Езикът на протеста (вербални и невербални технологии)

Доц. д-р Андреана Ефтимова
ФЖМК

По доклад, представен на научния семинар, организиран от Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” на ФЖМК – СУ “Св. Климент Охридски” в гр. Трявна на 7, 8 и 9 декември 2013 г.

Съвременните протести разчитат не само на вербалните, но и на невербалните средства, за да предадат посланията си независимо от границите и езиковите различия. Демонстраторите включват голямо разнообразие от комуникативни стилове и мобилизиращи техники, които стратегически използват реторически похвати и невербални средства като начин на изразяване. Някои от тях градят исторически континуитет и идеологически сходства, прескачайки националните граници. Протестите у нас тази година показаха повишено внимание към формулирането на посланията – вербални и невербални. Заговори се за естетизация на протеста именно заради работата не само над съдържанието, но и над формата на посланието. За първи път за протестиращите беше важно не само какво казват, но и как го изразяват.

Пърформанс грамотност

Мексиканската изследователка в областта на комуникационните науки Росана Регило вижда пърформанса като полезен термин за тези акции, защото в него се кооперират възможностите за вербално и невербално кодиране на посланието. Затова на базата на тазгодишните протести може да се говори за създаване и начални стъпки на една пърформанс грамотност, която включва отговорното и креативно използване на възможностите на езика и на тялото за целите на протеста. И въпреки че осъзнавам необходимостта да не се измества вниманието от политическите резултати и ефекти от протестите, употребата на естетически елементи е част от комуникацията на протестиращите помежду им, с обществеността, с медиите и с политическата класа. Р. Регило обобщава перформативността като „езика на Другия, Другите езици” (http://scalar.usc.edu/nehvectors/wips/performance-politics-and-protest). Изследователката, без да изпуска конкретните послания на социалните движения, се интересува от техните тактики, от „капацитета за иронизиране на властта” и от „капацитета на въображение”, актуализирани в съвременните протестни мобилизации. Тя характеризира аналитичното внимание, поставящо връзка между естетическите и политическите измерения в обществените протести, като усилие да се разбере социалната мобилизация „през декомпозицията или деконструкцията на техните естетически, етически компоненти, през употребата на езика, през употребата на тялото” (http://scalar.usc.edu/nehvectors/wips/performance-politics-and-protest).

Патрик Андерсън, американски учен по комуникативни науки, и Соледад Фалабела, литературен теоретик, свързват пърформанса и политиката и с въпросите за етиката (http://scalar.usc.edu/nehvectors/wips/performance-politics-and-protest). У нас възникнаха такива въпроси във връзка с преднамереността на посланията. Дали предварителната подготовка на лозунги и пърформанси не опорочава спонтанността на протеста, дали не позволява манипулирането му, дали не внася разделение между протестиращите (на „красиви и умни” и други)? От основен механизъм за привличане на медийното и международното внимание протестните лозунги и пърформанси могат да се превърнат в мощен инструмент за манипулация. Затова тук понятието пърформанс грамотност се налага не само за да означи умението на протестиращите да формулират естетически стойностно послание, но и умението на обществото, медиите и политическата класа да разчетат тези послания.

Езикови технологии на протеста

За да се класифицират езиковите технологии на протеста, би следвало да се анализират основните реторически похвати, които показват въображението на протестиращите и желанието им да изразят посланията си по нетрадиционен начин.

Тропите и фигурите имат обща база според Ив. Касабов, която във формален план е повторението, а в съдържателен – предметният образ на значенията на думите. Като прототропи на базата на повторението се определят епитетът (който е плеонастично повторение на качество, характерно за определяния предмет) и сравнението (което е „симетрично повторение на названията на два предметни образа спрямо общо за тях качество”) (Ив. Касабов 2013).

Въз основа на тези образни повторения Ив. Касабов класифицира и следните групи фигури:

1.      Плеонастични образни повторения

2.      Неявни повторения

3.      Стилистични ефекти от взаимодействията между прякото и преносното значение на думите

1. В първата група – на плеонастичните образни повторения – се включват пълните (синонимните), частичните (градационните) и контрастните (противоположните) повторения, въз основа на които се реализират паралелизмите в реториката. Към тези паралелизми се отнасят ритъма, римата, тезата, антитезата и др. В лозунгите често се прибягва до възможностите на формалните паралелизми:

1.1. Римуване

„Серго, Волен и Местан – тикви от един бостан!“

„Нови избори по старите правила = отново 4-главата ламя“

„Подавайте оставката, че това е само загрявката” (сн. 1)

Сн. 1

1.2. Антитези

„Будните оставаме. Вие си отивате” (сн.2)

Сн. 2

„Елате с нас, протестът е за вас”

Въз основа на синтактичния паралелизъм се конструират препратките към крилати фрази и лозунги от близкото или по-далечното минало на езиковия колектив. В този тип препратки се актуализира ритъмът като основно средство за мобилизация на вниманието и възпроизвеждането на смисъл.

