През март 2012 г. агенция B Media Consultant проведе ad-hoc количествено изследване на тема „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход”. То е осъществено в рамките на научноизследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката.

Във връзка със стартирането на цифровата ефирна телевизия в началото на 2013 година и планираната радио цифровизация, бе проведено национално представително за населението на възраст 18+ г. изследване, фокусирано върху следните тематични оси:

I. Навици за гледане на телевизия и въвеждане на цифровата ефирна телевизия – представи и очаквания

1. Какви са навиците за гледане на телевизия на българина – регистрация на базови показатели в термините на честота и продължителност на гледане, профил на общата ТВ аудитория и функции на ТВ гледането в ежедневието.

2. Субективни оценки[1] за популярност на ТВ каналите и популярност на ТВ предавания.

3. Каква част от българите са запознати с/чували са за предстоящото въвеждането на цифровата ефирна ТВ, регистрация на представи и нагласи относно цифровата ефирна телевизия. Как ще се отрази дигитализацията върху ефирната телевизия като цяло. Прочети повече >>

На 17 май 2012 г. (четвъртък) от 12,00 ч. в залата на Съюза на българските журналисти, ул. Граф Игнатиев № 4, трети етаж, ще се проведе кръгла маса за представяне на данните от националното социологическо изследване на тема: „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” проведено от Агенция „B MEDIA Consultant” през март 2012 г.

Националното представителното изследване се провежда в рамките на изследователския проект Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 1999-2012 г., осъществяван по линия на Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката.

В работата на кръглата маса ще вземат участие проф. д-р Маргарита Пешева, проф. дфн Милко Петров, преподаватели и студенти от ФЖМК на СУ ”Св. Климент Охридски”. Докладът и таблиците на изследването са  публикувани тук.

Стефан Марков
Докторант, ФЖМК

Настоящият текст е посветен на две отделни на пръв поглед парадигми в теоретичния PR, но за това има няколко сериозни причини. Както е видно от заглавието, тук ще стане дума за критичния и постмодернисткия модел. Събирането им в общ текст има своите основания, които се налага да осветлим, преди да пристъпим към същинската част от изложението.

Първата причина да съжителстват под обща шапка две привидно отделни направления е в трудността да се разграничат отчетливо моделите и авторите, работещи върху тях. За разлика от „Симетричния модел” на Джеймс Груниг, критичните и постмодернистките теоретични текстове не отчленяват една ясна теоретична структура, която да може да се обособи в самостоятелен и завършен теоретичен модел. Прочети повече >>

В рамките на научноизследователските проекти: „Пресата в условията на интернет и новите медии” и „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”, които се осъществяват с подкрепата на Фонд „Научни изследвания” към МОМН, на 8 май 2012 г. в зала „Европа” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” се проведе кръгла маса.

Бяха представени националните соцологически изследвания „Медийно поведение на младежката аудитория в онлайн среда” (агенция Медиана) и „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” (агенция B Media Consultant), проведени през януари-февруари 2012 г.

Доклади изнесоха научните ръководители на двата изследователски проекта доц. д-р Маргарита Пешева и проф. дфн Милко Петров. В работата на кръглата маса активно участваха и проф. дпн Байко Байков, декан на Стопанския факултет, преподаватели и студенти от Великотърновския университет.

Илия Вълков
Докторант, ФЖМК

Социалната промяна е основна цел за гражданските движения. Това са действия, насочени към институции, бизнес организации, армия или други структури, които са участници във властови взаимоотношения. Желаната трансформация е трудно осъществима без употребата на разнообразни комуникационни канали за убеждаващо въздействие. Често обаче се случва именно медиите да поддържат установеното статукво. Затова гражданските движения търсят алтернативи и създават свои собствени медийни платформи – активистките медии. Целта на тази статия е да очертае разликите между преобладаващите и активистките медии и да изведе някои характеристики на съвременната публична среда.

Наблюдение на околната среда, организиране на обществото спрямо промените в социалната среда и предaване на културното наследство от едно поколение на друго – това са трите основни функции на масовата комуникация, които извежда известният американски социолог Харолд Ласуел в средата на ХХ в.

По-късно друг социолог – Чарлз Райт добавя и още една – развлечението. Освен че структурират действителността медиите участват и във формирането на общественото мнение, те разказват за света и са едни от основните субекти, които определят публичния дневен ред – проблемите, за които да мислят хората (Макоумбс и Шоу)[1]. Чрез медиите гражданите осмислят социалната среда, използват ги като средство за предизвикване на транcформации, независимо дали медийната система е контролирана или е резултат от екстремните събития на радикалната промяна.  Прочети повече >>