Съвременната информационна среда: Трансформации и перспективи

Проф. д-р Лилия Райчева*
ФЖМК

В процеса на интензивни социални, икономически и технологични трансформации се променя и самата парадигма за медиите. Те стават конвергентни явления – по отношение на съдържанието, на неговото производство и разпространение. Променят се и аудиториите – от масови към индивидуализирани, от пасивни – към активни. Във важни документи на Съвета на Европа е очертана необходимостта от осъвременяване на актуализиране на схващанията за същността на медийната среда и от изработка на ново понятия за медиите, което да включва и основни фактори, значими за съхраняването на обществения интерес.

Ключови думи: медии, блогосфера, медийна екосистема, обществен интерес

„Нашият живот е хибрид между виртуалното и физическото пространство”, отбелязва Мануел Кастелс на втория международен форум „Медиите на бъдещето”, проведен в РИА „Новости” през 2012 г.

И наистина, съвременното човечество е изправено пред нов стадий в своето развитие. Този път местните особености, локалните интереси са функция от общите цели и задачи на глобалните процеси, които нямат идеологическа основа. Съвременните глобализационни процеси очевидно няма как да не бъдат повлияни от многопосочността на информационните и комуникационните технологии.

В хипермодерното време, когато технологиите революционизират културата и тя „вече не е в представянията, а в обектите, марките и технологиите на информационното общество”[1], информацията и комуникацията определят параметрите на новото „медийно” общество. Краят на Студената война, икономическата експанзия на Далечния изток, конвергенцията, интернет са все фактори, повлияли на промените в медийната система, наравно с политическите ценности, културните традиции, обществените нагласи и професионалните рефлекси в отделните държави. Към тези фактори се отнасят и структурите на собственост, производството и потреблението на медийните продукти. Глобализационните процеси, интернет, широколентовите технологии, конвергенцията са сред основните жалони, очертаващи параметрите на развитието на човечеството през ХХІ век. Те са и тези жалони, които маркират основата на социалните трансформации.

Свидетели сме на важна трансформация и в медийната среда. Вече повече от две десетилетия се открояват основните тенденции в развитието на съвременните комуникационни процеси: технологична конвергенция; медийна и комуникационна транснационализация; размиване на границите между търговската и обществената територия; потребителско отношение с цел манипулация на аудиториите; фрагментация и специализация на потребителите на медийно съдържание; жанрова хибридизация и др.

Днес тази трансформация се катализира от възможностите на блогосферата и социалните мрежи, на мобилните информационни и комуникационни технологии, което води и до промяна на основите на парадигмата за медиите – от средства за масова информация към средства за индивидуални медийни услуги. Те пък се включват в палитрата на услугите от облачните технологии от Web 2.0, които трасират пътищата за прилагането на нови бизнес модели и за разширяване на мрежовите възможности за използване на информационните системи. Всички тези развития предефинират много от традиционните параметри на комуникационния процес.

В този смисъл съвременната медийна практика все повече опровергава теоретичнитe постулати, които посочват каква би следвало да е журналистиката, вместо да анализират каква всъщност е тя и да посочват бъдещото й развитие. Изследователите не могат да предоставят категорични отговори в каква степен комерсиализацията или политическата обвързаност подкрепят или подриват независимостта на медиите. И в този контекст – дали многообразието от гласове в плуралистичното общество е по-добре защитено чрез медийна система с външен или с вътрешен плурализъм.

Тъкмо на тази база в опита си да анализира процесите към трансформация на медийната среда в страните от Централна и Източна Европа Карол Якубович посочва разликите в същността и скоростта на промените в отделните държави. Общото е, че медиите твърде дълго не могат да се еманципират от политическия елит, а журналистите – да се професионализират. В резултат на тези дефицити страда целият процес на социална трансформация[2].

В търсене на точното им място върху медийната карта, през 2008 г. Карол Якубович очертава  четири групи от анализираните 26 в Централна и Източна Европа страни по отношение на развитието на обществените медии: конкурентни демокрации (Чехия, Словения, Унгария, Полша, Литва, Естония, Латвия), концентрирани политически режими (Словакия, България, Румъния, Украйна, Русия, Хърватия, Молдавия, Киргизия), разкъсвани от войни режими (Армения, Албания, Грузия, Бивша югославска репубрика Макединя, Азербайджан, Таджикистан, Босна-Херцеговина), неконкурентни политически режими (Казахстан, Узбекистан, Беларус, Туркменистан)[3].

