Илия Вълков
Докторант, ФЖМК

Междугруповите конфликти са само една част от многообразието на социално взаимодействие. Борбата за достът до ресурси, власт, налагане на определени ценности и норми, социалното различие и ограниченията на груповата идентичност – са само някои от източниците на конфликтни взаимоотношения между отделни групи. Статията поставя някои от акцентите в междугруповите отношения. Целта – да послужи за усилвател на социална чувствителност.

Междугруповите конфликти могат да доведат до разцепление, поляризация и враждебност сред различни групи по интереси, особено когато се отнася за важни обществени проблеми. В същото време ниската интензивност на конфликта между етнически, расистки или религиозни групи намира проява във враждебност, дискриминация и социална активност – докато не се намали несправедливостта. Според Роналд Фишър (Ronald J. Fisher) високоинтензивният конфликт на социално ниво, между отличими групи, в широк мащаб може да избухне в етнополитическа война, която да включи, освен местни социални актьори, но и международната общност (Fisher:2006: 176-196).

На нивото на човешките взаимоотношения несправянето с конфликта (между различни авторитети или участници, или между мнозинство и малцинство) може да доведе до задълбочаване на фрустрацията и отчуждаване при двете враждуващи страни. Важните различния между отделните социални групи са потенциал за разрушаващ междугрупов конфликт.Трябва да се отбележи, че разрушителният междугрупов конфликт е само една важна форма на взаимовръзка в широките понятия за междугрупови отношения. Това е взаимодействие сред индивидите, което се появява в моменти на тяхната групова идентификация, посочва Роналд Фишър.

Дисциплината на междугруповите отношения се интересува в цялост колкото за връзки в групите, включително кооперативни и състезателни взаимодействия, толкова и за конструктивния поглед върху междугруповия конфликт. При разрешаването му се използва градивен подход – да бъдат задоволени интересите на всички участници в процеса.

В основата на междугруповия конфликт не стои схващането за неразбиране или непознаване на другата страна, а различието при отношенията – преразпределението на социалната власт и достъп до ресурси, разминавания в оценката за важни житейски стойности или други отличими несъвместимости. Когато различията са преодолени конструктивно, всеки един конфликт може да се превърне в източник на познание, надграждане и социална промяна към по-добро.

Реалистичната теория за груповия конфликт (Realistic group conflict theory) е интердисциплинарна концепция (Baumeister and Vohs: 2007). Тази теория е разработена през 1960 г. и описва как конкуренцията за ограничените ресурси може да доведе до враждебност между различните социални групи. За разлика от теории, които използват психологически фактори на личността или ценностни разлики, обясняващи конфликта и предразсъдъците, реалистичната теория за груповия конфликт се фокусира върху ситуационни сили извън личността. Когато се приема, че жизненоважните ресурси са в изобилие, отделните групи си сътрудничат и съществуват в хармония. Ако същите тези ресурси обаче се окажат оскъдни (независимо дали това наистина е така или не), групите започват съревнование и между тях се появява ясно противопоставяне.

Тези ресурси могат да бъдат разделени на две групи:

-  физически – земя, храна или вода;

-  психологически – статус, престиж или власт.

За да настъпи сблъсък в междугруповите отношения, е нужно само една група да повярва, че е в неизгодна позиция спрямо останалите. Концепцията за реалистичния групов конфликт е различна с това, че не разглежда персоналните характеристики на отделните участници в конфликта. Други теории например, използват личностни фактори (авторитаризъм) или идеологии (като ориентация за социално господство), за да обяснят защо съществуват тези враждебни действия.

Според разбирането за реалистичния групов конфликт, ако индивиди в групата вярват, че двете отделни общности не споделят обща съдба – което означава успехът на другите се чувства като загуба или провал за собствената група, в която членуват, тогава независимо какво правят или казват другите, резултатът ще наложи усещането за несправедливост и дискриминация. И докато конфликтът се разгръща, членовете на всяка отделна група ще стоят близо един до друг и ще вярват, че споделят обща съдба (Baumeister and Vohs: 2007).

