче новините те намират дори когато не искаш. Покрай социалните мрежи, на които онлайн медиите дължат голяма част от трафика си, днес възможността да попаднеш случайно на материал за култура е много по-голям откогато и да е било” – коментира главната редакторка на “Програмата” Диана Томова.[19]

Дигиталните технологии започват да заемат все по-съществена роля за потребителите разкривайки им многобройни възможности, които улесняват както комуникацията, така и им дават способ да бъдат информирани в реално време. Динамичният обмен на данни е възможен благодарение на наличието на крайните устройства, добър свързващ интернет, както и активното ползване на различни приложения и социални мрежи, които започват да взимат все по-голяма част от ежедневие на всички. Достъпът до огромен ресурс от произведения и културни продукти допълнен от свободата за избор са безценни. Онлайн средата може да бъде възприемана като сцена за изява на творци от целия свят чрез споделяне на техните авторски произведения. Същевременно тя променя възприятията и гледната точка към културната среда и изкуството предоставяйки творения на международни артисти.

Изброените факти превръщат тази среда в желано място, което се потвърждава и от анкетата, в която най-голям процент от реципиентите – 45% са посочили, че за тях предпочитан източник на информация за случващото се в обществото са новинарските сайтове. Интересен факт е, че на второ място се нареждат социалните мрежи с 35%, които отново са представители на онлайн пространството, а на трето място в статистиката с 15% е телевизията. (вж. Фиг.5)[20]. Възможността аудиторията да разполага с устройство, лесен достъп до онлайн средата посредством интернет и най-вече независимостта от време и място, в което да се потребява тази услуга я превръща в предпочитан вариант за следене на събитията.

Фиг.5 Източници на информация[21]

Свободата да се информират потребителите в движение, в допълнение с динамичното и натоварено ежедневие прави съсредоточаването им за по-дълго време трудно за изпълнение. В желанието си да бъдат максимално полезни и същевременно да не натоварват по-голямата част от медиите започват да излъчват по-кратки новини с по-широко достъпен стил за масата, а текстовете често биват измествани от изображения или видео записи. Наблюдава се отражения и промени и в тематиката, която е насочена основно към развлекателни събития, а културните проблеми остават встрани, поради факта, че те стават ангажиращи със своя смисъл.

Наличието на голямо количество онлайн медии отразяващи изкуството води до заключение, че аудиторията има потребност да бъде информирана и се интересува от случващото в културния живот. В проследените примери се наблюдават разнообразните концепции за тяхното реализиране под формата на блогове, лични сайтове, новинарски сайтове, предлагащи и различни гледни точки и стил на писане. Всички разгледани предпоставки създават трибуна за висок стил на писане и изчерпателно предоставяне на информацията независимо от нейния обем наличието на критика, анализ и разнообразни гледни точки, което все още е в процес на развитие в повечето медии, а е от съществена необходимост за обогатяването и развитието на ценностната система на потребителите.

Елементи от настоящата статия са представени на националната научна конференция „Медии и журналистика – професионалните стандарти между властта и парите. Ефективен мениджмънт на независима медия“, проведена на 11 май 2018 г. и е включена в съдържанието на сборник с докладите от конференцията.

Online attitudes towards the consumption of cultural news
Ekaterina Titova Stankovski
PhD

Summary: The emergence and growth of new computing systems and information technology provide its own influence on the way culture arrives in the life of modern person. The environment in which it spreads, and changes undergoes leads to continuous improvements and innovations in the methods by the news and the value system of a society or group of individuals are presented, disseminated and consumed. Digitization transforms the perceptions of the audience towards the ways in which information is used, and as a major driver, it is the reason for the evolution of traditional methods of passing data information to the end-users. Dynamic, continued consumption and the right to choose are the main factor for the digitization of cultural columns that are returning and find a new approach and path to their readers. Online space as a preferred place for modern communication allows and provide to the culture to be a part of human activity, its history and the worldview of the surrounding society.

Key words: online users, audience, cultural journalism, art journalism, cultural news, digital technologies, online space

Библиография

Дерменджиева, Г. Онлайн журналистика. 2012, С., УИ „Св. Климент Охридски“, с.171-174;

Филева, П., Медийна икономика, 2017, УИ “Св. Климент Охридски, с.60-61

Golin, G., Cardoso, E., Cultural journalism in Brazil, 2009, SAGE, p. 69, p.81;

Hellman, H., Jaakkola, M., Salokangas, R., Cultural journalism in the Nordic Countries, From culture wars to combat games, 2017, G., Nordicom, p.51;

Gemius, Who are the internet users in selected European countries? https://www.gemius.com/advertisers-news/gemius-who-are-the-internet-users-in-selected-european-countries.html, [Посетен на 24.04.2018];

Omma, Държавите с най-добър и с най-лош интернет в света, Достъпно на: https://www.bloombergtv.bg/novini/2017-08-02/darzhavite-s-nay-dobar-i-s-nay-losh-internet-v-sveta, [Посетен на 24.04.2018].

Допълнителна литература

Ападурай, А., Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията, 2006, С., ЛИК;

Бел, Д., Лоудър, Б., Плийс, Н., Киберкултурата. Основни концепции. 2004, С., Атика;

Кастел, М., Иформационната епоха: икономика, общество и култура. Възход на мрежовото общество. 2004, С., ИК „Лик“;

Попова, М., Виртуалният човек. 2012, Фабер;

Спасов, О. Списание Социологически проблеми 3-4, 2004г. тема на броя: Интернет- общество – култура. 2004, С., АИ „Марин Дринов“.

Бележки

[1] Golin, G., Cardoso, E., Cultural journalism in Brazil, 2009, SAGE, с.81

[2] Hellman, H., Jaakkola, M., Salokangas, R., Cultural journalism in the Nordic Countries, From culture wars to combat games, 2017, G., Nordicom, p.51

[3] Golin, G., Cardoso, E., Cultural journalism in Brazil, 2009, SAGE, p. 69

[4] Филева, П., Медийна икономика, 2017, УИ “Св. Климент Охридски, с.60-61

[5] Дерменджиева, Г. Онлайн журналистика. 2012, С., УИ „Св. Климен Охридски“, с.171-174

[6] Данните са от собствено анкетно проучване на автора, проведено през периода октомври 2017г. – март 2018 г.

[7] Данните са от собствено анкетно проучване на автора, проведено през периода октомври 2017г. – март 2018 г.

[8] Пак там

[9] Данните са от собствено анкетно проучване на автора, проведено през периода октомври 2017г. – март 2018 г.

[10] Omma, Държавите с най-добър и с най-лош интернет в света, Достъпно на: https://www.bloombergtv.bg/novini/2017-08-02/darzhavite-s-nay-dobar-i-s-nay-losh-internet-v-sveta, [Посетен на 24.05.2019]

[11] Gemius, Who are the internet users in selected European countries? https://www.gemius.com/advertisers-news/gemius-who-are-the-internet-users-in-selected-european-countries.html, [Посетен на 24.05.2019]

[12] Собствено интервю на автора

[13] Данните са от собствено анкетно проучване на автора, проведено през периода октомври 2017г. – март 2018 г.

[14] Пак там

[15] Собствено интервю на автора

[16] Пак там

[17] Данните са от собствено анкетно проучване на автора, проведено през периода октомври 2017г. – март 2018 г.

[18] Пак там

[19] Собствено интервю на автора

[20] Данните са от собствено анкетно проучване на автора, проведено през периода октомври 2017г. – март 2018 г.

[21] Пак там