През 2015 г. Богуслава Добек-Островска класифицира медиите в Централна и Източна Европа в четири модела: либерално-хибриден (Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения), за който са характерни свободни медии, с признаци на хибридизация и консолидация; политизиран: (България, Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия), при който медиите са частично свободни, съществува политически плурализъм, но и политизация; медии в преход (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Молдова, Черна гора и Украйна) с частично свободни медии, силна политизация и неясни политико-бизнес отношения и авторитарен (Беларус и Русия), при който медиите не са свободни и функционират при изключително ограничаващ режим с държавно контролирана цензура[4].

Във времето на интензивни социални, икономически и технологични трансформации няма как да не се променя и самата парадигма за медиите. В съвременността те стават конвергентни явления – по отношение и на съдържанието, и на неговото производство и разпространение. Технологично се размиват границите между традиционните медии в онлайн пространството. Основните правила и практики за финансиране се изместват от нови. Разместват се границите между журналистика, връзки с обществеността и реклама. Социополитическият дневен ред, законодателството и регулацията  диктуват нови вектори както в медийните системи, така и във възприятието на съдържанието и в съучастието в неговото създаване. Променят се и аудиториите – от масови към индивидуализирани, от пасивни – към активни. Все по-голямо значение в тази ситуация придобиват съхраняването на свободата на изказ и достъпът до информация, плурализмът на мнения и разнообразието на съдържание, професионалните стандарти и журналистическата етика, прозрачността на собственост и отчетността пред аудиториите; закрилата на малолетните и уязвимите социални групи; сътрудничеството между регулация, саморегулация и корегулация; значимостта на обществените медии.

 В приетата през 2011 г. от Съвета на Европа Препоръка Към ново понятие за медиите са очертани основните насоки към осъвременяване на схващанията за същността на медийната среда. Сред тях от особена значимост са характеристиките на съвременната медийна екосистема, т. е. на връзката между блоговете и традиционната журналистика. В Резолюцията от 2009 г. на министрите на държавите членки по въпросите на медиите и новите комуникационни услуги, предхождаща Препоръката, на държавите членки се предписва „да приемат ново, широко понятие за медиите, което обхваща всички участници, ангажирани с производството и разпространението на съдържание (например информация, анализ, коментари, мнение, образование, култура, изкуство и забавление чрез текстуална, аудио, визуална, аудиовизуална или друга форма) и приложенията, които са предназначени да улеснят интерактивната масова комуникация (например социалните мрежи) или на други широки по мащаб интерактивни практики, основаващи се на съдържание (например игрите в мрежата), насочени към потенциално големи групи от хора, като запазват (във всички изброени случаи)  редакционния контрол или наблюдение върху съдържанието”[5].

 Променящите се медии в съвременната комуникационна среда идентифицират ключови трансформации в сложните си взаимоотношения със социалните, културните и политическите нагласи на техните публики: от индивидуалното, през формалното общуване до формирането на глобализираната им интегрирана идентичност. Параметрите на съдържанието се изместват от плоскостта на информацията, образованието и развлечението в традиционните медии – към синтеза от информация, комуникация и услуга в новите медии. Нещо повече, ако съдържанието в традиционните медии е разграничено от търговските съобщения, при новите те са взаимообвързани. Качеството на самото съдържание в печата, радиото и телевизията се отличава с креативни и естетически параметри, претендиращи за жалониращ характер, докато в интернет средата като че ли най-същественото е то да бъде непрекъснато обновявано. Защото, ако при традиционните медии комуникацията е предимно еднопосочна, линейна, т. е. масова, при новите медии тя е двупосочна, индивдуализирана, интерактивна, избирателно-пожелателна – нелинейна. Аудиторията също се трансформира – от масова, разпръсната, хетерогенна, анонимна и лесно манипулируема при традиционните медии, при новите медии тя може да варира от глобализирана до индивидуализирана, потенциално хомогенизирана, интерактивна, способна на бърза реакция и вследствие на това – по-резистентна към манипулацията.

