Време е вече за ново понятие за медиите*

 Проф. д-р Лилия Райчева 

Във връзка с честването на 40-годишнината от основаването на Факултета по журналистика и масова комуникация преподаватели от профил „Телевизия” подготвят научното издание „Телевизията – академични предизвикателства и перспективи” Текстовете от сборника ще бъдат помествани първоначално онлайн на Newmedia21.eu. Изданието включва публикации, свързани с историята на Катедрата, както и текстове по актуални проблеми на съвременната телевизионна среда. Публикацията се реализира с финансовата подкрепа и в рамките на проект 51/08.05.2014 на НИС на СУ „Св. Климент Охридски” „45 години профил „Телевизия” – образование на границата на две столетия” с ръководител доц. д-р Поля Иванова.  Поредицата започва с І ЧАСТ: ТЕЛЕВИЗИОННОТО ОБРАЗОВАНИЕ – МЕДИЙНА ПАМЕТ И ПЕРСПЕКТИВИ НА РАЗВИТИЕ.

Интервю на доц. д-р Поля Иванова 

Лилия Райчева завършва първия випуск на профил „телевизия” в Катедра “Журналистика” на Факултета по славянски филологии, СУ “Св. “Климент Охридски”. Защитава докторската си дисертация на тема „Монтажът в екранната публицистика” в Катедра “Радио и телевизия” на Факултета по журналистика, МГУ “М. В. Ломоносов”, Москва. Специализира в различни университети в САЩ като стипендиант за изследователска работа по кино и телевизия на Американския съвет на научните общества, на Комисията „Фулбрайт” и на Централния европейски университет.

Започва работа като редактор в редакция “Телевизионни състезания” на Главна редакция “Музика и забава” на Българската телевизия, а от 1978 г. след конкурс започва да преподава в профил „телевизия” на Катедра “Радио и телевизия” на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски”. Избирана е за заместник-декан по научно-изследователската работа и международната дейност и за Ръководител на Катедра “Радио и телевизия”. Била е и член на Съвета за електронни медии.

Гостуващ преподавател в областта на аудиовизията е в български и чуждестранни университети. Автор и съставител е на книги (шест за ТВ състезание „Минута е много”, „Монтажът в екранната публицистаки” – 1980, „Творческият процес в телевезията” – 1991, „Феноменът телевизия” – 2013 и др.), научни статии и доклади за конференции по проблемите на медиите, както и на множество публикации в пресата и предавания в радиото и телевизията. Участва в екипите и на много предавания, сред които са и документално-публицистичните поредици “По хълмовете на времето” и “Неизвестните възможности” на Българската телевизия. Тя е създател, сценарист, продуцент и дългогодишен режисьор на телевизионното състезание “Минута е много” на БНТ.

Проф. Райчева членува в български и международни професионални организации като Съюза на българските журналисти, Българската академия на науките и изкуствата, Международната асоциация за изследвания на масовите комуникации, Международната асоциация по комуникации, Европейската асоциация за изследвания на масовите комуникации и др.

Ръководила е национални и международни медийни проекти. Участвала е като оценител на научни проекти в Петата, Шестата и Седмата рамкови програми на Европейската комисия. Представител на България и член на Управителния съвет е била в няколко Акции на Програмата за сътрудничество в областта на науките и технологиите на Европейската комисия.  Награждавана е с държавни и професионални отличия.

Проф. Райчева, идеята за този сборник е Ваша. Тойсъбира традициите,въведениот създателите на профила,както и нови медийни практики. Как се разви телевизионното образование през годините?

През емблематичната 1968-ма – годината на Деветия световен фестивал на младежта и студентите в София, на покушенията в САЩ върху бореца за гражданските права на чернокожите Мартин Лутър Кинг и по време на кандидатпрезидентската надпревара – върху сенатора Робърт Кенеди, на антиамериканските вълнения в Западна Европа заради Виетнамската война, на инвазията на страните от Варшавския договор в Чехословакия, за да задушат Пражката пролет, е възстановена закритата пет години по-рано специалност „Журналистика”. Сред двадесетте момичета и момчета, приети в този випуск на едноименната катедра от Факултета по славянски филологии, имах честа да бъда една от седмината, заедно с Явор Цаков, Мария Пеева, Светла Желязкова, Георги Сотиров, Петранка Владимирова и Ганка Манчева, които се дипломираха в първия за България профил „телевизия”. Сега броят на завършилите този профил надвишава вече хиляда.

