Наградата „Пулицър“ за карикатура – критерии, тематика, влияние на епохата

Петър Шойлев
Докторант, ФЖМК

Наградата „Пулицър” е американска награда за журналистика, литература и музика, а от 1922 г. и за карикатура, и е с най-прeстижно значение всред тези среди. Тя носи името на Джоузеф Пулицър и се връчва за качествена (вестникарска и онлайн) журналистика, литературни достижения и музикални произведения, както и редакционни и самостоятелни карикатури. Наградата „Пулицър” и стипендия, основана от Колумбийския университет според завещанието на Джоузеф Пулицър, се награждава от Университета по препоръките на Борда на наградата „Пулицър“. Той се събира два пъти годишно. Има 22 категории в цялата гама на журнализма, книгите, драмата и музиката. Наградите се обявяват през пролетта. 

Първото връчване на наградата „Пулицър” в четири различни категории, а именно: репортаж, редакционна статия, книга по история на САЩ и биографическо произведение, се е състояло на 04.06.1917 г.

Основателят на наградата, Джоузеф Пулицър, считал жанра карикатура като възможност авторът да изрази своето мнение чрез текст и рисунка едноврменно. Първоначално наградата е била без номинация на карикатури, но пет години по-късно, по настояване на Джоузеф Пулицър-младши, тя започва да се дава и за карикатура. Наградата преди всичко е била насочена към работи в американски печатни издания, в които ясно се е откроявала идеята на автора, въз основа на качествен рисунък и съответен графически израз, чрез който по сатиричен начин да се допринасе за корекция в някои области на развитие на обществото. През 2007 г. са дали премия за проект, който съдържал освен рисунък и анимация, а това вече е оформило ново виждане в областта на този жанр на журналистиката за двоен формат.

За определяне на носителите на наградата са се обсъждали повече от 2500 работи от представително жури в състав от 102 човека и се подбирали трима номинирани финалисти от всяка категория, като борда преценявал и решавал кой печели наградата за съответната година. Журито за отделните категории са били в състав от три, пет и седем човека, избрани от представителното жури от 102 човека. До момента са раздадени 94 награди за карикатура, като за пет години, а именно 1923, 1936, 1960, 1965 и 1973 те не са връчвани.

Можем да изредим имената на карикатуристите, които последователно от 2003 до 2020 г. са получили наградата: Ен Телнес, Клей Бенет, Дейвид Хорси, Мат Девос, Ник Андерсон, Майк Ликович, Уолт Хенделсмен, Майкъл Рамирес, Стив Брин, Марк Фиоре, Майк Киф, Мат Вуркер, Стив Сак, Кевин Сайрес, Адам Зиглис, Джек Оман, Джим Морен, Джейк Хелперн и Майкъл Слоун заедно, Дарин Бел и Бари Блит.

За да ни стане ясно как са подбирани тези карикатури и карикатуристи нека вземем за пример някои от тези награди, за годините, които определихме. Кевин Сайрес е получил приза през 2014 г. Неговата награда е претеглена през следните критерии: оригиналност, ефективност, качество, послание, мисъл, рисуваща с остър ум и в смел художествен стил. Тейлър Батън казва за Сайрес, “С една карикатура информира колкото статия с 700 думи”^[1].

Марк Фиори от The Wall Street Journal, наричан “безспорния гуру на формата”, е излъчен през 2010 г. като журито определя Марк Фиори заради “хапливото му остроумие, обширни изследвания и способността да поставя сложни въпроси (на уеб сайта) с висок стандарт на на коментара”. И тук можем да добавим, че значението на тази награда е решаващо, когато трябва да поместим карикатура от такъв призьор, какъвто е случаят с отказ на Аpple да публикува Марк Фиори и как след наградата му сам го търси за това.

През 2020 г. наградата я получава Бари Блит сътрудник в “Тhe New Yorker”. Tя е за работа, която остракира персоналните и политическите излъчвания от Тръмп и Белия дом с измамно сладък акварел и привидно леко окаритуряване. Тук останалите двама финалисти Лало Алкараз и Мат Борс също блестят със своите карикатури. Мат Борс е два пъти финалист за „Пулицър”. През 2012 и 2020 г. той е рядко срещан автор от тези, които са преплели успешно работата си и политиката. Във времето, когато много художници се мъчат да останат неутрални, колкото е възможно, Борс продължава да засяга най -наболелите теми на американския социален и политически живот. Другият финалист Алкараз казва: “Аз чувствам отговорност към моя занаят и моята професия. Аз имам чувство за дълг. Рисуването на политическа карикатура е съвсем същото да изложиш положително изображение за дете, което да я види в анимацията. По-евтино от терапията, политическите карикатури имат възможността да грабнат вниманието, което само думите не могат,” и по нататък казва, “че неговото използване на сарказъм, ирония и хумор е много достъпен език”^[2].