Сред множеството определения за медия преобладава това, което я дефинира като средство за пренос на информация към множество реципиенти. Тук се включват не само традиционните масмедии – радио, телевизия, печат, но и филми, книги, дискове, продукти с услуги на широколентовите технологии и интернет и т. н.[6]

Особеностите на съвременната информационна и комуникационна среда предполагат трансформация в схващането за медиите. В пространния си доклад пред Конференцията на министрите, отговарящи за медиите и за новите комуникационни услуги, организирана от Генералната дирекция по правата на човека и правните въпроси на Съвета на Европа през 2009 г., Карол Якубович обръща внимание на еволюцията в концепцията за медиите.

Така в Препоръка № R (99) 15 на  Комитета на министрите на държавите-членки относно мерките за медийното отразяване на избирателните кампании медиите са само печатни и електронни[7].

След по-малко от десетилетие в сходна Препоръка – CM/Rec (2007) 15 на Комитета на министрите до държавите-членки относно мерките за медийното отразяване на избирателните кампании, е отделено специално място за изясняване на термина „медии”. Този термин „се отнася до тези, които отговарят за периодичното създаване на информация и съдържание и за тяхното разпространение и имат редакционна отговорност за тях, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им, като информацията и съдържанието са предназначени за значителна част от публиката и могат да имат ясно въздействие върху нея. Те биха могли  да обхващат печатните медии (вестници, периодични издания), медии, разпространявани от електронни комуникационни мрежи, като например електронните медии (радио, телевизия и други линейни аудиовизуални медийни услуги), новинарски услуги он-лайн (като он-лайн издания на вестници и информационни бюлетини), както и не-линейни аудиовизуални медийни услуги (като телевизия по поръчка)”.[8]

Директивата за аудиовизуални медийни услуги в търсенето на ново, по-пространно, технологично неутрално определение за медията отделя значително място за дефинирането на линейните и нелинейните аудио-визуални медийни услуги. Определението е реципирано и от българския Закон за радиото и телевизията.

Съгласно тези два акта, медийна услуга е тази услуга, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудио-визуални предавания/радиопредавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни съобщителни мрежи.

Линейни са медийните услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за едновременно гледане/слушане на предавания въз основа на програмна схема.

Нелинейни (медийни услуги по заявка) са медийните услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за гледане/слушане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги[9].

Осмислянето и прилагането на медийните конструкти във всекидневния живот отдавна е в полезрението на изследователите.

Денис МакКуейл очертава главните структуроопределящи условия за свободна и здравословна медийна среда: отсъствие на цензура, разрешителни или други контролни мехнизми, упражнявани от изпълнителната власт; равни възможности на всички граждани за достъп до медиите; независимост от контрол или намеса на собственици, на политически или икономически интереси; конкурентност на системата с ограничения за концентрация и крос-медийна собственост; свобода на медиите за придобиване на информация от надеждни източници.[10]

Мануел Кастелс твърди, че „от една страна, медиите трябва да са близо до политиката и управлението – достатъчно близо, че да имат достъп до информация, да се облагодетелстват от регулациите и в много страни – да получават съществени субсидии. От друга страна, те трябва да са достатъчно неутрални и дистанцирани, за да поддържат достоверността си и да са посредниците между гражданите и партиите в производството и потреблението на информационните потоци и образи, намиращи се в ядрото на формирането на общественото мнение, гласуването и политическото вземане на решения”[11].

С развитието на второто поколение на уеб базирани услуги Web 2.0, включващо социални мрежи, блогове, фолксномии и други инструменти за комуникация за съвместна работа и обмен между потребителите, взаимодействието и съучастието между множеството нови индивидуални производители на съдържание нараства лавинообразно. Предоставяйки практически неограничена възможност за коментари и разнообразие от алтернативни източници, те сериозно навлизат в територията на аудиторията на традиционните доставчици на медийни услуги. В търсенето на баланса между различните платформи предстои да се очертаят параметрите на техните взаимовлияния с обществото.