Въпреки, че междугруповите конфликти имат различни измерения, вниманието ще бъде насочено към обобщение и анализиране на трите фази на действие:

-  възникване на конфликта (факторите, които го причиняват);

-  ескалацията на взаимоотношенията по време на неговото развитие;

-  разрешаването му;

- някои от комуникационните прояви на участниците в конфликта.

Важно е да се припомни, че теоретичните постановки нямат универсална приложимост при анализирането на всеки един конфликтен случай. Те насочват вниманието към определен интерпретационен контекст. Затова трябва да се познават в дълбочина организационното или обществено устройство, културните, политически и социални характеристики на всяка общност, в която се развиват подобни взаимоотношения. Така при прилагането на дадена изследователска концепцията, тя може да бъде отхвърлена, потвърдена или надградена.

Същността на междугруповия конфликт се характеризира с три елемента: несъвместимост, поведение и настроения (Fisher:2006). Широката дефиниция за деструктивния конфликт го разглежда като ситуация, в която има осъзнати различия в целите или оценките между две или повече страни, опитите на даден участник да доминира и контролира другия и налагане на противодействащи (антагонистични) чувства (Fisher:1990).

Социалната група е относително самостоятелен организъм, който функционира на базата на определени правила, йерархия на взаимоотношенията, общи ценности и цели. В ситуации на криза (в случая междугруповия конфликт) често се случва групата да доминира над индивида, да потиска различните мнения и персоналните изяви. Тогава страхът от социална изолация се развива на всички нива в групата.

 Източници на междугрупов конфликт

Кои могат да бъдат различията в социалните групи, които могат да изострят взаимоотношенията им? Даниел Катц (Daniel Katz) типологизира отговора като извежда три основни предпоставки за конфликт:

-  икономически;

-  ценностни;

-  и властови различия (Fisher:2006).

Икономическият конфликт е породен от състезание за достигане  до оскъден ресурс и може да се появи във всяка една социална сфера. Ресурсите или са ограничени или невинаги достъпът до тях е осигурен за всички. Затова и социалните групи разбират тези недостатъци, търсят да преодолеят ограниченията, осъзнавайки, че единият печели, а другият е в губеща позиция. Драматургията е установена от състезателни стратегии и поведение на индивидите за спечелване на справедлив дял (което обаче се вижда като несправедливо от членовете на другата група) и вършейки това – фрустрира поведенческите цели на другия. Огледалните действия на противниковата група, генерират възприятия за заплаха и усещания за враждебност сред всички участници в конфликтната ситуация.

Ценностният конфликт включва различия в убежденията, които споделят членовете на отделните групи – от второстепенните предпочитания или принципи до основополагащите разделения в идеологиите или начини на живот. Тук конфликтът може да се появи при оценката, която се дава, затова как съответната група постига своите цели или какъв е характерът на приоритетите, които преследва.

Междугруповият конфликт в организациите често се случва заради сблъсък на разбирания при вземането на решения – авторитарно или демократично, или при раздаването на премии за високи постижения.

Общностите като цяло се различават една от друга по културните и религиозни групи, които ги съставляват – всяка една от тях притежава безброй вариации на предпочитания, практики и приоритети. Комбинацията от специфични характеристики за всяка една социална група може да създаде предпоставки за несъвместимости. Често се случва доминиращите групи да наложат своите културни норми върху други групи като предлагат междукултурно отношение и хармония, за да се справят с различията.

Френският закон, забраняващ носенето на бурка и никаб на обществени места, влезе в сила от вчера и още в първия ден бяха арестувани две нарушителки, предаде Би Би Си. Глоби от по 150 евро заплашват нарушителките на новата разпоредба. Полицаите обаче нямат право да принудят жената да махне бурката си, тъй като това може да предизвика социално напрежение. Мъжете, които принуждават жени да закриват лицата си, може да бъдат осъдени на 1 г. затвор и глоба в размер на 30 000 евро. Наказанието се удвоява, ако става въпрос за непълнолетно момиче.

Властовият конфликт настъпва, когато всяка група желае да наложи своето влияние и контрол при взаимоотношенията си с другите. В основата си това е борба за доминиране, независимо дали се отнася за отношения между корпоративни организации или определен регион. Когато тази борба не е разрешима на първа инстанция, често завършва с победа, поражение, задънена улица (tense stalemate) или безизходица (deadlock). Властовият конфликт обикновено преминава през разнообразни съществени въпроси, при което тази обща за двете страни двуполюсна ориентация на победа-загуба (win-lose) става очевидна.