Профилът „телевизия” е създаден едва десетина години след официалното откриване на телевизията у нас. Макар и само с няколкочасово излъчване, през 1968 г. програмата на Българската телевизия става всекидневна. Общият брой на регистрираните приемници в страната тогава надвишава половин милион.

Университетски професори с изграден академичен национален и международен авторитет и утвърдени журналисти от практиката са първите преподаватели на възстановената специалност. Връзката между малцината студенти и техните учители е изключително близка и ползотворна.

С вещина и усет към нуждите на професията проф. Михаил Минков донася школовката на Националното радио и със своя научен авторитет, продуктивен журналистически опит и организационен академичен талант съставя и академичния състав по телевизия. В тези начални години водещ атестат за всички преподаватели са техните творчески постижения и безспорен авторитет в практиката. А сетне те публикуват и своите учебници, които са основополагащи за образованието по телевизия и днес.

Режисьорът Младен Младенов – доктор на Виенския университет, изиграва ключова роля в оформянето на учебните планове на профила. От лекциите му по-късно започват да се роят нови дисциплини. Негова асистентка първоначално е доц. Лиляна Андреева с богат опит в областта на телевизионната публицистика.

След като завърших аспирантурата си във Факултета по журналистика на Московския държавен университет, по покана на проф. Минков се явих на конкурса за освободеното от нея място, а после, след първата си хабилитация, поех и дисциплината Организация и управление на телевизията.

Завършилият специалността „Журналистика” и Пражката филмова академия Илко Дундаков съставя учебната програма по кинодокументалистика – по-сетне неговото място заема абсолвентът на ВГИК Вълчан Вълчанов, който създава Университетския киновидеоцентър и учредява наградата „Горчивата чаша”. Сега дисциплината се преподава от випускника на Факултета по журналистика на Московскоя държавен университет и активен телевизионен журналист д-р Валери Маринов.

Един от майсторите на камерата на БНТ Ганчо Йотов води факултативния курс по Операторско майсторство, а говорителката Любинка Няголова – Говор пред микрофона. Сега актрисата д-р Арсения Иванова с признат опит в журналистическата гилдия води дисциплината Култура на речта.

Само шест години след възстановяването на специалността „Журналистика” тя прераства във факултет, като се обособява отделна катедра „Радио и телевизия”. За оборудването на учебно телевизионно студио са привлечени кадри на единствената тогава – националната телевизия. Инж. Никола Станев създава студиото, инж. Георги Русинов го доразвива, а сега – инж. д-р Иванка Вълова се грижи за функционирането на учебния телевизионен комплекс.

Дългогодишният кореспондент на БНТ в Москва Михаил Михайлов и операторът Емил Петров са зад камерата по време на учебните занятия. Преди време едно всеотдайно момче – Христо Янакиев, с почти никаква техника прави чудеса в монтажа, после завеждащите Учебното ТВ студио сглобяват кадрите.

Появяват се и нови дисциплини. На базата на дисертацията си създадох дисциплината Екранна изразна система. Със значимия си изследователски опит доц. Константин Ангов преподава Телевизионни системи и Художествени жанрове. Пионерът в телевизионното разпръскване у нас – акад. Димитър Мишев създава дисциплината История на телевизията. От него я поема доц. Поля Иванова, випускничка на нашия Факултет и с разностранен опит в няколко телевизии. Тя продължава и създадената от д-р Младен Младенов и доразвита от Вълчан Вълчанов учебна дисциплина Поведение пред камера. Много талантливи випускници на Факултета са привлечени на преподавателска работа. Георги Младенов, с дългогодишна практика в телевизионните новини създава дисциплината Телевизионно новинарство, впоследствие поета от д-р Мая Василева – изпълнителен директор на Асоциацията на телевизионните продуценти. Светлана Божилова, с голям телевизионен опит и член на НСРТ преподава Телевизионен език и Телевизионни системи, но главна нейна заслуга е създаването на Университетската телевизия Алма матер”, в чиято продукция включва произведените под нейно ръководство в Експерименталното учебно студио най-добри студентски предавания. Всъщност, през воденето на занятия в учебното телевизионно студио преминават всички преподаватели. Макар и с кратък телевизионен опит, там часове има д-р Жана Попова. Силен отпечатък във формирането на професионални навици у студентите – бакалаври и магистри, а и на тези от специалността „Връзки с обществеността” поставят випускниците на профил „телевизия” д-р Бойко Василев, водещ на „Панорама”, д-р Деница Суруджийска, изявяваща се в „Новините” на Нова телевизия, Гена Трайкова, Кристина Баксанова от Би Ти Ви и др. За подобряване качеството на учебния процес допринасят и такива знакови управленски фигури от БНТ като журналистът и директор на „Информация” Симеон Василев, програмният директор Стефан Велев, административният директор и член на СЕМ доц. д-р Райна Николова, д-р Божидар Велчев – главен редактор на информационните предавания във Военния телевизионен канал и др. Непрекъснато расте и се обогатява от преподавателите във Факултета списъкът с учебници, учебни помагала, специализирани научни статии по различни проблеми на телевизията. Съвременната медийна реалност, обаче, поставя сериозни предизвикателства пред учебния процес.