В ситуацията на многоканална конвергентна и кросмедийна среда аудиторията приема аудио-визия от различни, взаимодействащи си носители. Различни са и условията на възприятие на макар и сходно, съдържание, предлагано чрез линейни или нелинейни услуги. Качествените и количествените подходи в процеса на организация и разпространение на това съдържание, както и в генерирането на неговите публики също се различават. Изобилието от предлаганата разнообразна информация предполага гъвкава всекидневна реакция не само по отношение на самото съдържание, но и на начините, по които то се комуникира и към по-компактната, и към индивидуалната аудитория. Разположена в полето на технологичните иновации, компютърно опосредстваната комуникация и социалните мрежи, медийната конвергенция оттласква гражданското участие и транснационалните културни диалози от ареала на масовата насоченост към индивидуалното общуване.

Хибридизацията е важен белег за медиите като част от съвременната комуникационна среда – посланията на търговските медии се преплитат с тези на обществените, всекидневните теми  се разискват както в  популярни, така и в специализирани форми, размива се границата между фикция и действителност. Риалити форматите нагледно демонстрират тази тенденция. Диверсификацията на аудио-визията в интернет средата чрез жанрова смесица във форуми, блогове, сайтове за социални мрежи и др. подобни и дифузията й с конвенционалната телевизия е в основата на разноаспектния анализ на хибридните продукти, необходим както за създателите на съдържание и неговите потребители, така и за формиране на стратегически медийни политики.

Разпънати между комерсиалното и политическото и сковани от спецификата на външната си форма, традиционните медии постепенно, но неотклонно отстъпват аудиторията си на интернет средата. А тя се променя генеалогично.

Карол Якубович структурира разсъжденията си за ново понятие на медиите в три посоки:

– с цифровизацията всички медии ще се трансформират в конвергентни, разпространявани чрез широколентови мрежи. Традиционните медии няма да бъдат изместени или да изчезнат, но ще се появят в нова форма, като източник на съдържание, достъпно чрез широколентов интернет или чрез други широколентови мрежи;

– в съвременния комуникационен пейзаж се появяват нови типове комуникатори, които могат да участват в публичната комуникация благодарениe на интернет в глобален мащаб. Трябва да се прецени доколко те и съдържанието, което разпространяват, могат да бъдат припознати като медии. От една страна, политически, социални, икономически, спортни и други формации могат да станат доставчици на съдържание и без посредничеството на традиционните медии да стигат до аудиторията. От друга, медийното или подобното на медийно съдържание може да се разпространява от непрофесионални създатели на съдържание (като блогърите) или от нови посредници (доставчици на интернет услуги, търсачки, генератори на съдържание и др.);

– медийните или подобните на медийни дейности, извършвани от не-медийни структури, могат да станат комуникационен двигател за непрофесионални създатели на съдържание, като в случая с „гражданските журналисти”, осланящи се на професионални редактори за гарантиране на журналистическите стандарти и етика[12].

Бързото развитие на информационните и комуникационните технологии изпреварва нормативната уредба, регулаторната практика и теоретичното осмисляне на процесите в медийната трансформация. Новата „мозаична култура” по Тофлър се характеризира с демасифициране на медиите, с демасифициране на самото общество[13]. Става все по-трудно в новото „хиперпространство” да се защитават такива демократични завоевания като разнообразие на информационните източници и плурализъм на мненията, възможност за информиран електорален избор, закрила на малолетните и непълнолетните от неподходящо за тях съдържание. Съхраняването у единицата в тълпата на чувството за индивидуалност, както и развитието на възможностите за свободен избор стават едни от най-важните мисии на хипермодерна. Създава се нова, виртуална, онлайн култура, която поради интерактивната си природа действа универсализиращо и интегриращо, но същевременно тя оказва алиениращо и ограничаващо въздействие върху хората, разрушавайки „живото” общуване.

През последните години се открояват няколко важни тенденции в съвременната медийна среда, обуславящи кризата в идентичността на традиционната журналистика:

– технологични: Транснационалната промяна на форматите и динамиката в развитието на технологиите неминуемо влияят и върху трансформациите на практиките при създаване на съдържание и моделите на неговото възприятие. Към спецификата на отделните медии се прибавя и дискурсът на платформите, по които се осъществява разпространяването на техните съобщения. Територията на разпространението на аудио-визуално съдържание ще продължи да се разширява чрез различни комуникационни платформи в разнообразни хибридни форми: медийни, подобни на медиите, личностни, корпоративни и др.;