Тази карикатура има социално-политически ефект. Тя показва бурята, която бушува в света, Белият дом потъва във водата, но това не пречи на Доналд Тръмп да размахва табела с надпис – “Постройте стената”.

Тук карикатуристът иска да покаже, че когато имаш много по-важни проблеми за решаване вътре в страната, не може да се фокусираш върху недомислена идея за строеж на стена по границата си с Мексико. Това показва, че управляващите не степенуват по значение за обществото проблемите, а се захващат с неща, които не са нужни за момента.

През 2016 г. наградата е за Жак Оман от “The Sacramento Bee”. Подгласници са му Мат Дейвис от “Newsday Long Island NY” и Стив Сакъл от “Star Tribune”. За карикатури, които предават тъжна перспектива, чрез софистичен стил, който комбинира работа с удебелена линия с фин цвят и текстура.

Фокусът в тази карикатура е върху свободата на карикатуристите да рисуват сатирично различни аспекти от обикновения живот. Всеки един аспект трябва да бъде разглеждат през призмата на етиката и морала. Но това по никакъв начин не означава, че трябва някой може да диктува какво са окарикатурява и какво не.

Възниква въпросът има ли теми, които могат да бъдат засегнати. Отговорът не е еднозначен. Това ще зависи от начина на изобразяване и как са засегнати отделните присъстващи елементи в него.

За хубави и смели редакционни карикатури, които говорят за проблеми, засягащи обезправени общества, извикване на лъжи, лицемерие и измами в политическия смут в обкръжението на Тръмповата администрация, се връчва награда за 2019 г. на Дарин Бел, карикатурист на свободна практика, а останалите финалисти са Кен Фишер, художник, Рубен Болинг, на свободна практика.

Карикатурата се опитва да представи, когато има разследвания по дадени мащабни корупционни или финансови злоупотреби как разследването осветява това. Всичко потъва в черна дупка и на края остава едно голямо нищо. Колко близко е това и до нашата действителност всеки може да определи.

През 2017 г. Джим Морин от “Miami Herald” я получава. С него се състезават Джен Соренсен, карикатурист на свободна практика, и Стив Сак от “Star Tribune”. Mотивите на журито за печелившия са “за редакционни карикатури, които са с остри перспективи, чрез безупречен артистизъм, хаплива проза и свежо остроумие.”^[3]

Водната криза във Флинт, Мичиган е изключително важно и социално значимо събитие, започнало през 2014 г. и завършило през 2019 г., което показва, че понякога, когато искаме да спестим от бюджета на града, като сменим източника на питейната вода с друг, трябва внимателно да преценим, какви могат да са последствията от това. Събитието е отразено от журналистите-карикатуристи и ние разглеждаме карикатура спечелила наградата Пулицер, в която проличава гражданската социална ангажираност и ролята на политиците с техните лъжи в този акт.

В карикатурата балоните с надписите “Аз имам стомашни болки, гадене и повръщане, главоболие, депресия, неразположение” на седящия в кабинета на доктора пациент и отговора на същия “Напълно нормални симпотми след слушането на политическите лъжи относно отряването на вашата вода”. Докторът държи рамка с текст “оловни симптоми”, който дава възможност за ясни размишления относно важния проблем за хората.

През 2018 г. “New York Times” получава наградата за карикатурите, поместени в него от писателя на свободна практика Джейк Халперн и карикатуриста на свободна практика Майкъл Слоун за бежанците и страхът им от депортация. Обосновката за приза е “за една емоционална въодушевена серия, говоряща чрез графична, разказна форма, която хроникира ежедневната борба на една реално живееща фамилия бежанци и техният страх от депортиране.”^[4].

Ако се върнем отново и направим един преглед на характера на печелившите карикатури от началото до днешни дни, но сега да се спрем само на някой от тях с подчертан политически нюанс характизиращ епохата, ще установим следното: те отразяват реално епохата и политическите събития по това време, дават насока за размишления.

Първата карикатура, спечелила „Пулицър”, е “По пътя към Москва”. Тя е черно-бяла и е отпечатена в “New York World “ през 1922 г. Нейн автор е Роллин Кирби. Друга е “Новости от външния свят” в същия вестник, от същия автор, но годината е 1925 г. и за трети път през 1929 г. Кирби печели с карикатурата “Таммани “, касаеща корупцията. И тези карикатури са черно бели. Даваме този пример, защото трябва да отбележим, че някои карикатуристи са печелили наградата по два пъти и по три пъти.