Разбирането не се използва, за да създаде объркване. Това, което е присъщо за властта при всичките измерения на конфликта е начинът, по който участниците в него налагат своето влияние. Властовият конфликт е репортоар, който се прилага при използването на негативна власт, чрез поведение като заплахи, лъжи, манипулации, като противникова тактика на позитивна власт – убеждаване и използване на действителна информация.

Към типологията на Даниел Катц може да бъдат добавени и  конфликтите, породени от незадоволяване на първостепенните потребности на членовете на всяка отделна група[2].

Основните потребности се разглеждат като първостепенни изисквания за човешкото развитие и предложеният от Ейбрахам Маслоу списък с тях включва: физическа и социална сигурност, възможност за самоопределяне, признаване на права, свобода, справедливост, участие.

Всичките тези потребности са силно изразени в групите, които търсят идентичност (identity groups) и отличимост спрямо останалите. Често те се изразяват твърде експресивно, като задоволяват собствените си нужди, но влизат в междугрупов конфликт, когато друга група ги отхвърли и не ги признае[3]. На тази основа се развиват най-често срещаните сблъсъци за непризнаване на идентичност. Расистките, религиозните, етнически и културните противопоставяния се водят именно от тези общности, в които доминират “свръхидентификацията” и непризнаването на съществуване на другите.

Освен това такива групи съществуват и в организациите и общностите, където социумите се сформират около обща идентичност. Ако осъзнават нуждата от разпознаването на тази идентичност или търсят признаване на достойно отношение, сигурност или авторитет и всичко това е отказано, то тогава конфликтът е лесно предсказуем.

Важна бележка. Много от конфликтите са по-скоро смесица от различни предпоставки, отколкото проявяващи се типологии. Така например, не може да се даде еднозначно обяснение, че даден конфликт е породен единствено заради различия в цвета на кожата, разбиране за религия или стремеж към власт. Това може да се види от причинно-следствената връзка: когато властовото и икономическото съревнование е изразено симултативно или е проточено във времето. Или пък при различието в ценностите или неудовлетворени потребности, ардресирани чрез нарастващо използване на негативна власт.

По време на криза трябва да се разглеждат внимателно факторите на конфликтовия репертоар – икономически, ценностен и властови. Тези фактори могат да променят своя акцент, интерпретация и фокус в зависимост от ситуацията и гледната точка. В един случай този фактор може да бъде „религиозен”, в друг – финансов, етнически, криминален, дискриминационен и т.н.

Неведнъж даден фактор може да се трансформира от един вид в друг. Така например, криминалният фактор може да се преобърне в етнически и да измести проблема в друга посока. Събитията в пловдивското село Катуница показаха, инверсията на този фактор. Един криминален случай разви междуетническата фразеология за несъвместимостта на българи и роми. Допълнителнa емоция привнесe и политическата реторика. И докато някои групи в социалните мрежи настояваха за саморазправа с „Цар Киро” и „смърт на циганите”, медии призоваваха за търпимост между различните етноси.

Също така типологизирането не представя като източници на конфликти сблъсъци, породени от неразбиране на информация или липса на комуникация. Но е и нетипично сериозен междугрупов конфликт да се разрази за определен период от време, като се основава на тези комуникационни аспекти. Унищожителният конфликт се основава на същински разлики, при които не се правят дори опити те да бъдат изгладени.

Познавателни  фактори

Обикновено конфликтите между групите ангажират и от двете страни механизми на възприятието, познанието и емоцията, както на индивидуално, така и на групово ниво. Това засилва основните несъответствия между враждуващите групи.

Теорията за социалната идентичност използва механизма на възприемане и категоризиране на дадена група в съревнователен контекст. Според това схващане, по този начин се установява в съзнанието на отделните индивиди процес на отличимост на групата от останалите в средата, в която се развива. И довежда до вътрешен фаворитизъм (Fisher:2006:180), защото задвижва нуждата на членовете й да поддържат и развиват позитивна социална идентичност. Тя първо се появява в социалната категоризация на различни групи, а след това и при извеждането на предпочитания за сравнение с останалите.