1.3. Препратки към крилати фрази

„България – юнаци” препратка към фраза, скандирана по време на футболни срещи, а и на други спортни състезания „Бъл-га-ри! Ю-на-ци!”

„Орешарски! И кажи на шефа си, че посредникът е лайно” препратка към фраза от филма „Синьо лято” (сн. 3)

Сн. 3

 „Bulgarians around the world protest against their corrupt government” препратка към „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”

„Сорос – враг № 1 на Тутраканската селищна система“ препратка към реален социалистически лозунг „Рейгън – враг номер едно на тутраканската селищна система”

„Ким Серж Ин – вечен вожд и учител” препратка към „Георги Димитров – вечен вожд и учител” (сн. 4)

Сн. 4

Хляб или билет (сн. 5) препратка към Хляб или свинец

Сн. 5

Който сее заграждения, жъне барикади препратка към библейското (Книга на Осия, 8:7)„Който сее ветрове, ще жъне бури”.

2. Във втората група – неявните повторения – попадат основните тропи: метафоричните тропи, основани на „съкратено-скрито” сравнение (олицетворение, хипербола, литота, прякор), метонимични тропи, представляващи „брахиологично съкращение” на квалифицираното от епитета лично име (антономазия, метонимия, синекдоха), символа и алегорията. Актуализираните стари реторически техники за изразяване убеждават, като предизвикват промяна на мненията и като изразяват „същността на един предмет чрез: назоваването му с дума за друг предмет в преносното му значение, изтъкващо важен негов аспект (метонимия); ефектно свързване в едно название с имплицитно предлагано сравнение по необичаен общ признак на различни предмети или на одушевено с неодушевено (метафора); или иносказателно конкретно изразяване на абстрактни значения чрез образни названия на негови емблеми (алегория)” (Ив. Касабов 2013).

Най-честотна е употребата на метафори, при които значението се пренася по сходство, и на метонимии, които са „семантично различни названия чрез една и съща дума на един и същ предмет в различните му модуси на съществуване”[1] (Ив. Касабов 2013).

2.1. Метафори

„Разваляме 42-та седянка”

„Червени боклуци”

„Мафия”

„Откраднахте ми приказката”

„Мафиотската държава ни унищожава”

2.2. Метонимии

„Варна подкрепя София“

3.  Последната група стилистични ефекти се дължат на взаимодействията между прякото и преносното значение на думите. По този начин се постигат реторични, функционално-стилистични и идиоматични групирания, които допринасят за ироничните трансформации в протестните лозунги.

3.1. Реторични редувания – транспонирани езикови средства с цел парадоксалност, изненада:

3.1.1. Игри с очакването на реципиента

„Имам чувства! Чувствам, че сте излишни!”
„Елате с нас, протестът е за вас”
„Наглостта ви няма край! Но вие имате!”
Кой … дърпа конците? (игра с очакването за най-често задавания въпрос: „Кой избра Пеевски?”) (сн. 6)

Сн. 6

3.1.2. Игра с двусмислицата

„#ДАНСwithme“ (използва се двусмислицата вследствие на омофонията между домашната абревиатура (ДАНС) и английската дума за „танц” – „dance”)

„Оставка не произлиза от глагола оставам“ (игра с привидно общ корен между нямащи общ произход думи)

„Извозвам депутати“ (игра с прякото и преносното значение на глагола „извозвам”)

„Будните оставаме. Вие си отивате” (игра с основното и актуалното значение на думата „будни”)

 „България не е за еднократна употреба” (игра със значението на фразеологизма „за еднократна употреба”) (сн. 7)

Сн. 7

„150 дни оставаме без думи! Оставка!” (игра със значението на фразеологизма „оставам без думи“. „ОТ ЕДИН ТИМ” (игра със омонимията на името на варненска групировка „ТИМ” и английската дума за отбор) (сн. 8)

Сн. 8

3.1.3. Неологизации

„Гражданите срещу огражданите“

„Не прекалявайте с „Лидерин“

„Окупалгин”

„NОрешарски”

„SerGame over“

3.2.   Стилистично-синонимичните и идиолектно-стилистичните групирания включват използването на просторечни, жаргонни, арготични средства и паронимично-парономазийни трансформации с емоционално-оценъчни конотации.