“По пътя към Москва” се очертава как Смъртта води шествието от хора към Москва. Започването на гражданска война предизвиква даването на милионни жертви. Във войната през годините 1920, 21, 22, 23 между бели и червени и разни фракции се стига от 7 000 000 до 12 000 000 жертви. Това не можеше да се отмине без отбелязването му от журналистите-карикатуристи.

“News From the Outside World” третира създаването на “Лигата на нациите” и отношението към нея на САЩ, Русия, Мексико. Колко е трудно да извървиш пътя до взаимно съгласие и разбирателство.

“Tammani” представя Републиканската партия, като лицемерна за порицанието на Демократичната Таммани хол машина, докато много републиканци са извършили корупционни действия.

Друг аспект е икономиката и третият свят. Джон Макатчон от “Chicago Tribune “ през 1932 г. печели с карикатурата “Мъдрият икономист задава въпрос”, а следващата 1933 г. Х.М.Талбурт от “Washington Daily News” e призьор с карикатурата “Светлина от Азия”

“A wise economist asks a question”– показва безпаричен мъж на пейка в парк и към него надпис “жертва на банков фалит”, а катерица го пита “защо не е съхранил своите пари “, на което той отвръща “аз го направих”.

Катериците са животни, които събират ядки и семена през есента за да ги имат през дългата зима. Но тук в случая банковите фалити в САЩ, поради паника или липса на доверие в стабилноста на финансовата систама, респективно банките довежда до намаляването на инвестициите и нарастване на оттеглянето на финансовите ресурси. Голямата депресия в САЩ започнала през 1929 г. предизвика взимането на мерки за стабилизиране на финансовия пазар и през 1933 г. Конгресът и президентът Франклин Рузвелт създават Федерална депозитна застрахователна корпорация (“FDIC”), която да гарантира депозите и да осигури стабилност на публичното доверие в банковата национална система.

“The light of Asia” засега агресията на отделните страни спрямо други такива. В случая това е японската агресия в Азия и явното пренебрежение към Лигата на нациите, относно договорът за девет сили от 1922 г. и Пакта на Kollogy – Briand от 1928 г.

Втората световна война също е в полезрението на политическите изяви на карикатуристите. През 1938 г. Вон Шумейкер от “Chicago Daily News” получава наградата за карикатурата “Път назад”. А през 1942 г. Герберт Блок от “Newspaper Enterprise Association” печели с карикатурата “Британски самолет”.

В “Път назад” се коментира надвисналата заплаха от втората световна война. Нужно е да знаеш на къде вървиш. Към мир или към война. Светът казва на войника “Ти си тръгнал по погрешен път” и тук възниква въпросът дали това ще го спре.

В “ Британски самолет “Франция е окупирана от Германия. Свободолюбивия френски народ не е безучастен в съпротивата срещу окупацията. Жената и двамата мъже с присмех гледат немския войник, който се чуди какъв самолет лети над главата му. Французите знаят че не са сами в тази война и рано или късно краят ще бъде добър за тях. Немците също знаят какво ги чака. Но не обикновените хора решават това , а техните водачи за съжаление. Отново карикатуристите са на своя пост за гражданска отговорност и порицание на войната, когато се води от нехуманни причини.

Ако направим един преглед на получилите наградата карикатури за периода 2003-2020 г.,за които имаме данни, въз основа на какви критерии са подбрани, ще установим, че това са предимно такива, които имат следните характерни особености:

• за изразителни карикатури или сбор от карикатури, оригинални по замисъл, ефективни по качество на рисунъка, отличителни комбинации на цвят и текст публикувани като рисунка, анимация или и двете;
• мощни карикатури с масив от проблеми, рисувани със семпъл, но и с пронизващ стил;
• впечатляващо използване на всякакви апликации, оформени ярко и изтънчено;
• провокативни карикатури, разчитащи на оригинален хумор и детайлни, майсторски изпълнения;
• гъвкава употреба на класически стил, за да създаде възможност на читателя за широк диапазон на яснота, мощ и хумор;
• ухапващо остроумие, разщиряващо изследване и способност да дистилират зададени въпроси при висок стандарт на една форма на коментарии;
• широко вариращи карикатури, които използват експресивен стил да изпратят силно остроумни съобщения;
• последователно свежи, смешни,, запомнящи се карикатури, осмиващи партизанския конфликт, погълнал Вашингтон;
• отличителен стил и чувство за хумор;
• рисунък със свеж, оригинален стил и палитра от теми;
• необикновен графичен стил, който поражда екстраординерно красноречиво и мощно съобщение;
• мощно въображение чрез което да свърже читателя през предаване на слоеве от смисловна информация с малко думи, чрез карикатурите;
• разнообразна колекция от карикатури, използваща оригинален стил и ясни идеи, непозволяващи погрешна интерпретация;
• говорящо провокативно карикатури с остър хумор и смел артистичен стил;
• карикатури за предаване на искрено послание със софистичен стил, в комбинация на открояваща се работа с финес и текстура;
• редакционни карикатури, изпращащи остри, перспективни съобщения с безупречни артисизъм, хапеща проза и свежо остоумие;
• емоционални, мощни серии в графични форми за бежанците;
• хубави, смели, редакционни карикатури за обезправени общности;
• измамно сладък акварел и привидно нежни карикатури.

Ако обобщим можем да кажем:

• те са дълбоко проницателни с характерен стил;
• нарисувани са в свеж и оригинален подход;
• имат необикновен графически израз, който предава силно съобщение;
• те са впечатляващи карикатури на различна тематика;
• те са остра карикатура с хумористична анимация;
• провокационни, оригинални и аналитични;
• за умело използване на класическия стил, но в резултат карикатури с увлекателен хумор, находчивост и енергия;
• за улавяне на съвременните проблемипрез прецизно остроумие и подходяща карикатурна реализация;
• за свежи, забавни,запомнящи се карикатури;
• за разнообразни колекции от карикатури с остроумни идеи и открояваща се гледна точка на автора.

За да завършим да се спрем на ТЕД шоуто на Патрик Шапат, който още през 2010 г. казва: “Последните 15 години това е бъдещето на журналистиката. Хуморът е добър начин да се обърне внимание на сериозните неща. Карикатурите могат да се използват като оръжие.” На 10 юни 2019 г. той прибавя, “Това е изкуство на зрителния коментар и е по-нужно от всякога, както и хуморът.”^[5]

The Pulitzer Prize for cartooning – criteria, subject matter, influence of the era

Petar Shoylev
Doctoral Student, FJMC 

Summary: This work reviews the development of cartoons over time the inception of the award, seen through the prism of the criteria for selection of the Pulitzer Award-winning cartoon, as well as the topics and epoch corresponding to the same. The style of award-winning cartoonists and the depiction technique are characterised. Conclusions about the quality of the participants are made.

 Keywords: Pulitzer Prize, caricature, newspapers, cartoonist, jury, relevance, evaluation.

Библиография 

ВЛАДОВА, Имелда. “Карикатурата на международна тематика на тема “Наградата Пулицър за издателска карикатура през 2013 г. – карикатурист Кевин Сайърс”. СУ ФЖМК, Февруари 2015 г.

CHAPPATTE, Patrick. TED Global 2010 – The power of cartoons. Available from: https://www.ted.com/talks/patrick_chappatte_the_power_of_cartoons?language=en

Pulitzer Prize for Editorial Cartooning. Wikipedia. Available from: https://en.wikipedia.org/wiki/Pulitzer_Prize_for_Editorial_Cartooning

The Pulitzer Official Website. Available from: https://www.pulitzer.org

Бележки

^[1] WASHBURN, Mark. Observer cartoonist Kevin Siers wins Pulitzer Prize. The Herlad, April 14,2015. Available from: https://www.heraldonline.com/latest-news/article11554325.html (посетена на 19.02.2021 г.)

^[2] GUADALUPE, Patricia. Latino cartoonist Lalo Alcaraz is on a mission to defeat Trump in November. NBC News, Oct 5, 2020. Available from: https://www.nbcnews.com/news/latino/latino-cartoonist-lalo-alcaraz-mission-defeat-trump-november-n1241878

^[3] 2017 Pulitzer Prize for Editorial Cartooning. 22.01.2021. Wikipedia. Available from: https://en.wikipedia.org/wiki/2017_Pulitzer_Prize

^[4] 2018 Pulitzer Prize for Editorial Cartooning. 22.01.2021. Wikipedia. Available from:. https://en.wikipedia.org/wiki/2018_Pulitzer_Prize

^[5] CHAPPATTE, Patrick. TED Global 2010 – The power of cartoons. Available from: https://www.ted.com/talks/patrick_chappatte_the_power_of_cartoons?language=en