Така се изработват аргументи за това защо даден индивид предпочита да членува в една общност, а в друга – не. Образува се вътрешен групов натиск, който набира отличимите характеристики на различието. Те дават основание на членовете на съответната група да оценяват общността позитивно при сравнението й с другите – едно от обясненията за дискриминационните ефекти в междугруповите отношения.

Етнизация на конфликта

Концепцията за „етноцентризма” извежда разбирането за това как индивидите използват етнически елементи, за да изградят груповата си идентичност. От една страна, да приемат и да се прекланят на тези, които харесват (обикновено вътре в групата). И от друга – несправедливо да критикуват, да акумулират дискриминативни апели и да отхвърлят онези, които не харесват (извън собствената им група). Това обяснява донякъде сложните отношения между различните етноси.

Някои от изследователите[4] на груповите сблъсъци  виждат етноцентризма като резултат от конфликт на интереси и състезателните взаимоотношение (competitive interactions) при постигане на важни цели. Такива са  сигурни работни места, осигуряване на прехрана или други важни за съществуването ресурси, поддържането  на социална и физическа сигурност за семейството и общността.

Процес, в който усещането на заплахи за непостигане на тези цели, играе важна роля при  вътрешногруповата солидарност. И задвижва механизмите на враждебност срещу конкурентната група, особено когато има история в противопоставянето (history of antagonism) между враждуващите общности.

Други теоретици[5], които изследват социалната идентичност, поддържат тезата, че междугруповата дискриминация може да се появи без изяснен конфликт на интереси или междугрупови взаимоотношения. Една от версиите за появата на движението „скинхедс”, разказва, че първоначално то е привнесено в Англия през 60-те години на XX в. от Ямайка. Ценностите, които проповядвали ямайските „скинхедс” били за мир и разбирателство. Днешните „бръснати глави” (skinheads) се възползват от апелите за разбирателство и любов към приятелите, но в тясно ограничен кръг. Те използват насилието и омразата към другите етноси, като форма за групова идентификация, а често се обявяват и срещу по-заможните или необяснимо богатите представители на другите социални класи.

Трета концепция извежда теоретична версия за междуетническите вражди[6]. За основа на тези разбирания се вземат предвид властовите взаимоотношения, които пораждат враждебност и дискриминация. Според тази теоретична рамка поведението на индивидите се определя от ориентацията на собствените им социални доминанти (social dominant orientation). Тези доминанти поддържат идеологии, които промотират групово-ориентирани йерархии и легитимират не само индивидуална, но и институционална дискриминация в услуга на по-силни групи в обществото.

И трите схващания за етнизацията на груповите сблъсъци предричат, че участниците в конфликта ще станат съпричастни в липсата на реална преценка за другите. Това ще наложи рамкирането на представите, нагласите и социалните очаквания. Коловозът, който води всеки от враждуващите по пътя на различието.   

Стереотипизация и враждебни вярвания за Другия

Групите в конфликт са предразположени да развиват негативни стереотипи помежду си – преувеличени, несъответстващи на реалността, враждебни, пренебрежителни и разрушаващи вярвания, които описват силно критично членовете на другата група. Представите и описанията за другите се стягат в „усмирителна риза”, а дискриминативни убеждения увеличават разделителната линия. Това основно се наблюдава при груповото самоопределяне, което засилва различията между отделните социални субекти и същевременно втвърдява връзките вътре в групата. Разделението „Ние и те” става все по-очевидно за всички, свързани в междугруповите отношения.

Взаимната стереотипизация води до „огледален образ”, в който всяка една група вижда другата негативно – като агресивна, лъжлива и манипулативна. А себе си – позитивно – миролюбива, на която може да се вярва и да се приема с доверие (Fisher:2006:181). В процеса на социализация тези две опростени картини се налагат и на новите членове на групата – деца, партийни и други активисти, нови служители в компанията. По този начин те могат да заемат своето място в отстояването на груповите интереси на кръга, в който са приети и да се противопоставят на противниците.