Какви периоди на развитие бихте откроили?

Едва ли биха могли ясно да се откроят конкретни периоди. Развитието на профила „телевизия” следва развитието на медийната среда.

– Все пак, първоначално, в края на първото десетилетие от официалното откриване на националната ни телевизия, през 1968 г. е създадено университетското обучение за журналисти в нея. Тогава се залагат и основните параметри на профила. Още с първия випуск на възстановената специалност „журналистика” се приемат и чуждестранни студенти. По онова време не съществува медиен пазар, но въпреки това конкуренцията е силна – не всички випускници, макар и със специализирано, уникално образование, започват да работят по специалността си. Успяват най-талантливите.

– Само година след завършването на първия випуск, през 1974 г., е създадена Катедра „Радио и телевизия” в рамките на новоучредения Факултет по журналистика. В десетилетието на седемдесетте телевизията у нас става цветна, открива се Втора програма, основават се регионалните телевизионни центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград. Публицистиката е неизменно на екрана. Развиват се нови жанрове и форми на развлечение. Този втори период е белязан от тенденцията към укрепване на профила. Изгражда се материално-техническата база на учебното телевизионно студио, увеличават се учебните дисциплини, а с тях се провеждат и конкурси за първите щатни преподаватели. Въвежда са задочно обучение и следдипломна квалификация. Появяват се първите значими теоретични публикации. Връзката с практиката, обаче, продължава да бъде приоритет. От наблюденията върху кариерата на випускниците, дипломирали се във Факултета, става ясно, че специализираното академично образование не е напълно достатъчно, за да бъдат усвоени тънкостите на професията. Но то, без никакво съмнение, е изключително важно, за даде теоретичната подготовка и началния тласък към непрекъснато усъвършенстване.

– Промените в медийната среда в страните от Централна и Югоизточна Европа след 1989 г. неизменно се свързват с колапса на политико-икономическата система на тези страни. От вниманието на изследователите, обаче, убягва, че тъкмо през тази година са приети двата най-важни документа за развитието на електронните медии – Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа и Директивата „Телевизия без граници” на Европейския Съюз, впоследствие трансформирана в „Директива за аудиовизуални медийни услуги”. Ала каквито и аргументи да се привеждат, последното десетилетие на ХХ век ще си остане знаково за анахронизма на това противопоставяне, за скудоумието на „желязната завеса”, за обезсмислянето на границите на националната държава, за появата на много нови медии и за ускоряването на комуникациите. Тъкмо новите информационни технологии катализират както хоризонталния обмен на информация между хората, живеещи в един времеви отрязък, така и вертикалното й предаване към потомствата. В този смисъл стартът на третия период в развитието на профил „телевизия” може да бъде маркиран от обогатяването на учебното съдържание и преименуването на Факултета по журналистика през 1991 г. във Факултет по журналистика и масова комуникация. Това става преди още Интернет да навлезе в България, преди да бъде комерсиализиран радио- и телевизионният ефир, преди да бъде структуриран медийният пазар, преди да започне да функционира медийната регулация, в условията на продължителен и мъчителен основен ремонт на сградата на Факултета. Този иновативен подход определя и откриването на две нови специалности – „Връзки с обществеността” (асоциирана с ЮНЕСКО) и „Книгоиздаване”, в които също се изучава телевизионна материя. Учебните програми се видоизменят, разраства се щатът, броят на специализираните публикации расте, интензифицира се обменът на преподаватели и студенти със сродни учебни заведения от чужбина. За съжаление, липсата на национална концепция и стратегия за развитието на българската медийна среда след 1989 г. се оказва изключително важна причина за нейната непълноценна трансформация. Нововъзникващите комерсиални предприятия, структуриращият се телевизионен пазар, появата на висши и други учебни заведения, предлагащи аудиовизуално обучение, определят нови изисквания и качества на Факултетското образование по телевизия.