– икономически: С повишения интерес на потребителите към онлайн съдържание печалбите от реклама се ограничават и финансирането на медиите изпитва критични трудности. Те са принудени да орязват бюджетите си за по-трудоемки и скъпоструващи проекти като, например, такива за качествена документалистика, сериозна публицистика или разследваща журналистика. В ход е вертикална, хоризонтална и кросмедийна конвергенция на бизнесмоделите. Конвергенцията на производство и разпространение на аудио-визуално съдържание, както и появата на нов тип комуникатори ще стимулира развитието на нови бизнес модели;

– социални: технологичните нововъведения ще породят необходимостта от по-сериозна защита на основните права и свободи на гражданите (достъп до информация, свобода на изказ, разнообразие на източниците, плурализъм на гледните точки, закрила на малолетните и непълнолетните и др.), на професионалните и етичните журналистически стандарти (осигуряване на информиран избор в електорални кампании, недопускане на език на омразата и нарушаване на личната неприкосновеност и др.). Големи масиви от трудни за достъп или класифицирани данни от различни източници се разпространяват свободно в социалните мрежи. Джулиан Асанж и Едуард Сноудън разбиват представата за конвенционалния поток на информация, навлизайки директно в строго охранявани институционални територии. Поколенията на т. нар. цифрови туземци Y и Z, т. е. на родените според класификацията на Марк МакКриндъл след 80-те години на ХХ век, диктуват новите вектори на комуникационния процес и на потреблението на технологичните платформи в него. Същевременно съзряването на тъкмо тези поколения у нас съвпада и с преходния период в страната ни. Те са изправени пред предизвикателствата на двояка трансформация – технологична и социално-политическа, с произтичащите икономически и културни последици. Нямайки житейски опит, а и достатъчно познания за предишната система и израснали в ескалацията на комуникационни нововъведения, за младите хора виртуалната реалност на социалните мрежи с нейната хипертекстуалност, мултимедийност и интерактивност е по-близка до действителната.

– професионални: полифункционалните изисквания към журналистите, действащи в средата на конвергентни медии, ще се повишават. Прилагането на информационните и комуникационните технологии ще доведе до по-нататъшното развитие на медийната екосистема, т. е. до дифузия на блоговете с жанровете на традиционната журналистика. Новите приложения ще улеснят потребителите в създаване на аудио-визуално съдържание за телевизията като протребители, а това ще повлияе на редакционната организация и практика и ще усили демократизацията на информационния обмен. Свободата на словото в Интернет става ключов фактор. Полето на професионалната журналистика все по-трудно устоява на агресията на властите и на бизнеса. Така гражданската журналистика се заема с много повече задачи. Събрани виртуално, участниците в социалните общности се организират хоризонтално. „Мрежата”, по разбирането на Франсис Фукуяма”, е група индивидуални субекти, които споделят общи неформални норми или ценности. Мрежата се различава от йерархията, защото е основана върху общи неформални норми, а не върху формални ръководни взаимоотношения. В този смисъл мрежата може да съществува паралелно с формалната йерархия.”[14] И ако тенденцията към демасовизиране на  аудиторията на йерархичната структура на традиционните медии е очевидна, медиатизацията на онлайн изявите на хоризонтално фрагментираните публики може да варира мигновено от мащабна консолидация до пълен разпад. В условията на цифровата ера нараства ролята на активните пРотребители, които не само приемат, но и произвеждат съдържание, създавайки нови идентификационни модели. Появяват се и нови професии, изместващи традиционните редактори – журналистите-куратори обогатяват специализираното медийно съдържание. Професионалните стандарти, обаче, се минират от опасностите на Интернет измамите. Редакционната отговорност сблъсква гарантираната проверка на фактите с предизвикателствата на  фалшифицираните виртуални самоличности и техните послания.

– регулаторни: предстои все по-интензивно актуализиране на основни и изработката на нови документи, имащи отношение към функционирането на медиите в глобализиращата се  информационна и комуникационна среда. Оществената отговорност на производителите и разпространителите на аудио-визуални медийни услуги ще трябва да бъде гарантирана от повишена ефективност на обединените усилия на регулацията, саморегулацията и съвместната регулация при спазване на редакционната независимост и съхраняване на модела на обществените медии.