Това, което е характерно за междугруповите отношения е да се възприемат личните действия на всеки индивид от противниковата група като действия на цялата група. Така негативната оценка за поведението на отделен член се предава върху всички под формата на груповата квалификация, пренесена чрез негативни стереотипи[7]. В същото време непочтените действия в собствената група се толерират от всички в нея. Грешките на другаря до теб винаги могат да се омаловажат чрез отношение на симпатия и дори емпатия при използването на сила върху „противника”.

Атрибути на груповата идентичност

Междугруповият конфликт оказва влияние в структурата и ценностните ориентири на организацията, общността или обществото като цяло, в които се развива. Това са влияния на високо ниво, които могат да окажат въздействия върху основни структурни пластове на организацията или обществото. Преосмислянето може да доведе до социални трансформации с негативен или положителен ефект.

Такъв пример е политиката на защита на човешките права (движението на пастора Мартин Лутър Кинг), на бившия американски президент Джон Ф. Кенеди през 60-те години на 20 в. Кенеди се обявява срещу сегрегацията[8] в американското общество, което по това време толерира в някои щати расовото разделение. Сегрегацията е масово явление в автобусите, кината, ресторантите и другите обществени места.  Процесът преминава мъчително и разделя американското общество на две враждуващи групи. От една страна се развива Движението за защита на човешките права, подкрепяно от хиляди американци, а от другата – изпъкват стари (Ку кукс клан) или се  създават нови паравоенни наказателни отряди (мотористките клубове на „Hells Angels), които поддържат разделението. Процесът на трансформация се радикализира и води до различни насилствени сюжети[9] между враждуващите социални групи, полиция, специални служби и дори армия. Институционалният натиск  надделява и намира своя завършен вид в Закон за гражданските права, приет през 1964 г.

Извън контекста на разгледания пример, различните професионални групи, научно-изследователски дисциплини, политически сили, държавни институции, лобистки групи, бизнесорганизации, спортни отбори и техните фенове, улични банди, тайни служби и престъпни организации, а защо не и медии – всички те имат силно изразени възприятия за групова идентичност (group identity), която има отношение към възприятието на другите групи. „Тъмната страна” на засилената социална идентичност се крие в това, че обезценява и разрушава уважението в другите групи (Fisher:2006).

Заедно с образуването на идентичност, всяка група развива и сплотеност, която е изключителна сила за натрупване на конформизъм сред членовете. Конформистките настроения са от изключителна важност при сблъсъците с другите групи, защото уеднаквяват ценности, социални очаквания, цели и събуждат общи страхове. Атрибути на единството, които заздравяват формалните и неформалните мрежи в групата, обединяват индивидите в постигането на общите цели, дават енергия на състезателните настроения, които водят до сблъсък на интереси с противниковите групи.

В условията на интензивна надпревара с другите, когато целите са ясни за всички, а отношенията изострени до крайност, се засилва и конформисткият натиск (conformity pressure) на групата върху индивида. Груповите норми – стандартите на възможното, очаквано поведение, и социалното въздействие, диктуват какво трябва да мисли и как да действа всеки един от членовете. В зависимост от конфликтната ситуация всеки, който се отклонява – се наказва.

Мъмрене, отстраняване, физическо елиминиране – това са някои от наказателни механизми на „другарския съд”. Страхът от социална изолация обаче често надделява над своеволията.

В подобни условия поляризацията на мненията в групата са тихи, не се изказват на глас. „Спиралата на мълчанието” (Елизабет Нойле-Нойман) задейства своите механизми, в които доминиращите настроения в обществото или организацията вземат превес над всички други позиции – те се пренареждат на заден план и на практика остават нечути.

Сплотеността в кризисни ситуации е основният фактор, който стои зад феномена „групово мислене” (group thinking). Терминът е въведен от Ървинг Дженис (Janis:1982) и обяснява поведението на членовете на групата по време на стресови ситуации, когато алтернативите в оценките и поведението са сведени до минимум.

Груповото мислене се характеризира с преекспонирането на властта и морала в групата, доминиране на единомислието, ограничаване на информационните канали, което води до липса на достатъчно мнения.

Това дава аргументи в полза на позиции, които защитават тезата, че вземането на решения не е рационален процес, от който се ръководи всеки отделен индивид. А всъщност включва познавателни противопоставяния, зависимост от социалните групи, в които участва всеки един човек, както и от информационната пропускливост[10] на средата като цяло.