Парономазии:

„Олигарски, върви си! (сн. 9)

Сн. 9

Болен Сидеров

Примерите показват, че протестите през 2013 г. ползват богата гама от реторически похвати. Това подсказва, че посланията на протеста се обмислят внимателно и търсят онези ефективни начини, които биха им осигурили постигане на политическите цели и вниманието на медиите и обществеността.

Контекстова зависимост на посланията

Следвайки динамиката на обществената и медийната реакция към протестите, чрез лозунгите протестиращите проведоха своеобразен диалог, като отговаряха на всяка провокация или събитие. За анализа на контекстовата зависимост на протестните лозунги е необходимо да въведем термина пресупозиция, употребен за първи път през 1964 г. в изследването на Джерълд Кац и Пол Постъл „Интегрална теория на лингвистичното описание”[2]. Пресупозиция наричаме „предварителната информация, въз основа на която се изгражда изказването”[3] (Ницолова 1984: 20). Според Ст. Димитрова най-приемливото тълкуване на пропозициите съдържа четири елемента: извънречевите условия на речевите актове; екстралингвистичните знания, скрити зад изказа; класификатори на опита и условия за уместната употреба на изреченията (Димитрова 2009: 68).

Конситуативните пресупозиции (контекстно-ситуативни) са валидни за конкретната ситуация. Например Подай ми книгата предполага конситуативната пресупозиция, че искам точно определена книга, а не която и да е (Димитрова 2009).

Възможно е осведомеността на слушащия да не съвпада с тази на говорещия и тогава възниква пресупозитивна недостатъчност. Тя може да се ликвидира с погасяване на пресупозициите, т.е. с преодоляване на информационния недостиг. Друга трудност е дискурсивната дезориентация, която се предизвиква от пресупозитивното натрупване (невъзможността да се извлече релевантната пресупозиция). Много често лозунгите на протестите предизвикват пресупозитивна дезоирентация или недостатъчност, защото предполагат познаване на актуалната ситуация, а не всеки от реципиентите успява да следи събитията в реалното и медийното пространство.

„Не съм платен, мразя ви безплатно“ (в отговор на медийна информация, че има платени участници в протеста) (сн. 10)

Сн. 10

„Правя катарзиси по домовете“ (сатиричната „обява“ изгрява веднага след като един партиен лидер се опитва да очисти имиджа на скандално назначен магистрат, когото хората познават като медиен магнат)

„Извозвам депутати” (след нощта на белия автобус, опитал да изведе народни избраници от окупирания парламент точно по времето на вечерните новини)
„WhonominatedPeevski??” (въпрос, който не може да се разбере, ако не се познават актуалните решения на българския парламент)

„#ДАНСwithme“ (хаштаг, възникнал при опита Делян Пеевски да бъде назначен за шеф на ДАНС)

„100 дни, 100 гафа“ (отговор на отчета на премиера, в който управляващите заявиха, че са предприели „100 мерки за 100 дни“).

Невербални технологии на протеста

Исторически съществува голям брой примери на тактическа демонстрация на гражданско неподчинение. Например кампанията за гражданско неподчинение и „Походът на солта” на Ганди (1930); „Автобусният бойкот в Монтгомъри” – едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация, чието начало е отказът на Роза Паркс да освободи мястото си на бял мъж в автобус (1955); протестът на организацията “Майките от площад Май” за изчезналите 30 000 души в Аржентина по време на диктатурата на Хорхе Видела (1976-1981) и др.

Съвременните протестиращи се възползват от репертоара на протестите в миналото. Демонстрантите търсят ефективни начини, за да изразят мнението си, недоволството си. Студентите в Чили през 2011 г. танцуват на „Трилър” на Майкъл Джексън като зомбита (днес това е класика във Флаш Моб хореографията), за да се противопоставят на неолибералното правителствено отношение към образованието. Диамела Елтит, чилийска артистка, смята, че протестът на чилийските студенти използва витални елементи, които представят техни различни гледни точки и политически разбирания по лесно разбираем начин. Протестиращите студенти използват карнавални елементи – балони, целувки, прегръдки и множество действия, свързани с Президентството (бягат около сградата, символично я пазят, претърсват я и други подобни). В Канада студентите удрят силно тенджери и тигани, за да се противопоставят на рязкото увеличаване на учебните такси. И двете групи студенти – в Чили и в Канада – използват тези хореографски елементи като ефективен инструмент за привличането на международното внимание, предизвиквайки съчувствие, и за натиск върху правителството, за да се постигне желаната цел. Протестите са репликирани онлайн. Например протестът на тенджерите и тиганите е подет в Туитър чрез хаштагове и после в други социални мрежи. По този начин протестът става видим и показва, че технологиите са въздействаща подкрепа на протестите.