Динамиката на процесите в медийната система е толкова интензивна, че се оказва трудно да се установи ясна многостранна координация относно ролята ú в съвременността – дали тя е съществена част от демократичното устройство на националните държави, или е самостоятелно транс- и наднационално формирование, което действа на принципа на свободната пазарна инициатива. Или с други думи, дали медиите ще се развиват в условията на все по-засилваща се вследствие на технологичната и икономическа конвергенция дерегулация в полза на пазара или на ефективна за интересите на обществото съвместна регулация.

Modern information environment: Transformations and perspectives

Prof. Lilia Raytcheva. PhD
FJMC

Summary: The process of intense social, economic and technological transformations influences the changes in the entire media paradigm. Contemporary media are convergent phenomena – in terms of content, production and distribution. The audiences also are transforming – from mass to individualized, from passive – to active. The Council of Europe has outlined the need to modernize and update the concepts about the nature of the media environment and the proposal of a new notion for the media, which will include also as a main factor the protection of the public interest.

Key words: media, blogosphere, media ecosystem, public interest

 Бележки

Публикацията е осъществена със съдействието на Фонд „Научни изследвания”  на СУ „Св. Климент Охридски” по проект № 202/20. 04. 2015г.: Традиции и иновации в съвременния телевизионен политически маркетинг

[1] Лаш, Скот. Критика на информацията. София: ИК Кота, 2004, с. 181.

[2] Jakubowicz, Karol. Rude Awakening: Social and Media Change in Central and Eastern Europe. In: Javnost – the Public. Vol.8, 2001 (4), pp. 59-80. http://javnost-thepublic.org/article/pdf/2001/4/3

[3] Jakubowicz, Karol. Finding the Right Place on the Map: Prospects for Public Service Broadcasting in Post-Communist Countries. In: K. Jakubowicz, Sükόsd M. (eds.) Finding the Right Place on the Map. Central and Eastern European Media Change in a Global Perspective. Intellect, Bristol, UK, 2008, p. 116.

[4] Dobek-Ostrowska, Boguslawa. 25 Years after Communism: Four Models of Media and Politics in Central and Eastern Europe. In: B. Dobek-Ostrowska, M. Głowacki (eds.) Democracy and Media in Central and Eastern Europe 25 Years on. Peter Lang Edition, Wroclaw, Pl, 2015, p. 25.  

[5] Съвет на Европа (2011) Препоръка CM/Rec (2011)7 на Комитета на министрите до държавите – членки относно ново понятие за медиите. http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/Newnotionmedrec.rtf

[6] Ellmore, R. Terry.  Mass Media Dictionary. Lincolnwood, Illinois, USA: National Textbook Company, 1992, p. 356.

[7] Council of Europe. Committee of Ministers (1999) Recommendation No R (99) 15 of the Committee of ministers to member states on Measures Concerning Media Coverage of Election Campaigns. http://www.coe.int/t/dghl/standardsetting/media/doc/cm/rec(1999)015&expmem_EN.asp

[8] Съвет за електронни медии (2007) Препоръка – CM/Rec (2007) 15 на Комитета на министрите до държавите-членки относно мерките за медийното отразяване на избирателните кампании. http://www.cem.bg/cat.php?id=143

[9] Съвет за електронни медии (2010) Директива за аудиовизуални медийни услуги. http://www.cem.bg/cat.php?id=147

[10] McQuail, Denis. McQuail’s Mass Communications Theory. London: Sage Publications, 2005, p. 193.

[11] Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. София: ЛИК, 2006, с. 279.

[12] Jakubowicz, Karol. A New Notion of Media? Council of Europe Conference of Ministers Responsible for Media and New Communication Services. May 28 – 29, 2009. Reykjavik, Iceland, 2009. http://www.coe.int/t/dghl/standardsetting/media/doc/New_Notion_Media_en.pdf

[13] Тофлър, Алвин.  Третата вълна. София: Пейо К. Яворов, 1991, с. 211, 302.

[14] Фукуяма, Франсис. Големият разлом. София: РИВА, 2001, с. 201 – 211.

* Б. р. –  Публикуваме докладите от Първата национална конференция „Медиите на 21 век” на тема „Медиите: кризи vs възможности”, организирана от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Филологически факултет, Катедра „Журналистика и връзки с обществеността” на 29 октомври 2015 г.