Освен това парадоксално за вътрешногруповите отношения, в определени ситуации, слуховете могат да имат сплотяващ ефект. Истина е, че този социален феномен носи със себе си разрушаващ ефект, особено когато се отнася за публичната репутация на дадена организация. Слуховете са един от причинителите на „устойчиви кризи” (Кътлип, Сентър, Бруум:2007:370), но в друг контекст „служат за трамплин за създаване на обществени връзки” (Капферер:1992:56). При екстремни за групата ситуации слуховете отключват защитни механизми и задействат колективни действия.

Слухове за бити деца и за предстоящи нападения са плъзнали из ромски махали в различни градове на страната. Напрежението в тези общности се покачи след двудневните протести в София и няколко градове, последвали убийството и размириците в Катуница[…]

Акценти на социалната интеграция

В различните ситуации отделните общества, медиите, институциите или неформалните движения подпомагат не само личностната, но и социалната интеграция на индивида. Екстремната ситуация засилва интеграционните процеси и ги прави видими. Тогава социалното може да доминира в групата, а личностното да бъде подчинено и поставено на заден план. Вероятно затова може да обясним поведението на японските пилоти – камикадзе по време на Втората световна война или съвременните атентатори самоубийци, които оправдават действията си със свещената война на мюсюлманите срещу Западния свят.

В някои случаи социалната интеграция дотолкова упражнява натиск върху индивидите, че може да се говори за обезличено общество. Понякога медиите и социалните играчи със силни властови позиции имат ръководна роля в този процес. Това особено може да се види при определянето на дневния публичен ред (Agenda setting), рамкирането и извеждането на новините (priming and framing), когато информацията се канализира и поднася в определен контекст. Този медиен и властови дискурс на наложеното мнение може да не съответства на социалните очаквания на отделни социални групи или индивиди. Липсата на алтернатива налага контролирано поведение, формиращо консуматорски публики, или пък създава „социални окови” под формата на норми, които ограничават неприемливото поведение.

Треньорът на Северна Корея от световното няма да ходи в лагер заради трите загуби на отбора в ЮАР. Злополучният селекционер Ким Йон Хун обаче ще трябва само да надзирава строители за 400 часа общественополезен труд!

Атомизацията на обществото може веднъж да се обясни като защитен спазъм от глобалните процеси на „отворените врати”. Втори път – е резултат от липсата не само на здрави връзки между поколенията, но и общи разкази и споделен опит между „стари и млади”[13]. И не на последно място – с бързината на развитие на новите технологии, които създават естествено групово разделение. Асимилирането на свръхпоявата на иновациите в един момент довежда до дълбока пропаст между различни социални групи. Така например, интернет комуникацията позволява да бъдат решавани част от проблемите в публичното пространство, но парадоксално стимулира образуването на общности, които се самозатварят и „пашкулизират”[14].

Обособяването на множество социални групи в едно общество неминуемо довежда до конфликти. Това се дължи не само на ценностни и културните различия, които определят идентичността на групата, но и усилват враждебните настроения. Не бива да се забравя, че ресурсите в едно общество винаги са ограничени, а контролирането им означава – да се ограничи достъпът на другите социални играчи до тях.

Във фокуса на изследователите на социалните процеси е анализирането на различните ситуации, които променят акцента на интеграция. Съществуват подвижни баланси между личностната и социалната интеграция. При раздвижването им често се получават неприятни ситуации – социални кризи, които понякога остава дълго време неразрешени. Кои могат да бъдат тези баланси?

Много често трансформацията на средата води до промяна на акцента на интеграция. Тази трансформация може да бъде породена от различни събития, провокирани от интереси за власт, икономическо съревнование или развитието на новите технологии. Технологиите, икономиката и оформянето на властови центрове – са трите основни звена, които могат да задвижат промяната. Без разказа от страна на медиите обаче промяната ще бъде изолирана.

Социалната промяна може да бъде провокирана вътре в средата или инициирана отвън. В такива ситуации междугруповите отношения се изострят до крайност. Така например през 1980 г. в Полша движението „Солидарност” на Лех Валенса се изправя срещу доминиращия властови център. Сблъсъкът е един от факторите, довел до промените през 1989 г. Действията на „независимия профсъюз” са подкрепяни тогава финансово от американската неправителствена организация Национален фонд на демокрацията.