Протестите от 2013 г. у нас използваха активно пърформанса, като създадоха хипертекстови връзки с популярни сюжети и произведения на изкуството. Обособяват се две тематични групи пърформанси. Първата обхваща символични жестове, които препращат към ключови културни артефакти или събития ((1), (6), (7)), а във втората група има директно кодирано политическо обвинение ((2), (3), (4), (5)). И в двете групи може да се открие връзката със съвременното българско изкуство през 80-те и 90-те години, което често се обозначава като авангардно, за да се запази връзката му с революционното, сензационно новото, но Св. Стефанов предпочита термина неконвенционални форми за 80-те години, за да осъществи приемствеността с термина „N-форми”, и термина неоконцептуализъм за 90-те години (Стефанов 2003: 12). Търсенето на нови изразни средства в българското изкуство довежда до доминацията на груповото действие, но докато през 80-те години груповите акции отпращат към трансцедентални равнища, то през 90-те години се обръщат към съвременните идеологии и политиката. По този начин политическото навлиза в изкуството през 90-те. Анализирайки протестите от цялата 2013 г., можем да твърдим, че този път изкуството навлезе в политическите акции. Опитът от неконвенционалното изкуство и неорадикалните практики от 90-те се пренася към протестните действия – охудожествяването на мимолетното действие, поставянето под съмнение на политическата система, груповото действие (групите „Кукувден”, „ДЕ”, „СЛАВ”, „ИО”, „МА”, „Търговище”, „АГ”, „Градът”, „Ръб”, „XXL” и др.), скандалността и хулителството (вж. пж-подробно Стефанов 2003: 162-164). Това са основните характеристики и на пърформансите в протестите – групови действия, които скандализират или обвиняват.

 (1) Най-запомнящата се сцена беше шествието на манекенката Таня Илиева, превъплътена в ролята на Мариан от прочутата картина „Свободата води народа” (La Liberté guidant le peuple) (сн. 11 и 12).

Сн. 11

Сн. 12

(2) Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се превърна в герой на скеч, изигран от протестиращите граждани. Те разиграха сцена между жена, облечена като медицинска сестра, и мъж, носещ маска на лидера на ПП „Атака“ Волен Сидеров, облечен в усмирителна риза. Мъжът буйства, а медицинската сестра го усмирява.

(3) Няколко души направиха символичен помен на политическите партии. Те се събраха около ковчег, на който бяха залепени имената на няколко политически партии.

(4) С пукане на червени балони с надпис „въздух под налягане“ пред централата на БСП над 150 протестиращи се включиха в на протеста в Силистра.

(5) Мъж с противогаз издигна плакат с думите „Не мога да ви дишам!”.

(6) Млад пианист свири на площада на пиано с надпис „Отсвирвам ви!” (сн. 13)

Сн. 13

(7) Млада балерина танцува сред протестиращите (сн. 14), студенти рисуваха тухлени стени пред парламента.

Сн. 14

Много от тези пърформанси са постановки, които изискват актьорско участие и използват драматургични похвати.

Насищането на протестните акции с подобни символични пърформанси осмисли по нов начин посланията на протестиращите, но и пренасити публичното пространство и като че ли притъпи общественото и медийното внимание. Появи се и неразбиране на тези акции, доколкото те се родеят с неконвенционалните форми на изкуството, които заради нестандартността си и скандалното си отношение към статуквото не са лесни за възприемане от масовата аудитория. Затова пърформансите на протестите винаги трябва да са добре балансирани не само като съдържание, но и като изразност, тъй като невинаги аудиторията притежава познавателния капацитет, за да бъдат разчетени посланията.

The language of the protest (verbal and non-verbal technologies)
Assoc. prof. Andreana Eftimova, PhD
FJMC

Summary:  Contemporaneous protests use the verbal and nonverbal means to transfer their messages in spite of national borders and language differences. In this year the protests show increased attention to formulation of messages – verbal and nonverbal. We notice in some measureprotest aestheticism because of work not only on the content and also on the form of message.

Key words: protest, verbal and nonverbal technologies, rhetoric figures, performance

Библиография

Димитрова, Стефана. Лингвистична прагматика. София: Велес, 2009.
Касабов, Иван.  Проблеми на общата лексикология, София: проф. Марин Дринов, 2013, с. 79-94.
Ницолова, Руселина. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София: Народна просвета, 1984.
Стефанов, Свилен. Авангард и норма. София: Агата, 2003.
Fuentes, Marcela. Performance, politics, and protest // http://scalar.usc.edu/nehvectors/wips/performance-politics-and-protest