– Промените в медийната система и посоките на нейното развитие през последния четвърт век са пряко взаимообвързани с политическата, икономическата и социалната динамика в страната.Присъединяването на България към Европейския съюз, изключването на аналоговото ефирно телевизионно радиоразпръскване, масовите национални протести от началото на второто десетилетие на новия век са в основата на четвъртия период от развитието на академичното образование по телевизия у нас. Започнала като важен фактор в ориентирането към ценностите и инструментите на демокрацията, медийната система постепенно се превръща в предмет на търговски взаимоотношения, влиящи на стила и формите на съдържанието, предлагано на фрагментираната аудитория. Дори засилената интерактивност трудно може да извади реципиентите от отредената им роля на потребители, на консуматори. Интернет средата спомага за разслояването на аудиториите, но все още не може да промени преобладаващия вертикален комуникационен модел, а стане ли това, вероятно ще настъпи функционален разпад на масмедийната система.На прага сме на промяна на самата парадигма за системата от средства за масова информация – и в технологичен, и във финансов, и в административен, и в творчески, а най-вече – в социален аспект. В този смисъл съвременната медийна практика все повече опровергава теоретичното образование, което посочва каква би следвало да е журналистиката, вместо да анализира каква всъщност е тя и да посочва бъдещото й развитие. Разнообразните канали за аудиовизия предлагат нови подходи към формиране на телевизионната изразност. Тази динамика е голямо предизвикателство пред академичното обучение по телевизия.

Вие сте възпитаник на Московския държавен университет, специализирали сте в американски университети, международен експерт сте по проекти на ЕС. Като експерт и учен с международен опит – какви основни стратегии от световната практика се наложиха в телевизионното обучение?

Да, наистина имах шанса да се докосна до големи школи в обучението по телевизия и да приложа наученото в множество национални и международни проекти за усъвършенстване както на телевизионната среда, така и на обучителния процес. Навсякъде в една или друга степен се гради теория, развиват се академичните изследвания. Но, независимо от отделните национални развития, обединяващото в различните подходи е практиката. Университетите се надпреварват да включват в учебните си програми утвърдени в професията продуценти, журналисти, режисьори, оператори, тонрежисьори, художници, монтажисти. Подборът е внимателен – залага се не толкова на популярността, колкото на професионалните стандарти. Организират се школи, майсторски класове. В съвременната конвергентна и силно конкурентна медийна среда журналистът трябва да е поливалентен – да умее не само да избере и развие сценарно темата си, но и да бъде готов да я заснеме, озвучи, монтира, да я продуцира, да мисли в аудиовизуални образи и сред многото телевизии и разнообразни предавания да бъде разпознаваем, аудиторията да му се доверява и да го търси. Става все по-трудно да се прави качествена журналистика.

Полифункционалните изисквания към работещите в средата на конвергентни медии ще се повишават. Прилагането на информационните и комуникационните технологии в телевизията ще доведе до по-нататъшното развитие на медийната екосистема, т. е. до дифузия на блоговете с жанровете на традиционната журналистика. Новите приложения ще улеснят потребителите в създаване на аудио-визуално съдържание за телевизията като протребители, а това ще повлияе на редакционната организация и практика и ще усили демократизацията на информационния обмен. В този смисъл традиционните учебни планове и методи в медийните специалности ще се развиват по посока на продължаващото, неограничено от времето и пространството, обучение, с ударение върху разработката на програми за медийна грамотност.

Като автор на най-дълго излъчваното в българската тв история състезание „Минута е много” – какво от телевизионния Ви опит развихте в практическото обучение по телевизия?

Още от времето, когато бях асистентка на титулярния преподавател в телевизионния профил д-р Младен Младенов, ние сформирахме екип от наши студенти, който реализира няколко телевизионни документално-публицистични поредици – „По хълмовете на времето”, „Неизвестните възможности”, „Футбол, футбол” и др. Студентите нямаха опит, но затова пък бяха препълнени с ентусиазъм и работеха всеотдайно за продукциите, прилагаха непосредствено наученото в аудиториите и получиха не само трайни познания, но и умения за телевизионния процес още преди да са се дипломирали!