Важни фактори са и взаимното споделяне на ценности, норми и правила, които ясно да формулират междуличностните отношения между членовете на групата. Когато тези фактори на сплотеността липсват, се наблюдава криза в доверието и свръхиндивидуализацията е неминуема.

Стремежът да се наложат актуалните ценности и правила, да се намали социалната несправедливост – това са някои от агентите на социална промяна, които провокираха смяната на режимите в арабските страни през пролетта на 2011 година. Парадоксално тук социалната интеграция на изолираните се обърна срещу високата безработица, корупцията и насилието, в опит да създадат нови правила и равен достъп до обществените ресурси[15].

От друга страна, подвижността на балансите на интеграцията зависи от структурата на обществото или отделната социална група. Там, където доминират авторитарните или тоталитарни правила на вземане на решение – превес взема социалната интеграция, а при демократичните – личността има по-голяма свобода.

Лидерство и последователи в междугруповия конфликт

Ролята на лидерството в междугруповия конфликт е важен елемент в разбирането за това как се взимат решенията по време на екстремни събития. В такива ситуации се дават повече правомощия  на лидерите, отколкото те разполагат в други случаи. Според Роналд Фишър при междугрупови съревнования или конфликт лидерите с по-агресивно поведение излизат на преден план и стават още по-видими, докато кооперативните или отстъпчивите лидери често губят позиции или власт (Fisher:2006:183).

Лидерството има отношение и към налагането на „груповото мислене”. Липсата на „справедливия лидер”, който се отнася равнозначно към своите врагове и конкурентни, развива механизмите на единомислието в групата, смята Ървинг Дженис (Janis:1982). Членовете на враждуващите групи засилват агресивните настроения на своите лидери. Това особено се отнася за военните лидери, които обмислят тактически взаимоотношенията с групите, с които враждуват.

Както вече беше споменато в кризисни ситуации и конфликти се задвижват механизмите на „груповото мислене” и „Спиралата на мълчанието” – страхът от социална изолация и разпространението на различни слухове парадоксално сплотяват общността.

Идеята за „споделеното лидерство” дава още един критичен поглед на различните концепции, които обясняват поведението на водачите по време на конфликти. Ако „харизматичното лидерство” (Макс Вебер) се приближава повече до вижданията за силния водач, който разчита на способността си да привлича чрез емоции, обаяние и чар тълпата, то „споделеното лидерство” търси рационални елементи при овластяването и гласуването на доверие.

„Споделеното лидерство в наше време не е организационен ритуал, а реална практика. […] Споделеното лидерство е силно със своята демократична природа – взаимното признаване засилва чувството за идентичност […] Практиката на споделяно водачество изменя йерархичните взаимоотношения в традиционната организация. […] Това е екипното разбиране, даващо възможност на човек да изяви своите най-добри професионални и лични качества в съвместно действие”[16].

Концепцията за споделеното лидерство може да бъде видяна при разрешаването на кризисни ситуации или призиви за социална отговорност и мобилизация.

„Фейсбук“ изтри днес в късния следобед групата „Смърт за „цар“ Киро! Око за око, зъб за зъб“, чиито последователи бяха над 43 000 към 17 часа. В последните два дни, докато едни хора „харесваха“ инициативата, други я „докладваха“, припомняйки какви права нарушава с крайните коментари спрямо ромите. 

И още…

Заключение

Междугруповите конфликти могат да бъдат опасни източници на кризи. Те притежават изключителен социален заряд, който привлича не само медийното внимание. Често междугруповите отношения се развиват в дълъг период от време и натрупват скрито напрежение. Стереотипизация, социална изолация, враждебност и насилие – това са някои от механизмите на конфликтовия репертоар, който могат да развият враждуващите групи. Всяка от тях може да използва собствени комуникационни канали, „език на омразата”, да се отличава по неформални отношения, лидери, форми на комуникация с външния свят.

Както вече беше посочено конфликтът може да бъде породен заради различни проблемни възли –ограничени ресурси и икономическо съревнование, достъп до власт и позиции, ценностни различия.