Вдъхновяващите резултати от тази задружна работа в екип ме подтикна да привлека в реализацията на „Минута е много” студенти от профил „телевизия”. Състезанието излетя за пръв път в ефира на Българската телевизия на 22. 02. 1980 г. с намерението да просъществува само в пет броя в рамките на рубриката “Студио “Младост”. На водещия Петър Вучков бе възложена за пръв път в практиката на телевизионните състезания отговорността той да бъде и жури. Още от първото предаване му асистираше анимираното човече със своите реплики “Браво”, “Грешка”, “Ами сега?” и “Няма време!” Тъкмо тази последна реплика използвах за заглавие на друго състезание, което да конкурира „Минута е много”. От зрителските загадки двама от студентите, които активно ми сътрудничиха, впоследствие – талантливи журналисти – Евгени Петров и Борис Спиридонов – направиха свое състезание – „Въпросите са ваши”. Реших да спра „Минута е много” на стотния брой, но, изглежда, зрителите са имали нужда от подобен род предаване и то тръгна отново през 1992 г. в трудно за телевизията време – нямаше средства, продукцията се издържаше от спонсори, често реализацията висеше на косъм, снимахме без наем по дискотеки, наградите бяха символични. Именно тогава се ориентирахме към хубавата книга като най-ценен подарък в очертаващата се тенденция към бездуховност. Много важен фактор да продължа да правя състезанието бе възможността да показвам на студентите си как на практика се прави телевизия.

Впоследствие се появиха нови състезания, но никое от тях все още не е достигнало образователното равнище на “Минута е много”, нито пък премина с аристократична непретенциозност и интелигентска устойчивост през множеството изпитания, организационни преустройства и финансови трудности. Сплотеността на екипа (кой ли от реализаторските екипи на БНТ не премина през студиото на “Минута е много”) и верността на зрителите помогнаха хубавата идея да оживее и да не се комерсиализира, въпреки изкушенията. Студентите бяха свидетели на тези усилия и схванаха, че работата зад кадър изисква много усилия и целеустременост.

Години наред, в рамките на учебния процес, задължително се предвиждаше посещение на студентите на записа на предаването. Благодарна съм на колегите от студиата, ПТС-те и монтажните апаратни на телевизията, които показваха особеностите на техниката и тънкостите на монтажа на прохождащите журналисти. Така те се чувстваха по-спокойни и уверени в усвояването на телевизионната специфика. За съжаление, БНТ спря излъчването на състезанието неоснователно през 2011 г., макар то да бе второ по гледаемост след „По света и у нас”. Със своите над 750 издания, хиляди въпроси, публикувани в шест книги, стотици състезатели и поколения привърженици то остави трайна следа в българския телевизионен ефир.

Последната Ви книга „Феноменът телевизия“ съчетава медийната Ви експертност (като дългогодишен член на СЕМ) и теоретичните Ви познания в научната област. Как медийната регулация промени телевизионната среда и как се вписва в телевизионното образование?

Медийната регулация е важна част от телевизионния процес. Седемгодишното ми участие в Съвета за електронни медии бе съществено не само заради отговорността на работата, но и защото получих допълнителни познания за функционирането на телевизионната среда. До тогава аз я познавах теоретично, технологично и креативно като сценарист, редактор и режисьор. Тази предварителна основа много ми помогна да анализирам телевизията не само като отделна медиа, но и като част от медийната среда, като функциониране на пазара, като проследяване на тенденциите и очертаване на бъдещите развития на аудиовизията. Така още от първата година (2001) като член на програмния регулатор за мен станаха приоритети такива още ранни тогава за нашата професионална среда проблемни области като цифровизацията, децентрализирания мониторинг, защитата от концентрация, вниманието към разнообразието на програмно съдържание, закрилата на малолетните и непълнолетните от неподходящи за тях програми и др. И ако в тези и други полета на медийната регулация са постигнати успехи, все още не се е осъществила конвергентната регулация, но вярвам, че и това ще стане.

Иначе, конкурентната среда, наличието на много медийни източници предполагат създаването на нови навици у разслоената аудитория. Това изправя създателите на аудиовизуално съдържание пред нови формотворчески предизвикателства. Така медиите се превръщат в елит, диктуващ вкусовете и оформящ нагласите на реципиентите съобразно техните интереси. Методично и постоянно, в унисон с иманентните белези на масовата комуникация – актуалност и периодичност, аудиториите активно съучастват в телевизионния процес. А този процес силно се влияе от властите и бизнеса. Ето как се получава новата, феноменална култура на публичността, която всъщност отдалечава медиите от публичното, гражданското. Опазването на обществения интерес е сериозното предизвикателство пред съвременната медийна среда. Саморегулацията не съумява все още да стане общественият омбудсман и коректив срещу комерсиалното.