Комуникацията при криза е процесът при който враждуващите търсят начини да  смекчат различията, да се доближат до общи позиции. Това не е само задача на лидерите в групите, но и на участниците в конфликта – да възстановят или изградят наново доверието помежду си. Често конфликтите са навлезли в такъв етап от своето развитие, че са нужни години, за да започне да се мисли за отключване на отношенията –  да се сменят лидери, да се променят полюси в позициите и дори участниците да бъдат заменени от нови поколения.

Ролята на медиите може да бъде ключова при тези взаимоотношения. Те разказват конфликтовата драматургия, участват в създаването на груповата идентичност. И затова могат да усилят различията и да ускорят разрушителните процеси.

Основна задача на медиите е да бъдат социални балансьори на мнения и позиции. Да знаят кога и по какъв начин да навлязат в междугруповия конфликт, както и кога да стоят настрана.

Различните теоретични трактовки създават определена типологизация на междугруповите отношения. Това от една страна позволява да се насочи изследователското внимание към определени проблеми, но същевременно действа и ограничително по отношение на други междугрупови прояви.

В съвременните комуникационни условия, интернет засилва атомизацията в обществото, създава нови общности, които споделят определени ценности, информация и демонстрират поведение, което трудно намира съвместимост с други социални групи. Социалната изолация – увеличаващият се процент на необразованите младежи, високата безработицата, демографската криза (ниската раждаемост и увеличаващото се възрастно население в пенсионна възраст)[19] – е предпоставка за преосмисляне на процесите в обществото и търсенето на варианти за намаляване на тези различия. Анализирането на актуални данни ще създаде предпоставки за превенция и предусещане за бъдещи кризи, свързани с общуването между отделните социални групи..

Междугруповите конфликти са неотменна част от социалните взаимоотношения в съвременното общество. В същото време те не са неизбежни – постигането на хармония между различните социални групи се насочва в усилието да бъдат споделени общи ценности и норми. Но и в достигането на социален баланс, което на пръв поглед е обречено, заради непрестанното разместване на социалните пластове в условията на глобалните промени. Именно заклинанието, че тази цел е  неизпълнима, засилва липсата на социална чувствителност – една от многото предпоставки за възникване на груповите схизми.

Intergroup conflicts
Ilia Valkov
Doctoral student, FJMC

Summary: Intergroup conflict is only a part of the diversity of social interaction. The struggle for resources, power, the domination of values and norms, discrimination – these are some of the sources of the conflict between different social groups. The article describes not only these interactions but also the forming of group identity, social inclusion, group thinking and cohesiveness, the role of the leadership and the media in a conflict situation. The aim is to boost the social sensitivity.

Keywords: Intergroup conflict, group identity, conformity pressure, Realistic group conflict theory, deadlock, group thinking.

Използвана литература

1. Петев, Тодор. Комуникационната спирала. София: „Аскони-Издат”, 2009.

2. Капферер, Жан, Ноел. Слуховете. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. 1992.

3. Кътлип, Сентър, Бруум. Ефективен Пъблик рилейшънс. София: ROI Communications, 2007.

4. Baumeister, Roy. Vohs, Kathleen D. Encyclopedia of social psychology.London: SAGE Publications, Inc. 2007.

5. Fisher, R. The Handbook of Conflict Resolution Theory and Practice, San Francisco: Jossey-Bass A Wiley Imprint: 2006.

6. Fisher, R. J. The Social Psychology of Intergroup and International Conflict Resolution. New York: Springer-Verlag, 1990.

7.Janis,I.L. Groupthink. (2nd ed.) Boston: Houghton Mifflin, 1982.

8. Levine, R. A., and Campbell, D. T. Ethnocentrism: Theories of Conflict, Ethnic Attitudes and Group Behavior. New York: Wiley, 1972.

9. Sidanius, J., Pratto, F., van Laar, C., and Levin, S. Social Dominance Theory: Its Agenda and Method. Political Psychology, 2004.

10. Tajfel, H., and Turner, J. An Integrative Theory of Intergroup Conflict. In S. Worchel and W. G. Austin, The Social Psychology of Intergroup Relations. Chicago: Nelson-Hall, 1986.

 Бележки