Убедена съм, че студентите, а и не само те – всички, които работят за телевизията, би следвало да имат сериозни сведения и за световните информационни и комуникационни тенденции, за основните европейски документи, за развитието на нашата телевизионна среда, за нагласите на аудиторията, а не само теоретични познания и инструментални практически умения. Телевизията е процес, тя наистина е феномен!

По Ваша инициатива се формираха няколко стипендии в Катедра „Радио и телевизия”. Какви са перспективите в телевизионното образование?

Учредяването на поименни стипендии има двояко значение. От една страна се отдава почит на професионалисти, отишли си от този свят, но които са допринесли със знанията и уменията си за развитието на профила, а и на все още най-популярната у нас медиа – телевизията. От друга страна се насърчават студенти, показали през следването си не само задълбочен интерес към усвояване на учебния материал, но и осъществили активни творчески медийни изяви. Още с прохождането си в професията те имат честта да бъдат отличени с висока, задължаваща с авторитета си награда и да бъдат стимулирани в по-нататъшната си дейност.

Първата стипендия, съвсем естествено бе да бъде учредена на името на основателя на профила „телевизия” – дългогодишния журналист д-р Младен Младенов. Той създаде модела на висшето образование по телевизионна журналистика у нас – съчетание на теория (автор е на първия учебник – „Телевизионна журналистика – в термини”) с много практика – далеч преди да бъде изградено учебното телевизионно студио. Имах честта да бъда дълги години негова асистентка и редактор на книгата му. Съвсем естествено е стипендията да бъда осигурена от Българската национална телевизия, където той създаде много висококачествени и развлекателни програми. Тази стипендия е не само парична, но и осигурява десетмесечен стаж в Дирекция „Информация” на БНТ.

Друга стипендия пък носи името на журналистката Надежда Дженева. Нейният характерен тембър огласяше не едно предаване на Българското национално радио. Но тя се прояви и като находчив репортер и талантлив водещ на емблематичното предаване „Писма за Надежда” на БНТ. Тази стипендия се редува за изявени студенти от профил „Радио” и профил „Телевизия” и се осигурява от нейния съпруг – знаковия журналист Кеворк Кеворкян.

Университетската преподавателка по скандинавистика проф. Вера Ганчева създаде в памет на сестра си Фондация „Васа Ганчева”. Като член на Управителния съвет на Фондацията, която дава ежегодни награда за постижения в телевизионната публицистика и критика и за превод от скандинавски езици, с приятно чувство отбелязвам, че студенти от профил „телевизия” са сред отличените с тази награда.

И последната по време стипендия – на името на основателя на Катедра „Радио и телевизия” и пръв неин ръководител проф. Михаил Минков. Много ми се искаше неговите заслуги към Катедрата и Факултета да бъдат почетени в годината на четирите десетилетия от тяхното основаване. Моят колега от първия випуск „телевизионна журналистика” Явор Цаков, сам талантлив радио- и телевизионен журналист, предложи той да я осигурява в продължение на десет години.

Впрочем, много випускници на профила и на Факултета, с отлични изяви на професионалното поприще, са се отзовавали с готовност на мои предложения за финансова или материална подкрепа за учебния процес. Мнозина са и тези, които идват в аудиторията да споделят впечатления от творческия си път. И това е изключително трогателно и достойно – да подкрепят институцията, която е изградила професионалната им основа! А е и окуражаващ знак за бъдещото развитие на профила.

Динамиката на процесите в медийната среда са толкова интензивни, че се оказва трудно да се установи ясна многостранна координация относно ролята на телевизията в съвременността – дали тя е съществена част от демократичното устройство на националните държави, или е самостоятелна транс- и наднационална система, която действа на принципа на свободната пазарна инициатива. Или с други думи, дали тя ще се развива в условията на все по-засилваща се вследствие на технологичната и икономическата конвергенция дерегулация в полза на пазара или на ефективна за интересите на обществото съвместна регулация. Навлизащите в професията трябва да бъдат обучени да работят в конвергентна, конкурентна, разнообразна медийна среда. Теорията ще им дава основните насоки, но практиката по време на следването им е изключително важна за тяхното бъдещо развитие.

*Публикацията се реализира с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ на СУ „Св. Климент Охридски“ по проект № 17/09. 04. 2014г. ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ПЛУРАЛИЗЪМ В СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЙНА ЕКОСИСТЕМА с ръководител проф. д-р Лилия Райчева.